Решение № 5435 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13736/2018 г.

Решение № 5435 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13736/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С., срещу решение № 5392/11.09.2018 г. постановено по адм. д. № 1579 по описа на Административен съд С. град за 2018 г., с което е отменен ревизионен акт №Р-2222515008464-091-001 от 12.05.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в частта с която е потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – С. с решение № 1961 от 13.12.2017 г. Касатора поддържа твърдения за наличие на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. На първо място се сочи, че решаващият състав неправилно е определил предмета на правния спор, като е приел че спорния между страните факт е този относно регистрацията на доставчиците. В тази връзка се възразява срещу изводите на съда, че получателя по доставката не е длъжен да знае кога е дерегистриран контрагента му, както и срещу твърдението, че фактите дали и от кога са дерегистрирани доставчиците не е установено с представяне на актовете за дерегистрацията им. Касаторът намира, че ако това са били относими и необходими за изясняване на правния спор доказателства, съдът е следвало да ги изиска. Вторият аргумент на обжалването, е че АССГ неправилно е заключил, че изискването за регистрация по ЗДДС не е въведено като изрична предпоставка за признаване на право на данъчен кредит. Фактурите по процесните доставки са издадени след дерегистрацията на лицата, поради което липсва абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на право на данъчен кредит. Липсата не може да бъде преодоляна чрез прилагане практиката на СЕС по цитираното от съда решение по дело С-438/2009 г. Изводите на съда са неправилни и по отношение на фактурираните от "Т. Е. К." ЕООД строително монтажни работи. При постановяване на решението не е отчетен фактът, че липсват каквито и да е доказателства, които да удостоверяват наличието на кадрова и техническа обезпеченост при прекия доставчик, при който няма назначени лица на трудов или граждански договор, които биха могли да осъществяват фактурираните услуги. Въз основа на тези аргументи се иска постановеното решение да бъде отменено изцяло включително и в частта за разноските. Касатора претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът – "К. М." ЕООД, чрез адв. Гайдарска поддържа твърдения за неоснователност на касационната жалба. Намира, че по делото не е спорно дали доставчиците са имали материална и техническа обезпеченост, а само дали са регистрирани по ЗДДС. П. тази причина не са събирани доказателства относно реалността на доставките и възможностите за тяхното осъществяване от доставчиците. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор поддържа становище, че подадената касационна жалба е процесуално допустима и частично основателна. Налице са допуснати от съда нарушения при преценка на писмените доказателства и е пренебрегнат факта, че дружеството жалбоподател не е доказало съобразно доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК реалното осъществяване на фактурираните доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Въз основа на подробно изложени съображения, предлага решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховен административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Пред АССГ е оспорен РА № 22220515008464-091-001 от 12.05.2017 г., в частта, с която е потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" –С., като е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, по фактури издадени от "Александров" ЕООД; "Л. Б." ЕООД; "Л. И." ЕООД; "М. Б."ЕООД; "Софметал 3"ЕООД; "Витол"ЕООД и Васком ЕООД. Отказът е постановен, тъй като фактурите са издадени след като доставчиците са дерегистрирани служебно от органите по приходите. Отказ е постановен и по отношение на фактурирани СМР, с доставчик "Т. Е. К." ЕООД, като основанието е липса на доказателства за кадрова обезпеченост. Позовавайки се на доказателствата по делото и заявеното от страните относно спорните между тях факти, решаващият състав е изложил мотиви, че с оглед разпределената тежест на доказване жалбоподателят е следвало да установи основаният за възникване на претендираното от него право на данъчен кредит, а ответника обстоятелствата субсумирани в чл. 70, ал. 5 от ДОПК, послужили да бъде постановен отказа. Прието е, че данъчната администрация не се е справила с доказателствената тежест, тъй като в административната преписка липсват доказателства за дерегистрацията на доставчиците. Не са представени актовете за дерегистрация и не е установено обстоятелството дали те са влезли в сила. По отношение на реалността на доставките, съдът е посочил, че още в хода на ревизионното производство не е налице спор относно тяхното осъществяване. В решението на Директора на Дирекция "ОДОП"-С. е прието, че по отношение на извършените от лицето облагаеми доставки не са установени основания за корекция на декларирания данък, както и не са установено нарушение на счетоводното законодателство при отчитането на стопанските операции. Органите по приходите, според съда, сами са констатирали, че са представени достатъчно доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките и резултата по извършени услуги както и за влагането им в извършване на последващи облагаеми доставки. При тези фактически установявания, АССГ е приел, че служебната дерегистрация на доставчиците не може да е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит при наличие на всички материално правни предпоставки за упражняването му. Обосновал е своя извод с практиката на СЕС и по специално решение по дело С-438/2009 г. и е приел, че в тази част след като не е налице твърдение за данъчна измама и доказателства за нея, то ревизионния акт е незаконосъобразен и следва да се отмени. Незаконосъобразност е констатирана и по отношение на фактурираните от "Т. Е. К." ЕООД, доставки на СМР. Съобразявайки мотивите по съединени дела С-80/11 и С-142/11, решаващият състав е приел че не се допуска национална практика за отказ на право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Прието е, че при наличие на материално правните предпоставки за възникване право на данъчен кредит, липсата на кадрова обезпеченост не може да бъде основание за постановяване на отказ. Въз основа на тези мотиви оспорения ревизионен акт е отменен изцяло, като в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в пълния претендиран размер. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Обосновани и съответстващи на събраните доказателства и на материалния закон са изводите на първоинстанционния съд, че за ревизираното лице е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В случая спорните фактури отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и чл. 71, т. 1 ЗДДС, а реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 9, ал. 1, вр. чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, не е спорна. Още в хода на ревизионното произвоство е прието, че са налице материално правните предпоставки за упражняване право на данъчен кредит. Ответникът по касация е представил доказателства, от които се установява реалното осъществяване на фактурираните доставки-стокови разписки, доказателства за осъществен транспорт и такива за последваща реализация на стоките. Затова законосъобразни са изводите на съда, че са били налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Неоснователно се поддържа от касатора, че съдът неправилно е определил спорният по делото въпрос. О. на което е отказано право на данъчен кредит е чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. За да обоснове прилагането на този законов текст данъчната администрация е приела, че след като доставчиците "Александров" ЕООД; "Л. Б." ЕООД; "Л. И." ЕООД; "М. Б."ЕООД; "Софметал 3" ЕООД; "Витол" ЕООД и "Васком" ЕООД са с прекратена регистрация, то неправомерно е издаден данъчен документ с начислен в него ДДС. В. с регистрацията и съответно прекратяване на същата е следвало да бъде изяснен още в хода на ревизионното производство, тъй като това е основанието за отказ. За всеки един от доставчиците е посочено, че е дерегистриран за периодите, по отношение на които не е признато право на данъчен кредит. Това твърдение обаче не е подкрепено с доказателства, така както е посочил и решаващият състав на АССГ. За "Софметал 3" ООД и "М. Б." ЕООД, дори не е посочена датата на дерегистрация. Не е налице и нарушение на съдопроизводствените правила допуснато от съда, поради факта, че не е изискал съответните актове за дерегистрация. При условие, че органите по приходите признават реалност на осъществените доставки още в ревизионното производство и изрично заявяват, в открито съдебно заседание, че отказът е свързан само с дерегистрацията, правилно съдът е приел, че фактът на дерегистрация на доставчика не може да бъде самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит. Неправилно са интерпретирани мотивите на съдебното решение, като се твърди, че според първоинстанционният съд "регистрацията по ЗДДС на доставчика не е въведена като изрична предпоставка за признаване право на данъчен кредит". АССГ е обосновал извод, че не може при наличие на доказателства, които установяват реалност на осъществените доставки да бъде отказано право на данъчен кредит само поради това, че доставчикът е бил дерегистриран от органите по приходите. Изводите на съда са в съответствие практиката на СЕС, като е приел, че "не може да се изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна да притежава документи в това отношение". Настоящата инстанция споделя изложените мотиви на АССГ и по отношение на доставките на СМР осъществени от "Т. Е. К." ЕООД. Съдебната практика на СЕС изрично приема и това е възприето и в решенията на ВАС, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите са доставчици. Нещо повече от него не може да се изисква да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решения по дела С-80/11 и С-142/11С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС, които са съобразени от АССГ при постановяване на първоинстанционното решение. Получателят, който упражнява правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката и това е сторено от "К. М." ЕООД, като са представени такива доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички останали, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост, вкл. и счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка по чл. 218 АПК не се установи да са допуснати сочените в касационната жалба нарушения. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски в полза на ответника, като е приложен и списък на същите. В него изрично е заявено, че доказателствата за сторените разноски са приложени по първоинстанционното дело. Въз основа на тези доказателства АССГ е присъдил разноски в размер на 9 888 лв. В касационното производство е приложен списък по чл. 80 от ГПК, който е идентичен с този представен пред първоинстанцинния съд и приложен на стр. 586, том ІІ-ри от делото, като се препраща към същите доказателста относно установяване плащането. Не са налице условия за прилагане на разпоредбата на чл. 160, ал. 2 и 3 ДОПК, тъй като посоченото адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Пред касационната инстанция макар да е направено своевременно искане за присъждане на разноски, не са представени доказателства за сторени такива. Мотивиран така, настоящият състав на Върховен административен съд, Осмо отделение