Решение № 2900 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1381/2015 г.

Решение № 2900 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1381/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мавруда Димитрова Иванова, чрез адв. Солинков като процесуален представител, против решение № 2139 от 10.12.2014 г., постановено по адм. дело № 718/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-ЮИР-28 от 30.09.2013 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - началникът на РДНСК - Югоизточен район (ЮИР) изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № ДК-02-ЮИР-28 от 30.09.2013 г. на началника на РДНСК - ЮИР, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 225, ал. 1 ЗУТ, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ: "масивна едноетажна жилищна сграда", находящ се в УПИ III-49, кв. 6, с. Синеморец, община Царева, извършен без изискващите се строителни книжа. За да отхвърли оспорването, Административният съд - Бургас е приел, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Обосновал е извод, че строежът е извършен без разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ във вр. с чл. 148, ал. 1 ЗУТ и подлежи на премахване. Обжалваното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновани са изводите на съда относно издаване на оспорената заповед при спазване на относимите материалноправни разпоредби. От данните по делото е установено, че предмет на заповедта за премахване е незаконен строеж, извършен от касационната жалбоподателка в съсобствен имот, който представлява нова масивна едноетажна жилищна сграда, с описани размери и характеристики. Констатациите на проверяващите длъжностни лица, обективирани в констативен акт № 249/13.11.2012 г., не са оборени в съдебното производство нито пред първата, нито пред настоящата инстанция, а според приетата по делото съдебно-техническа експертиза строежът отговаря на фактическото състояние. Изграденото съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който се изискват строителни книжа, каквито касационната жалбоподателка не е представила. Ето защо изводът на съда, че в случая е налице "незаконен строеж" по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, е обоснован и законосъобразен. Установено е от експертизата, че фактически е извършена цялостна замяна на съществуващата паянтова постройка не само като конструкция, но и като параметри. Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания в частта, в която свидетелят е заявил, че старата къща не е събаряна, а е измазана и със сменена дограма, а към нея е изградена пристройка. По делото са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на констатациите на административния орган, че се касае за изцяло нов строеж, а не за преустройство и основен ремонт на съществуваща паянтова жилищна сграда и за нейното пристрояване, в какъвто смисъл са твърденията на касационната жалбоподателка. Изводът за извършен нов строеж не се променя и от факта, че на 5.10.2004 г. от главния архитект на община Царево е издадена скица с изх. № 406 с виза за инвестиционен проект за извършването на преустройство и пристройка на съществуващата паянтова сграда. Не се спори, че тази процедура не е приключила с издаване на одобрен архитектурен проект и строително разрешение. В тази връзка е неоснователно твърдението в жалбата, че в административния акт не е конкретизирано коя част от сградата трябва да бъде премахната и в какъв обем. Заповедта е индивидуализирана по отношение на обекта, тъй като е посочено премахването на строежа, който е изпълнен. Аргументирано е заключението на Административен съд - Бургас за това, че с оглед времето на построяването му 2004 - 2005 г. строежът не попада в хипотезите на търпимост съгласно § 16 ДР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. Като е направил извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните норми. След като е обсъдил всички относими доказателства, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационния състав. Административният съд се е произнесъл и по всички наведени в жалбата възражения, правилно приети в мотивите на решението за неоснователни. Същите доводи се излагат отново и в касационната жалба. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,