Решение № 5707 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4273/2019 г.

Решение № 5707 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4273/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Н. срещу Решение № 57/15.02.2019 г. на Административен съд – Перник по адм. дело № 570/2018 г., с което е отхвърлено оспорването му на мълчалив отказ на кмета на община Ковачевци, област Перник, да се произнесе по заявление вх. № 3-641 от 21.09.2018 г. за издаване на скица за урегулиран поземлен имот.

Ответникът – кметът на община Ковачевци, не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Конкретният предмет на административната услуга се определя от съдържанието на искането за предоставянето й – чл. 24, ал. 1, предл. 2 и чл. 29, ал. 2, изр. 1 АПК вр. § 8 ПЗР на кодекса. Спрямо него се преценяват и предпоставките за извършване на услугата.

Искането на Н. до кмета на общината е за издаване на скица за парцел VI в кв. 3 по регулационния план на с. Светля, община Ковачевци, находящ се в махала "Берендерска", индивидуализиран от заявителя с площ от 430 кв. м.

1. Според приетата от административния съд съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, за селото има действащ регулационен план, одобрен със заповед от 1993 г., в който е нанесен УПИ VI, кв. 3, с отреждане "за озеленяване" и площ от 1430 кв. м.

Основано на експертизата е фактическото установяване на съда, че самостоятелен имот УПИ VI в кв. 3 по плана на с. Светля с твърдяната от Н. площ не съществува по РП. Тази констатация обосновава изводът, че услугата със заявените от оспорващия характеристики на имота, в частност – неговата площ, е с невъзможен предмет. При липсата на кадастрална карта за местността, имотите се индивидуализират единствено съобразно границите и площта им по РП, който е обективният източник на данни за тях.

1. Неотносими към разрешаването на спора са касационните доводи, черпени от позоваването на издадена през 2012 г. скица, както и от факта на съставянето на акт за публична общинска собственост за УПИ VI след подаването на искането за извършване на административната услуга.

а. Скицата от 2012 г. не е издадена за имота, предмет на искането, а за този на оспорващия – УПИ I-11 с площ 1012 кв. м., който граничи от североизток с въпросния имот. Дори и да е налице припокриване с територията на УПИ VI, то би противоречало на идентификацията на имота по РП.

б. С АОС общината удостоверява възникването на правото си на собственост – чл. 5, ал. 1 ЗОС, върху имота по РП и затова актът не рефлектира върху границите на УПИ, респ. неговите размери.

Правото на скица касаторът би могъл да предяви за целия УПИ VI, а дали ще му бъде призната собственост за претендираната част от имота е въпрос, който би се решил в нотариалното производство по чл. 587 ГПК, по повод на което е подадено и искането за услугата. Евентуален спор за материално право между общината и Н. за частта от имота подлежи на решаване по съдебен ред – вж. чл. 64, ал. 2 ЗОС.

1. При неустановеността на условията за издаване на позитивен акт, с който се удовлетворява искането за административна услуга – чл. 170, ал. 2 АПК, мълчаливият отказ на кмета е материално законосъобразен по резултата си, а потвърждаващото го съдебно решение – правилно.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение