Решение № 10654 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16069/2011 г.

Решение № 10654 от 23.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16069/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба адв. Сотир Сотиров, в качеството му на процесуален представител на Давид Николаев Гетов, представляващ "Капри" ООД, срещу решение № 1367 от 3.08.2011 г. по адм. дело № 719 по описа за 2010 г. на Административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 900464 от 7.12.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 161 от 12.03.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 37 260.10 лв. и лихва за забава в размер на 31 631.54 лв., за данъчни периоди м. 02.2003 г., м. 05.2005 г. и м. 05.2006 г. В касационната жалба, както и в уточнението й, е изложен довод за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са единствено съображения относно погасяването по давност на данъчните задължения за данъчен период м. 02.2003 г., както и за нарушаване на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Иска се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив оспорва същата чрез депозирано писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски, както и алтернативно такива за първоинстанционното производство с оглед на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, ако ревизионният акт бъде отменен. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Пловдив е бил ревизионен акт № 900464 от 7.12.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 161 от 12.03.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Ревизионното производство е по повод прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизирани периоди м. 02.2003 г., м. 05.2005 г. и м. 05.2006 г., като е повторно, в изпълнение на решение № 303 от 11.05.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. С него на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит в размер на 22 160.00 лв. по два броя фактури, издадени от "Бул трейдинг" ООД с предмет "пшеница" за данъчен период м. 02.2003 г., на основание чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.). За същия данъчен период м. 02.2003 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 10 000.00 лв. по фактура, издадена от "Йонекс" ООД с предмет "дизелово гориво", на основание чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.). За данъчни периоди м. 05.2005 г. и м. 05.2006 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 3 000.00 лв., по фактура, издадена от "Петротрейд" ООД с предмет "авансово пшеница реколта 2005 г.", както и в размер на 2 100.00 лв. по фактура, издадена също от "Петротрейд" ООД, със същия предмет, на основание чл. 64, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.). В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и точно фактическата страна по делото, събраните многобройни доказателства, включително и които не са били представени в административното, а се представят сега в съдебното производство, гласни доказателства, съдебно-графологична експертиза, както и приложените правни разпоредби и е обоснован извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основното и единствено касационно възражение е насочено към неправилния извод на съда, че данъчните задължения за данъчен период м. 03.2003 г. не са погасени по давност, както и че е не е нарушена разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. По повод първия спорен момент съдът правилно се е позовал на чл. 140 от ДПК (отм.), която разпоредба е действала към момента на възникване на данъчните задължения, за които се твърди, че са погасени по давност. Съгласно тази разпоредба публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. За м. 02.2003 г. задължението за ДДС е следвало да се плати до 14-о число на месеца, следващ този, за който се дължи - до 14.03.2002 г., като давността е започнала да тече от 1.01.2004 г., с оглед на чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) и следва да изтече на 31.12.2008 г. В посочения нормативен акт изрично е посочено от кой момент започва да тече давността и той не е моментът, към който задължението за данък е станало изискуемо, каквато теза застъпва касатора. Поради образуването на административното производство за определяне на тези задължения е прието, че давността е спряла да тече, на основание чл. 141, ал. 1, т. 1 от ДПК (отм.). Началният момент, от който е започнало това ревизионното производство е 5.06.2008 г., когато е издадена заповедта за възлагане на процесната ревизия. Понеже с решение № 303 от 11.05.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив е отменен първоначалният ревизионен акт № 130800448 от 23.01.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив и преписката е върната за извършване на нова ревизия, то според касатора обсъжданата ревизия е започнала с отменителното решение на горестоящия орган от 11.05.2009 г. и към този момент процесните данъчни задължения за м. 02.2003 г. са погасени по давност. Този довод е неоснователен. Правилно е прието, че ревизионното производство е започнало със заповедта за възлагане под № 800280 от 5.06.2008 г., като с решението по чл. 155, ал. 4 от ДОПК не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт. Това производство започва от първата издадена заповед за възлагане на ревизия и е висящо до влизане в сила на издадения ревизионен акт. Втората заповед за възлагане на ревизия не променя факта, че производството е висящо. Неоснователен е и другият довод по повод прилагането на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК, ревизионно производство за установяване на задължения за данъци не се образува, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. В съответствие с разпоредбата на чл. 100, ал. 3 от ЗДДС (отм.), в приложимата редакция (ДВ, бр. 103 от 1999 г.) за всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в съответната териториална данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. По делото не се спори, че за данъчния период м. 02.2003 г. е подадена справка-декларация с вх. № 1301-1276 от 14.03.2003 г. Срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече от първи януари на следващата година, или от 1.01.2004 г. и би следвало да изтече на 1.01.2009 г. Ревизията е възложена със ЗВР № 800280 от 5.06.2008 г., т. е. преди изтичането на този срок. По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно постановено. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат, както и на ответната страна по касационната жалба. В първоинстанционното производство такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, като няма основание за прилагане на ал. 3 от същата разпоредба по повод направеното алтернативно искане. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,