Решение № 5157 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8033/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд " Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 3206 от 17.05.2021г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. 4168/2020 г., с което е отменен издаден от него Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/4509 от 06.03.2020 г.

В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу горепосочения АУПДВ се отхвърли, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "Ребел" ООД,гр. София, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о.с.з. оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

За да достигне до извод за основателност на предявеното оспорване, първоинстанционният съд е съобразил следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е АУПДВ 01-2600/4509 от 06.03.2020г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 и ал.4, т.2, б" а" и чл. 17, ал.2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. (наричана за краткост Наредба 4) на "Ребел" ООД е установено публично държавно вземане в размер на 48 616,49лв., представляващо 100% от общо изплатената му сума, ведно с лихва от деня, следващ последния ден на 50-дневния срок за доброволно изпълнение.

От фактическа страна решаващият състав е приел за установено, че: 1. По заявленията, подавани от "Ребел" ООД по направление "Биологично растениевъдство" са изплатени суми за кампании 2015г. и 2016г. в общ размер на 48 616,49 лв.

1. С влязъл в сила Акт с изх. 01-2600/4509 от 31.08.2018г. ДФЗ - "Разплащателна агенция е прекратила биологичния ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020г.

1. С писмо с изх. 01-2600/4509 от 18.12.2018 г. заместник изпълнителния директор на ДФЗ е информирал на основание чл. 26, ал. 1 от АПК адресатът за откриване на производство по издаване на АУПДВ, като е изложил обстоятелствата, които го мотивират. Предоставил му е и възможност да изложи допълнителна информация и е уточнил паричната сума, която следва да бъде възстановена.

1. На 23.01.2019г. бенефициентът е възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ.

1. На 06.03.2020г. е издаден оспореният АУПДВ. Съгласно неговите мотиви възраженията на дружеството са приети за неоснователни.

При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

Относно материалноправната законосъобразност на обжалвания АУПДВ решаващият състав е съобразил, че административният орган не е обсъдил възражението на дружеството за наличие на форсмажорни или изключителни обстоятелства, които са основание за прекратяване на поетия ангажимент по смисъла на чл. 15, ал.5 от Наредба 4, за които ДФЗ е своевременно уведомена.

Съдът е изтъкнал, че са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства, изразяващи се в промяна на нормативната уредба съгласно ЗИД ЗСПЗЗ, в сила от 05.08.2016г., ДВ, бр.61 от 2015г., с който е изменен чл. 37в, ал.2, изр.6 ЗСПЗЗ.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

Правомерен е изводът на първостепенния съд, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според, ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по, ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. Според § 5 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 51/2019 г., разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и АУПДВ, издадени до влизането в сила на този закон.

Основателни са аргументите на касатора, опровергаващи разбирането на решаващия състав, че оспореният АУПДВ е издаден при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сами по себе си изтъкнатите процесуални нарушения в друго производството по издаване на акт за прекратяване на ангажимента не са релевантни спрямо производството по издаване на АУПДВ и не са рефлектирали върху крайната воля на неговия издател, доколкото между страните е безспорно, че актът за прекратяване е влязъл в сила.

Споделима е застъпената в касационната жалба теза, че при преценката на материалната законосъобразност на обжалвания АУПДВ първостепенният съд неправилно е приел, че приетото изменение на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗИД на ЗСПЗЗ) обн. ДВ, бр. 61/2015 г., свързано с чл.37в, ал.2, изр. шесто представлява "форсмажорно" или "извънредно обстоятелство" по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Именно това е основният спорен въпрос между страните, разрешаването на който определя доколко е приложим чл. 15, ал. 5 от Наредба 4/24.02.2015 г., предвиждащ, че в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Тези случаи от своя страна са дефинирани с § 1, т. 9 от ДР на Наредба 4/2015 г., препращащ към чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013.

Посочената общностна норма сочи, че за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.

В този аспект следва да се извърши преценка доколко изменението на чл. 37в, ал.2 ЗСПЗЗ, в сила от 05.08.2016г., представлява формасмажорно или извънредно обстоятелство за земеделския стопанин, ползвал до изменението арендовани пасища, мери и ливади въз основа на сключени споразумения за стопанските 2015г. и 2016г. Този въпрос е поставен в отправено преюдициално запитване до СЕС, който с Решение от 16 февруари 2023 г., постановено по дело С-343/21 е разяснил, че член 31 от Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) 1290/2005, (EО) 247/2006, (EО) 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) 1782/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че невъзможността за бенефициера да продължи да спазва дадено агроекологично задължение заради липсата на сключени споразумения за ползването на съответните земи с други собственици или ползватели на земеделски земи по принцип може да представлява непреодолима сила, но е така само при условие, че тази невъзможност се дължи на извънредни и непредвидими външни за бенефициера обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа, което запитващата юрисдикция следва да провери.

В т. 58 от мотивите на посоченото решение, СЕС припомня, че съгласно неговата практика, непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на извънредни и непредвидими външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа (вж. в този смисъл решения от 17 декември 1970 г., Internationale Handelsgesellschaft, 11/70, EU:C:1970:114, т. 23, и от 17 декември 2015 г., Szemerey, C330/14, EU:C:2015:826, т. 58).

Цитираните съображения и даденият от СЕС отговор на поставения трети въпрос сочат, че в тежест на бенефициерът е да установи, че липсата на сключено споразумение за ползване на съответните земи се дължи на извънредни и непредвидими външни за него обстоятелства. В тази връзка релевантен е и срокът, за който се сключват споразуменията по чл. 37в от ЗСПЗЗ, както и неговата съпоставка с петгодишния срок, за който земеделският производител е поел ангажимент. Съгласно чл. 37в, ал.2 ЗСПЗЗ, в приложимата към кампания 2015г. редакция, споразуменията по чл. 37в, ал.1 ЗСПЗЗ се сключват и актуализират всяка година до 30 август за следващата стопанска година по смисъла на § 2, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието. Именно тази нормативно определена продължителност на срока на ползване на земите сочи, че към момента на одобрение на бенефициента за участие в мярката, той не е могъл да има легитимни правни очаквания, че наемодателят на земите, предмет на споразумението, ще продължи ежегодно да ги сключва до приключване на неговия ангажимент. Тази вероятност не би могла да се определи като обстоятелство, което не би могло да бъде предвидено към момента на поемане на ангажимента, тъй като бенефициентът е бил наясно, че срокът на сключеното споразумение е по-ограничен от срокът на поетия ангажимент. Тъй като земеделският стопанин е имал възможността да предвиди обстоятелството, че след изтичането на срока на едногодишното споразумение, ново такова може и да не бъде сключено от наемодателя, то последващото изменение на чл. 37в,ал.2 ЗСПЗЗ не може да се квалифицира като непреодолима сила или извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. (В този смисъл Решение 4418/26.04.2023 г., постановено по адм. д. 1032/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение).

Гореизложеното налага извод, че не са налице предпоставките, обуславящи приложението на чл. 15, ал. 5 от Наредба 4/24.02.2015 г., с оглед на което и в съответствие с приложимия материален закон на основание чл. 15, ал.4, б. "а" от Наредба 4 с оспорения АУПДВ е прието, че дружеството следва да възстанови 100 % от изплатената му сума. При наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент, в който изрично е посочено, че той се прекратява за кампания 2017г., неоснователни са доводите на дружеството, че прекратяването му е след четвъртата година и следва съответно да се редуцира подлежащата на възстановяване сума. Самият ползвател е уведомил ДФЗ още през 2016г., че не може да продължи да осъществява биологичните дейности върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство при припокриване от поне 90 %, а това по аргумент от чл. 17, ал.2 във вр. с чл. 15, ал.3, т.1 в приложимата по време редакция от Наредба 4 е настъпило спрямо кампания 2017година основание за прекратяване на поетия ангажимент и възстановяване на получената финансова помощ.

Като е приел друго, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на дружеството срещу процесния АУПДВ бъде отхвърлена.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение, възлизащи общо на сумата от 488,93 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение