Решение № 3779 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 423/2017 г.

Решение № 3779 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 423/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Б." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. Младост 1, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя А. Б. Г. против Решение № 5870/13.09.2016 г., постановено по административно дело № 500/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2151402261/4.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в частта за установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди м. 08. и м. 09.2012 г. по доставки от "Е." ЕООД и "ИСА - Р" ЕООД. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на общностното законодателство и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съдебния състав относно валидност и законосъобразност на ревизионния акт, относно липсата на материални предпоставки за признаване на претендираното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Е." ЕООД и "ИСА - Р" ЕООД. Твърди се, че събраните по делото доказателства установяват действително осъществени облагаеми доставки, които са надлежно осчетоводени, поради което неправилно е отказан данъчен кредит на получателя. По изложени в жалбата съображения, се иска отмяна на съдебното решение, след което спорът да се реши по същество, като се обяви за нищожен или се отмени изцяло ревизионния акт. Ответната страна, Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. С., чрез юрисконсулт Згурева оспорва касационната жалба, като моли да бъде оставена без уважение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно изхода на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - С. град е ревизионен акт, в частта потвърдена с Решение № 2099/26.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С., с който в тежест на "Б." ООД са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 08.2012 г. в размер на 11 000 лева и за данъчен период м. 09.2012 г. в размер на 9 140 лева, поради непризнато правно на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, и са начислени съответните лихви. В изпълнение на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е извършил задълбочена преценка за законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като е преценил, че е издаден от компетентни органи, в съответната форма и при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. Съображенията, развити в съдебното решение по тези въпроси се споделят от настоящата инстанция. Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия от 12.12.2013 г., която е била издадена от надлежно оправомощен за това орган, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. За установените факти в хода на производството е съставен ревизионен доклад, като е спазен срокът за това, регламентиран в чл. 117, ал. 1 ДОПК, доказателствата са събрани по предвидените в ДОПК способи. Ревизионният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в приложимата редакция /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./, от органът, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, следователно е постановен от компетентни за това органи. За да извърши преценка за материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, първоинстнационният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, като е извършил верни фактически установявания и законосъобразни изводи относно отделните доставки, по които на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Фактурите, издадени от "Е." ООД са с предмет доставка на услуги - строителни дейности. По отношение на същите, в хода на ревизионното и съдебно производство не са представени придружаващи фактурите документи, които да установяват реалното им осъществяване - липсва договор, оферти, приемо-предавателни протоколи, протоколи обр. 19, доказателства за закупени материали, не е установено дружеството - доставчик с какви работници е извършило услугите. Представени са единствено фактурите, а вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е установило осчетоводяването им при ревизираното дружество и е дало заключение, че услугите са платени в брой, въз основа на предоставена му счетоводна справка. Въз основа на установените факти, правилно съдът е приел, че от страна на ревизираното лице не е доказано реалното извършване на услугите, които са предмет на спорните фактури, неизяснени са останали въпросите, свързани с характера на услугите, мястото и времето на евентуалното им извършване. Обоснован е изводът на съда за това, че доставките по фактурите, издадени от "Е." ООД са с неустановен предмет, няма данни какво точно и на кои обекти е престирал доставчикът, тоест липсват обективни данни за възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. С. отразяване на фактурите от получателя, както и данните за плащане, не са достатъчни да обосноват реалност на доставките, тъй като не са елемент от фактическия състав, при който може да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Относно фактурите, издадени от "ИСА - Р" ЕООД, имащи за предмет ремонтни услуги - ремонт на двигател, диференциал, скоростна кутия, щори, отново от страна на ревизираното дружество не са представени документи, установяващи реалното осъществяване на услугите. Освен процесните фактури, е представен само договор, имащ за предмет "ремонт на влекачи и полуремаркета" и фактури, издадени от подизпълнител. Липсват документи за приемането и предаването на услугите, както между подизпълнителя и доставчика, така и между него и получателя, не става ясно кои лица, кога, къде и какви конкретни ремонтни дейности са извършили, както и не са представени доказателства за закупуване на материалите, необходими за ремонта. Всъщност, както в договора, така и във фактурите липсва информация относно превозните средства, подлежащи на ремонт, поради което невъзможно е било да се установи обстоятелството на кои конкретни влекачи и полуремаркета са извършени ремонтните дейности. В този смисъл, правилно съдът е приел, че не може да бъде извършена съпоставка между данните за ремонтите, съдържащи се във фактурите, с данните за притежаваните от дружеството превозни средства, следователно не може да се установи връзката им с ревизираното дружество и дали тези средства се използват в икономическата му дейност. При тези обстоятелства, обосновано и по фактурите, издадени от този доставчик, не е било признато правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. От практиката на СЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС не следва, както поддържа касаторът, че право на данъчен кредит следва да се признава при представяне на данъчна фактура, осчетоводяването й и данни за плащане по фактурата. В Решение по дело С-342/87 от 13.12.1989 г. изрично е казано, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим само поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци при спазване на правилата на националното доказателствено право. Както в Решение по съединени дела С-142/11 и С-80/11, така и в Решение от 13.02.2014 по делото С-18/13, става дума за случаи, при които е установено, че е наличен предметът на процесните фактури. Така в диспозитива на последното решение в т. 1 от израза "въпреки че услугата е била доставена" се вижда, че реалното изпълнение на доставката е доказано и само при това ревизираното лице не следва да бъде държано отговорно за липсата на доказателства относно персонален и технически капацитет на доставчика да я извърши. Реалността на доставките на услуги е фактически въпрос, който следва да бъде разрешаван от националния съд по правилата на националното доказателствено право. С т. 1 на диспозитива на Решение от 8 май 2013 г. по дело С-271/12 г., СЕС е постановил, че разпоредбите на Директивата за ДДС допускат национална правна уредба като тази в главното производство, по силата на която правото на данъчен кредит може да се откаже на данъчно-задължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, "дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Процесните фактури не дават достатъчна яснота върху предмета на доставките, а към тях дори не са представени в допълнение доказателства с цел да се докаже действителното им извършване, естеството и характера на услугите, както и обектите, спрямо които се претендира да са извършени. Ето защо, само по себе си притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС не е достатъчно, а е само необходимо условие, услугите по облагаемите доставки да са реално получени. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 134,20 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,