Решение № 17246 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2011 г.

Решение № 17246 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "НЕ-ТИ - Трифон Банев" гр. Добрич, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Константин Караниколов, срещу решение № 7 от 22.02.2011 г., постановено по административно дело № 699 по описа за 2010 г. на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на едноличния търговец срещу постановление, издадено от инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението и на постановлението. Ответниците по касация - Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич и Тодор Диков Русев от гр. Добрич, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното постановление, предмет на съдебен контрол в производството пред Добричкия административен съд, на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ (Кодекс на труда) е обявено съществуването на трудово правоотношение между ЕТ "НЕ-ТИ - Трифон Банев" и Тодор Диков Русев, и на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано едноличния търговец като работодател да предложи на работника Русев сключване на трудов договор. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, съдът е изложил съображения, че ЕТ "НЕ-ТИ - Трифон Банев" е извършвал самостоятелна дейност - производство на пчелни кошери, в цех, нает от Димитър Илиев Димитров, находящ се в двора на завод "Хан Аспарух" гр. Добрич, за изпълнение на която дейност Банев е наел работници, единият от които Тодор Русев. Русев е работил при пълно работно време, даже много над нормативно установените часове под ръководството на Трифон Банев, и е изпълнявал възложените от него задачи. За труда си Тодор Русев е получавал от едноличния търговец трудово възнаграждение, определящо се от броя на изработените от работника кошери. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства (в това число и на гласните), издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното постановление (който се възприема изцяло от ВАС), като убедително са опровергани релевираните доводи от повереника на жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на контролните органи на инспекцията по труда, регламентирано в разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, да обявят с постановление съществуване на трудово правоотношение и да предпишат на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор. Доказано е по делото, че процесното постановление на инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение: Тодор Диков Русев изпълнява трудови функции на длъжност "работник" (участва в производство на кошери) с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма с работодателя му (касатора), в нарушение на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 62, ал. 1 и с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. От гореизложеното става ясно, че тезата, която се силеше да докаже касатора, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесното постановление, не може да бъде кредитирана. Като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,