Решение № 15208 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2014 г.

Решение № 15208 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив срещу Решение № 71 от 10.01.2014 г. по адм. дело № 3328/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение № 1103 от 17.10.2013 г. на началника на Митница Пловдив за определено допълнително задължение в размер на 3 565,01 лева по ЕАД № 10BG003000H0190108/01.12.2010 г., представляващо ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума. Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд е направил неправилна преценка на събраните по делото доказателства и е формирал неправилен извод за незаконосъобразност на оспореното решение. Иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на началника на Митница Пловдив. Ответникът - "Садат" ООД, гр. Пловдив, в представен писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника - юрк. Василев оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност, като представя писмени бележки. Заинтересованата страна - ТД на НАП Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Фактически установено по делото е, че с ЕАД № 10BG003000H0190108/01.12.2010 г. на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обращение с крайно потребление" стока № 1, представляваща тоалетен сапун, марка "Далан", "Синди", "Рокси" с нето тегло 15141 кг. с код по ТАРИК 3401110000 с декларирана стойност 7367,91 евро и стока № 2 - сапун за пране, марка "Далан" с нето тегло 6000 кг и код по Тарик 3401190000. Стоката е с държава на изпращане Турция и изпращач "DALAN KIMYA ENDUSTRIA. S", гр. Измир, Турция. Към ЕАД е приложена външнотърговска фактура, съобразно която стойността на стоките е декларираната митническа облагаема стойност. Първоначално с цел проверка на декларираната митническа стойност, с писмо изх. № 2600-5971 от 02.12.2010 г. митническите органи са изискали от дружеството допълнителни документи / търговско досие, банкови документи за извършено плащане, търговски фактури за реализация на стоката след вноса/ и е предоставена възможност за отговор на заинтересованото лице. В отговор на искането дружеството е представило заявление с приложени към него документи - оригинал на търговски договор, превод на договора, анекс към договора, копие на фактури № 7000000324 от 22.12.2010 г. и № 700000325 от 22.12.2010 г., копие от инвойс № 975001 от 25.11.2010 г., копие на платежно нареждане за внесен депозит № 75952 от 08.12.2010 г. и копие на платежно нареждане за внесен ДДС № 27814 от 07.10.2010 г. В заявлението е уточнено, че транспортните разходи са калкулирани в доставната цена, което е посочено във фактурите за доставка. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа облагаема стойност представената търговска фактура ведно с останалите документи, послужили за митническото оформяне на стоката, са изпратени за проверка по линия на международното сътрудничество до турската митническа администрация по силата на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, утвърдена с Решение № 175 от 30 април 1998 г. на МС, ДВ, бр. 87/98 г. При съпоставка на документите, представени при вноса на стоките от страна на дружеството, и документите, получени по линията на международното сътрудничество, е констатирано разминаване - вносната цена на сапуните е в размер на общо 10 089,51 евро, докато износната цена е 24 647, 41 щатски долара; условието на доставката по вносната декларация е СРТ - Пловдив, а условието на доставката по износната декларация - Измир. С обжалвания пред първоинстанционния съд акт митническите органи са определили митническата облагаема стойност по ЕАД на внесената стока по стойността, отразена в получената от турските власти фактура към износния ЕАД, с равностойността в лева /24 647,41 щ. долара = 35 758,46 лева/, като към нея са прибавили и транспортни разходи /1800 лева/ и е получена като крайна сумата в размер на 37 558, 46 лева / митническа облагаема стойност/. Върху тази сума е начислен ДДС в размер на 7 511,69 лева. С процесното решение е определено задължение за довнасяне в размер на 3 565,01 лева /разлика между действително дължимия ДДС в размер на 7 511,69 лева и декларирания 3 946,67 лева/, като са начислени лихви за забава върху главницата. За да отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен, Административен съд Пловдив е изложил подробни мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е приел, че след като са установили, че не са представени безспорни документи за митническата стойност по ЕАД съобразно чл. 29 от Регламент 2913/92 на Съвета, митническите органи е следвало да определят същата по особените правила на чл. 30 и сл. от Регламента, респективно чл. 35 ЗМ. Според АС Пловдив в преписката не са ангажирани доказателства, въз основа на които от страна на митническите органи е прието, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е занижена или пък че цената на сходни стоки е по-висока. След като се е позовал на чл. 29 от Регламент 2913/92 на Съвета, митническият орган е следвало да обоснове решението си, което в случая не е осъществено и с това е накърнено правото на защита на дружеството. Отделно от това от страна на първостепенния съд са развити съображения, че по делото са налице доказателства, че декларираната от дружеството митническа стойност е подлежащата на плащане и реално платената цена за процесните стоки. Настоящата касационна инстанция намира, че АС Пловдив е събрал всички относими към спора доказателства, без допуснати процесуални нарушения, и е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО), респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а"-"г". Правилно първостепенният съд е приел, че изводът на митническите органи за деклариране на стойност на стоките, по-ниска от реалната им стойност не е подкрепен с надлежни писмени доказателства. Действително между документите, представени от "Садат" ООД пред митническите органи и тези, получени по линията на международното сътрудничество, са налице различия в данните относно стойност на доставката и условия на доставката. Приложените към писмото от турските митнически власти копие на фактура и износна митническа декларация, представени пред турската митническа администрация при износа, имат характера на частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Същата сила притежават и доказателствата, представени от "Садат" ООД пред българските митнически органи. Фактурата и износната декларация, приложени към писмото на турската митническа администрация, не изхождат от "Садат" ООД, поради което не може да се приложи принципа, че частният свидетелстващ документ обвързва страната, която го е издала, когато са декларирани неизгодни за нея обстоятелства. Липсата на съответствие в данните по така представените доказателства не изключва задължението за митническите органи да изложат мотиви защо при едни и същи частни документи, но с различно съдържание, административният орган е дал вяра на фактурата, приложена към писмото по линия на международното сътрудничество, а не на фактурата, представена от "Садат" ООД към вносния ЕАД, при положение, че фактурите са с един и същ номер и дата, издадени са от износителя "DALAN KIMYA ENDUSTRIA. S", Турция, без да са оспорени съответните фактури. Едновременно с това следва да се посочи, че по делото няма данни митническата стойност да е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от Митническия кодекс на Общността, респ. чл. 36 и сл. от ЗМ. Различията в частни документи, каквито са издадените фактури, без да се извърши последователна и задълбочена проверка относно договорената и платената стойност, не може да е основание за определяне на митническата облагаема стойност по реда на чл. 29 от Регламента, различна от декларираната от вносителя по съответния ЕАД и приложената към него фактура. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос, по реда на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92. С оглед разпределението на доказателствената тежест и съобразно писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, правилен е изводът на съда, че митническите органи не са обосновали определянето по реда на чл. 29, § 1 от МКО на митническа облагаема стойност на стоката по процесния ЕАД, различна от декларираната. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е по-висока от декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения. Липсват мотиви в оспорения административен акт защо следва да се приеме за достоверна стойността по фактурата, получена по линията на международното сътрудничество, а не тази по фактурата, приложена към процесния ЕАД, след като се касае за частни свидетелстващи документи, издадени от едно и също дружество, при това - трето лице. В тежест на митническата администрация е било да докаже, че стойността на стоката, посочена във фактурата, приложена към ЕАД на износителя, е действително договорената стойност, а не е тази, която вносителят е декларирал. В писмото на турските митнически власти, което безспорно представлява официален документ, не се посочва, че фактурата, представена от вносителя при митническото деклариране на стоката в България, е неистинска. Правилен е изводът на първостепенния съд, че митническия акт не е мотивиран относно определената нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. В допълнение следва да се посочи, че правилно от АС Пловдив е прието, че след преценка на доказателствата, ангажирани от дружеството пред митническите органи и пред съда може да се направи обоснован извод, че декларираната митническа стойност на стоките е подлежащата на плащане и реално платената цена. Следователно, като е отменил процесното решение на началника на Митница Пловдив, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. По така изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение