Решение № 5723 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1946/2010 г.

Решение № 5723 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1946/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Листер Първанов Тошев, жив. в гр. София, срещу решение № 88/05.01.2010 г. по адм. дело № 7452/2009 г. на тричленен състав на ВАС, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗС -78/18.03.2009 г. на Министъра на отбраната. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, връщане на делото за ново разглеждане на друг тричленен състав на ВАС или отмяна на обжалваната заповед. Ответникът по касационна жалба - Министърът на отбраната, не взима становище. Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС, е приел за установено, че със заповедта си министърът законосъобразно на основание чл. 80а, ал. 1 от Закона за държавната собственост е постановил да се изземе по административен ред, принудително, от жалбоподателя имот - държавна собственост, който се държи без основание - апартамент № 7 в гр. София, ж. к. "Красно село", бул. "Бъкстон", бл. № 208а, ет. 2. В мотивите на заповедта, с които административният орган е обосновал и обяснил волеизявлението си е отразено, че във ведомственото жилище (предмет на изземване) жалбоподателят е бил настанен като чл. на семейство, но същият не е бил и не е служител на МО, поради което не отговаря на изискванията на Наредбата за отдаване под наем и за разпореждане с имоти от ведомствения жилищен фонд на министерството. С писмо изх. № 62-00-1958 от 21.05.2008 г. административният орган е уведомил жалбоподателя, че наемното правоотношение е прекратено и ще започне производство по изземване на ведомственото жилище в случай, че не бъде освободено доброволно в едномесечен срок. Заповедта е издадена от компетентния административен орган, в изискуемата от закона форма и при издаването й са спазени всички разпоредби на материалния и процесуалния закон. Решението е правилно. Съдът е обсъдил наведения довод за неспазване на процедурата, тъй като не е прекратено предварително наемното правоотношение и е възпроизвел правилно съдържанието на цитираното по-горе писмо. Правилна е преценката, че не е налице друг преюдициален спор пред съд, налагащ спиране на настоящето производство. Без значение за решението по настоящия спор е започналото производство от майката на жалбоподателя по изкупуване на жилището, което не е приключило до смъртта и, тъй като този факт не променя липсата на основание за владението на имота от жалбоподателя към датата на издаване на заповедта. Предвид изложеното решението на тричленния състав е правилно и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав