Решение № 4622 от 16.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисия за защита от дискриминация против решение 1091/28.10.2021 г. по адм.д. 624/2021 г. по описа на Административен съд София област. Навежда доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Твърди, че е установено нарушение по признак етническа принадлежност . Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условия на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ответника. Ответникът Основно училище [наименование] , чрез процесуален представител адвокат Вададжийска, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Ответниците П. Василев и Държавна агенция за закрила на детето изразяват становище за основателност на касационната жалба и не оспорват същата. П. Василев претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил решение 465/ 20.05.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, Първи специализиран постоянен заседателен състав, с което по т.1 е установено, че Основно училище [наименование] [населено място], представлявано от директора И. Коцева е извършило нарушение по признак етническа принадлежност , с което е нарушило забраната по чл. 4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), а с т. 2 на основание чл. 78, ал.1 от ЗЗДискр. на училището е наложена глоба в размер на 250 лева. За да постанови този резултат съдът приема, че решението на КЗДискр. е материално незаконосъобразно, тъй като от доказателствата по делото не е установено по отношение на родителите на детето В. Петров и по отношение на детето, да е осъществено неблагоприятно третиране по признак етническа принадлежност от страна на ОУ [наименование] , чрез неинформиране на родителите за необходимостта от подаване на заявление за записване на ученика в пети клас. Поради тези съображения, съдът приема, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. на основата на етнически признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Фактическата обстановка, която решаващият съд е установил, е обоснована с допустими по делото доказателства и са изведени правни изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Обосновано съдът е приел, че ОУ Метрополит Авксентий Велешки , [населено място], чрез неговия директор, не е осъществил състава на дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., по признака етническа принадлежност . С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът цели установяване и санкциониране на неравно третиране въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 вр. ал. 3 от ЗЗДискр. Неравно третиране според нормата на §1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Както е посочил и съдът, за да е налице дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. следва да се установи различно третиране на жалбоподателя от начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т.е. да са налице сравними сходни обстоятелства. От доказателствата по делото е установено, че съгласно приложимата законова уредба за учебната 2017/2018 г. задължението за изрично записване на учениците в пети клас се налага, поради преминаването в друга степен на образование. Както и съдът правилно е приел, в настоящия случай това задължение на родителите е обявено надлежно чрез правилника за вътрешния ред на училището, на интернет- страница на училището, на първата родителска среща на учениците в четвърти клас, на която родителите се уведомяват, че през годината ще се проведе нарочна среща, посочена с конкретна дата, на която да се разяснят подробно условията за записване на учениците в пети клас. От представения по делото дневника на класа е видно, че класният ръководител е вписал родителска среща на 18.05.2018 г. с предмет запознаване с резултатите от УВР в 4 клас, НВО и необходимите документи и срокове за записване в пети клас. По делото е установено, че ученикът В. Василев е имал множество неизвинени отсъствия за процесната учебна година и комуникацията с родителите му е била трудна. За това свидетелстват и записите в дневника, че родителите са викани на среща, на която не са се явили. Правилно съдът е приел за доказано, че ръководството на училището в настоящия случай е подходило по еднакъв начин към всички ученици, завършващи 4-ти клас, като са изпълнени всички регламентирани условия за уведомяване за процедурата за записване на учениците в пети клас. Незаписването на сина на П. Василев в 5-и клас на ОУ [наименование] [населено място] е следствие на пропуск от страна на родителите на ученика да подадат необходимото заявление в нормативно предвидените срокове. По делото П. Василев не е доказал, че в деня на вписването на съобщението за предстояща родителска среща на 18 май 2018 г. в ученическите книжки от страна на класния ръководител, детето В. Василев е бил на училище. Следователно дори няма наведени факти, от които да се направи предположение по чл. 9 от ЗЗДискр. за дискриминация. Правилни са изводите на съда, че не е установено директорът на училището да е проявил различно отношение към ученика В. Василев чрез неинформиране на родителите му за необходимостта от подаване на заявление за записване на ученика в пети клас по причина етнос и същевременно да е проявил друго отношение към останалите ученици от същото училище. Обосновано съдът приема, че не са налице твърдените от Комисията за защита от дискриминация елементи от фактическия състав на чл. 4 ЗЗДискр.За наличието на съставомерно поведение не е достатъчно по-неблагоприятно третиране, а извършването му по някой от признаците на по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., като следва да е налице и причинно-следствена връзка между отношението, причината и резултата. Действията на ръководството на ОУ [наименование] не са дискриминационни, защото нямат за цел, нито са постигнали неблагоприятно третиране по признак етническа принадлежност спрямо В. Василев и неговите родители. Решението е обосновано с доказателствата по делото, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и съдебният акт е правилен. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на ОУ [наименование] следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лева. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано. Не следва да се присъждат разноски в полза на ответника П. Василев. Първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно за него, но същият няма подадена касационна жалба, а становището му е, че касационната жалба е основателна. Предвид изхода на спора и изразеното становище за основателност на касационната жалба, Комисията за защита от дискриминация не следва да носи отговорност за направените по делото разноски от ответника П. Василев. Останалите ответници не са претендирали разноски пред касационната инстанция и такива не следва да бъдат присъждани. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение