Решение № 6583 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4129/2015 г.

Решение № 6583 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4129/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 27 от 23.02.2015 г. по адм. дело № 848/2014 г. на Административен съд - Хасково. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-260-2600/17243 от 24.09.2014 г. в частта му за наложена санкция за бъдещ период в размер на 33135.09 лева по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство". Правят се възражения за противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до непълнота на доказателствата - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна - "Стил С" ООД със седалище в град Харманли изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че след като административният орган веднъж е издал акт за прекратяване на поетия ангажимент, незаконосъобразно се е произнесъл повторно по допустимостта на декларираните за подпомагане площи. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г., която не предвижда, като последица при прекратяване на ангажимента, начисляване на санкция за бъдещ период.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от "Стил С" ООД против уведомително писмо изх. № 02-260-2600/17243 от 24.09.2014 г. в частта му за наложена санкция за бъдещ период в размер на 33135.09 лева по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" (АР08). Възразява се, че дружеството не е уведомено за започналото производство по налагане на санкция; уведомителното писмо не е мотивирано, тъй като в него не са посочени, нито фактически основания за издаването, нито аритметичният способ, по който е определен размерът на санкцията. Оспорена е истинността на фактическите констатации относно площите по мярка 214 АЕП. Твърди се и нищожност, поради липса на предмет за произнасяне, след като дружеството е оттеглило искането.

Съдът е разгледал спора по същество, като е изложил приетата за установена фактическа обстановка и въз основа на нея е формирал правните изводи. Счел е за неоснователен довода за нищожност на оспореното уведомително писмо, като издадено от компетентен орган в пределите на материалната и времевата му компетентност. Обяснителната част под таблицата в писмото, относима към подпомагането по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство" е възприел, като мотиви за постановения отказ от подпомагане и наложената въз основа на него санкция. Приел, че в конкретния случай намира приложение забраната на чл. 14, ал. 6, т. 2 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (наричана в настоящото изложение Наредба № 5), поради което дружеството не е имало нормативно право да оттегли заявлението си за подпомагане. В същото време обаче е счел за законосъобразно прилагането на правната възможност, уредена в чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/2009 г., мотивирайки се със сходство на крайния резултат в двете хипотези - изключване от предмета на заявлението площите по направление АР 08 по мярка 214 и отпадане на възможността на административния орган да изследва допустимостта им за подпомагане. Съдът се е позовал на уведомителното писмо от 22.11.2013 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на многогодишния ангажимент и е приел, че повторното произнасяне по искането с отказ, последван от налагане на имуществена санкция, съставлява нарушение на административните правила. Едновременно с това е посочил, че оспореният административен акт противоречи и на материалния закон, тъй като единствената последица при прекратяване на поет ангажимент, е връщане на получените до момента суми. Разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от Наредба № 11 не предвижда налагане на санкции. По тези съображения е приел уведомителното писмо в оспорената му част за незаконосъобразно и го е отменил, като е присъдил направените от жалбоподателя съдебни разноски. Така постановеното решение е неправилно.

Фактите, от значение за решаването на възникналия правен спор са следните:

1. Със заявление от 28.03.3013 г. управителят на дружеството е заявил за подпомагане схеми и мерки, между които е и мярка 213 "Агроекологични плащания" " по две направления: "Биологично растениевъдство" с код АР08 и "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" с код АР24, което попада извън обхвата на изследването на спора.

1. На 30.07.2013 г. бенефициентът е подал заявление за оттегляне на един от заявените за подпомагане парцели.

1. На същата дата на неговия представител е връчено Уведомление при оттегляне, че е избран за проверка на място от ТИ на ДФЗ.

1. На 21.11.2013 г. е издадено уведомително писмо за констатирани несъответствия, описани в приложен контролен лист.

1. На 24.10.2013 г. управляващото лице е подало заявление за доброволен отказ от поет ангажимент по мярка 214 "Биологично растениевъдство". Подписал е декларация за съгласие в две насоки: първата се съгласява да възстанови всички получени до момента средства със законните лихви. Втората е, че е запознат и е съгласен с налагане на санкции ако в резултат на административни проверки и/или проверки на място, бъдат открити нередности в подаденото заявление за подпомагане.

1. На 22.11.2013 г., заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е издал уведомително писмо изх. № 01-2600/11212. В него се е позовал на чл. 26, ал. 6 и на чл. 16 от Наредба № 11/2009 г. и е отказал финансова помощ. Едновременно с това е прекратил агроекологичния ангажимент по относимата мярка. Уведомителното писмо е получено от заявителя и не е оспорено.

1. На 24.09.2014 г., изпълнителния директор на ДФЗ е издал уведомително писмо изх. № 02-260-2600/17243. В частта му по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство" е посочил ясно, че 2013 г. е първа година от поетия агроекологичен ангажимент по това направление. От таблицата на стр. 2 от него и обясненията под нея става ясно, че всички декларирани за подпомагане по направлението парцели след извършените административни проверки попадат извън одобрения от МЗХ специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. За резултатите от актуализацията на цифровите географски данни заявителят е информиран с писмо № 70-2217 от 14.05.2013 г., което не се намира по преписката. От таблицата на стр. 6 от писмото се установява, че от заявената по АР08 площ от 23.24 ха, цялата е приета за наддекларирана. Така процентът на наддеклариране е равен на 100%. В обяснителната бележка е вписано, че това е недопустимата площ, изчислена в хектари на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 г.

Във втората таблица на същата страница е фиксирана ставката за агроекологичната дейност, която за АР08 е 1425.7782 лева на хектар. В резултат на извършеното умножение на недопустимите за подпомагане хектари по ставката е получена сумата 33135.09 лева. При прилагане на изключванията по отношение размера на площите, съгласно чл. 16 от регламента в този размер е наложена санкция за бъдещ период.

Безспорно е, че в случая земеделският стопанин (ЗС) не може да оттегли по реда на чл. 14 от Наредба № 5/2009 г. в редакцията й, обн. ДВ, бр. 23/2013 г. подаденото заявление за подпомагане или части от него, тъй като е уведомен, че е избран за проверка на място и са установени нередности. Тълкувана с оглед духа на закона, в това число и приложимите регламенти, нормата отразява идеята за пълно въвеждане на система за контрол, гарантираща, че са извършени всички необходими проверки за удостоверяване на спазването на условията, при които се предоставя помощта - т. 3 от мотивите към Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията.

Правният въпрос, който подлежи на разрешаване в настоящия случай е възможно ли е прилагането на правилото на чл. 26, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г. в редакцията й обн. ДВ, бр. 24 от 12.03.2013 г. по отношение на конкретния жалбоподател? Разпоредбата урежда правната възможност на подпомаганите земеделски стопани да прекратят по всяко време петгодишното си агроекологично задължение. Анализът на нормата показва, че за да се постигнат правните последици от прекратяване на задължението, следва да са налице три задължителни предпоставки: земеделският стопанин да е подпомаган; да подаде декларация за доброволен отказ; да възстанови всички получени до момента агроекологични плащания със съответната лихва. Съгласно чл. 7 от наредбата, агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години. Срокът започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". В конкретния случай 2013 г. е първата година от поетия ангажимент. Видно от разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от наредбата, поетият ангажимент започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане. Необходимостта от одобряване се извлича и от разпоредбите на: чл. 62, ал. 3 - задължаваща ДФЗ-РА да изпрати на кандидатите за подпомагане уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие площи и чл. 65 - вменяваща задължението на същия орган да одобри, намали или откаже изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административните проверки и проверки на място. В конкретния случай с уведомителното писмо от 22.11.2013 г., административният орган е отказал финансова помощ и е прекратил ангажимента. Ето защо заявителят не е имал в нито един момент качеството на подпомаган земеделски стопанин и за него не се е породила правната възможност по чл. 26, ал. 6 от наредбата за прекрати поет ангажимент. Съответно той няма да връща никакви суми, тъй като не само, че не е получил такива, но те дори не са оторизирани. Поради това уведомителното писмо за прекратяване не е породило никакъв правен ефект. Извършеното от първоинстанционния съд тълкуване на закона позволява под формата на оттегляне на поет ангажимент по реда на чл. 26, ал. 6 от Наредба № 11/2009 г., без да е налице подпомаган земеделски стопанин, да се извърши оттегляне на подадено заявление за подпомагане, преди одобряването или отказа за одобряван. А това е изрично забранено с разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от Наредба № 5/2009 г. Извършеното тълкуване противоречи на буквата, духа и целта на закона и е довело до постановяване на неправилно решение.

По допустимостта на заявените за подпомагане площи, административният орган е дължал произнасяне по одобряване или отказ, след съобразяване на резултатите от административните проверки и извършената проверка на място. Неоснователно е било възражението на жалбоподателя за неприложимост на правилата на чл. 16, § 5 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. при установяване на недопустима за подпомагане площ и съответно на чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 г. по силата на препращащата разпоредба на чл. 16, § 7 от Регламент № 65/2011 г.

Отделно от това са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е изследван друг релевантен за правилното решаване на спора въпрос, а именно - дали и доколко заявените за подпомагане по АР08 парцели са изцяло или частично недопустими за подпомагане. Наистина в частта от оспореното уведомително писмо, съдържаща отказ за оторизиране на сума за подпомагане по това направление, не е подадена жалба. Същественото обаче е, че наложената имуществена санкция е изцяло производна от определената недопустима за подпомагане площ. Поради това и търговското дружество още в жалбата си до административния съд (стр. 2) изрично е оспорило истинността на възприетите от административния орган фактически констатации относно АР08. Съдът обаче е посочил в мотивите, че изследване на въпроса относно наличието на фактическите предпоставки за издаване на акта не се дължи, тъй като предмет на оспорване била единствено частта от него за наложена имуществена санкция. Налице е още едно отменително основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалването решение, като неправилно следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Тогава следва да се присъдят и направените разноски пред Върховния административен съд по правилото на чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение