Решение № 4202 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11923/2011 г.

Решение № 4202 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11923/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1363/07.06.2011 г., постановено по адм. д. № 519/2011 г. Административен съд гр. Варна е отхвърлил жалбата на Данаил Савов Софрониев против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-644/14.12.2010 г. на органа по приходите при дирекция "Местни данъци" - Община гр. Варна, с който са му установени задължения за данък върху недвижими имоти, на основание чл. 10 ЗМДТ за периода от м. 01.2005 г. - м. 12.2010 г. общо в размер на 479,17 лв., от които главница в размер на 386,18 лв. и лихва към 11.12.2010 г. в размер на 92,99 лв., както и данък върху превозните средства на основание чл. 52 от ЗМДТ за периода м. 01.2009 г. - м. 12.2010 г. в общ размер на 1211,64 лв., от които главница 1084,15 лв. и лихва към 11.12.2010 г. в размер на 127,49 лв. Осъдил е Данаил Савов Софрониев да заплати на Община гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 241,44 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Данаил Савов Софрониев, в която се развива съображения за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, счита решението на съда за правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, а по същество счита следното: Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от порок, обуславящ наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК. Спорът по делото се концентрира върху наличието или липсата на плащания на процесните данъци за притежавани недвижими имоти и МПС, преди издаването на акта за установяване на задължение по декларация. По делото не е спорно, че с декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 0306008159/22.06.2009 г. и № 14018870/09.08.2010 г., жалбоподателят е декларирал следните недвижими имоти: 1/2 ид. част от земя, жилище и гараж, находящи се в гр. Варна, м. "Орехчето" № 28 /партиден № 5405135147004/ и 1/2 ид. част от земя и офис, находящи се в гр. Варна бул. "Вл. Варненчик" № 53-55 /партиден № 5706138898003/. С декларации по чл. 54 от ЗМДТ вх. № 14018870/09.08.2010 г. и № 0306011078/26.06.2008 г., Софрониев е декларирал следните превозни средства: товарен автомобил марка "Мерцедес" модел 208 Д с рег. № В 7619 СН и лек автомобил марка "БМВ" модел 525 с рег. № В 7707 КТ. С Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-644/14.12.2010 г. на орган по приходите при дирекция "Местни данъци" към Община Варна, издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, органът по приходите е установил, че за декларираните недвижими имоти жалбоподателят дължи данък за периода м. 01.2005 г. - м. 12.2010 г., общо в размер на 479.17 лв., от които главница в размер на 386.18 лв. и лихва към 11.12.2010 г. в размер на 92.99 лв., както и данък върху декларираните превозни средства за периода м. 01.2009 г. - м. 12.2010 г. в общ размер на 1211.64 лв., от които 1084.15 лв. главница и лихва към 11.12.2010 г. в размер на 127.49 лв. В обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Данаил Савов Софрониев против Акт за установяване на задължение по декларация № МД-АУ-644/14.12.2010 г. на органа по приходите при дирекция "Местни данъци" - Община гр. Варна за установените му задължения за данък върху недвижими имоти, на основание чл. 10 ЗМДТ в периода от м. 01.2005 г. - м. 12.2010 г. общо в размер на 479,17 лв., от които главница в размер на 386,18 лв. и лихва към 11.12.2010 г. в размер на 92,99 лв., както и данък върху превозните средства на основание чл. 52 от ЗМДТ за периода м. 01.2009 г. - м. 12.2010 г. в общ размер на 1211,64 лв. В мотивите на съдебния акт е прието, че твърдяното от жалбоподателя плащане е недоказано, тъй като представените от него бележки от 12.03.10 г. за платени данъци МПС за 2010 г. и данък недвижим имот, находящ се в гр. Варна, м. "Орехчето" № 28 по партида на неговата съпруга Валентина Вичева Софрониева, издадени от служител на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, не представляват официален документ, удостоверяващ плащането. Макар подписани и подпечатани с печат № 0132, който се води на служителя на общината Веселин Колев, съдът е установил, че последният за процесния период е заемал длъжността старши инспектор "Ревизии, проверки и контрол" в отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" в дирекция "Местни данъци" и не е имал правомощия за приемане плащания за данъци и такси. Съгласно персоналните отчети за извършени плащания в брой - дневен лист на събирача за датите на тяхното заплащане липсва постъпление по партидата на жалбоподателя за процесния период. Приемайки, че след като бележките за платен данък МПС и данък недвижими имоти, подпечатани с печат № 0132 - Веселин Колев, удостоверяващи платени таксите от задълженото лице Данаил Савов Софрониев нямат изискуемите реквизити, приходна квитанция, серия, номер, името на служителя, приел плащането и е подпечатана с печата на служител, нямащ правомощието да приеме плащането, Варненският административен съд е постановил своето решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същественото обстоятелство, което следва да бъде изяснено по делото, е дали Данаил Савов Софрониев (лично или чрез пълномощник) е заплатил дължимите от него такси в брой на служител от дирекция "Местни данъци" и то в сградата на общината. Това обстоятелство обуславя важни правни изводи по съществото на спора и е детерминирано от предмета на висящото наказателно производство, образувано и провеждано по този и други (значителен брой) идентични случаи. В производството пред Варненския административен съд е било налице и условието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК. При разглеждането на делото са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на административноправния спор. Налице са императивно установените основания, заложени от законодателя като предпоставка за спиране на съдебното производство. Като не е спрял производството по делото при тези данни, Варненският административен съд е допуснал съществено нарушение на посоченото съдопроизводствено правило - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което постановеното от него решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. Възлагането на разноските за всички съдебни инстанции следва да бъде направено при новото разглеждане на делото с оглед на постановения от съда краен резултат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,