Решение № 5849 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14470/2018 г.

Решение № 5849 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14470/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Южна морска" (правоприемник на началника на Митница Бургас) към Агенция "Митници", чрез ст. юрк. М. Ламбов против решение № 1258 от 25.06.2018 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело № 2790/2017 г., с което е отменено решение № 32-223560/11.08.2017 г. на началника на Митница Бургас (към настоящия момент директора на Териториална дирекция "Южна морска" към Агенция "Митници"), с което са определени дължими от "Сами МСД" ЕООД публични вземания по митническа декларация № 17 BG001007 H0028220/22.06.2017 г. за ДДС в размер на 11 384, 04 лева, ведно с лихва за забава върху и над размера на ДДС, считано датата на възникване на задължението за ДДС – 22.06.2017 г., до датата на уведомяването и Митница Бургас е осъдена да заплати на "Сами МСД" ЕООД сумата в размер на 1550 лева, представляваща разноски по делото. Изложени са доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при издаване на оспорения административен акт е приложено решение на Съда на ЕС по дело С- 291/15 и е извършил сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, каквото условие е въведено в цитираното решение. На това основание счита, че е установил неприложимост на митническата стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., т. е. на договорната стойност на стоката – хартия за цигарени филтри и законосъобразно е определил митническите стойност по метода предвиден в чл. 74, параграф 2, буква "б" от същия регламент. Иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Сами МСД" ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Бургас е било решение № 32-223560/11.08.2017 г. на началника на Митница Бургас (към настоящия момент директора на Териториална дирекция "Южна морска" към Агенция "Митници"), с което на основание чл. 74, параграф 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза за стоката "хартия за цигарени филтри", поставена под режим свободно обръщение с крайно потребление с митническа декларация № 17 BG001007 H0028220/22.06.2017 г. е определена нова митническа стойност в размер на 75 005, 77 лева, определена е нова данъчна основа в размер на 77 779, 53 лева с включени вътрешни разходи до първо местоназначение на стоката на територията на страната и по отношение на вносителя "Сами МСД" ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 11 384, 04 лева със съответните лихви за забава и е разпоредено вземането им под отчет. С обжалваното решение съдът е отменил акта, като от събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза е обосновал извод, че митническата стойност на процесните стоки може да бъде определена съгласно правилото на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. – според договорната т. е. действително платената цена на стоките. Приел е, че в оспореното решение, митническият орган не е изложил мотиви за неприложимост на цитираната разпоредба. На следващо място, съдът е посочил, че оспореният акт е издаден в нарушение на изискването за последователност на прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Оспореното митническо решение определя митническата стойност на стоките на основание чл. 74, § 2, буква "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., без да са изложени мотиви за изключване на възможността тази стойност да се определи съгласно чл. 74, § 2, б. "а" от същия регламент. Съдът е обсъдил и решението от 16 юни 2016 на Съда на ЕС по дело С-291/15 и е приел, че в разглеждания случай митническият орган не е извършил сравнение на средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, каквото условие е въведено в цитираното решение. От друга страна е приел, че в случая в отговор на искането на митническия орган "Сами МСД" ЕООД е представило допълнителни доказателства за установяване точността на декларираната митническа стойност на процесните стоки, за разлика от фактите в главното производство, въз основа на които е дадено преюдициалното заключение на Съда на ЕС по дело С-291/15 г. В тази връзка съдът е посочил, че оспореният акт не съдържа каквито и да било конкретни данни за характеристиките на стоките, определени като сходни, каквото е изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейски парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон, са неоснователни. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 220 от Закона митниците и е приложил правилно материалния закон. Процесният внос е осъществен на 22.06.2017 г., при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза ("Регламент (ЕС) № 952/2013"), в сила от 1.06.2016 г. По силата на чл. 70 от този Регламент основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност. Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от буква а) до буква г) от параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В конкретния случай митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Законосъобразно и в съответствие с чл. 74, § 1 от Регламента, съдът е приел, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност. В обжалваното митническо решение липсват мотиви за конкретните обстоятелства, въз основа на които се приема, че действително платената цена на стоките от страна на "Сами МСД" ЕООД не е договорната стойност на стоките. Основният аргумент на митническия орган за определените корекции в процесната митническа декларация и установените допълнителни задължения за ДДС, е основан на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, което касае тълкуването на чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията. Първоинстанционният съд е обсъдил този довод, който се поддържа и в касационната жалба и законосъобразно е приел, че за да се пристъпи към прилагането на вторични методи съмненията на митническите органи в договорната стойност на стоките, следва да бъдат основателни. Съгласно т. 36 от цитираното решение по дело С-291/15 това обстоятелство подлежи на проверка от националната юрисдикция. Съдът на ЕС приема, че сравнение между декларираната договорна стойност на стоките и средностатистическата стойност на сравними стоки може да обоснове съмненията на митническите органи. В случая законосъобразно съдът е приел, че оспореният административен акт не съдържа мотиви за извършено сравнение със средностатистически размер на митническата стойност на конкретни сравними стоки. Посочената в мотивите му митническа стойност на сходни стоки по няколко вноса на същия изпращач е във връзка с прилагането на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, което предполага доказване неприложимост на основания метод, респективно обосноваване на съмненията на митническите органи, че декларираната договорна стойност на стоките не е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките. Законосъобразно и в съответствие с постоянната практика на Съда на ЕС, в обжалваното решение е прието, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно. В случая митническия орган не е изложил обстоятелства, които да изключват приложение както на основания метод съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. а) от същия регламент – въз основа на договорната стойност на идентични стоки. По този начин е допуснато нарушение и на изискването за последователното прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Аргументиран е и изводът, че фактите в главното производство по дело С-291/15 са различни, тъй като в разглеждания случай от страна на "Сами МСД" ЕООД са представени допълнителни доказателства за декларираната от него митническа стойност на стоките. В хода на административното производство от "Сами МСД" ЕООД е предоставена допълнителна информация и обяснения относно доставката на стоката и договорните отношения с изпращача. Разяснено е, че между страните е сключен договор за доставка на стоки от 2.10.2015 г. със срок 30 месеца, в който е посочена общата стойност на доставките и граници на единичните стойности, в които ще варират цените според спецификациите. Посочено е, че по договора са направени от страна на "Сами МСД" ЕООД авансови плащания, с цел гарантиране на договорените цени и съответстват изцяло на постановеното от доставчика изискване като условие за представянето на ценовите равнища. Пояснено е, че считано от 2.10.2015 г. "Сами МСД" ЕООД няма други търговски взаимоотношения със същия доставчик, с оглед на което за дружеството не е съществувало друго основание за извършване на авансовите плащания. Това твърдение се потвърждава и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на вещото лице е посочено, че в счетоводството на "Сами МСД" ЕООД няма данни за извършени плащания към китайския доставчик, освен фактурираната стойност, посочена в процесната ЕАД и инвойс фактура от 8.04.2017 г. в размер на 8 361, 92 щ. д. С оглед на това необосновани се явяват съмненията в декларираната митническа стойност на стоките, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба на директора на Териториална дирекция "Южна морска" към Агенция "Митници". По изложените съображения, настоящият състав преценява, че обжалваното първоинстанционно решение следва да се остави в сила, като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 1100 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство. Предвид на изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение,