Решение № 9649 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2010 г.

Решение № 9649 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) срещу решение № 1031 от 20.04.2010 г. по адм. дело № 8295/2009 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Диляна Иванова Каменова от гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя по жалба на Диляна Каменова заповед № ЗЦУ-1068 от 20.10.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед N 2116 от 21.10.2009 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на същата й е прекратено служебното правоотношение. Съдът приема, че обжалваните заповеди са издадени от компетентен орган и е спазена формата съгласно чл. 59 от АПК и чл. 97 от ЗДСл. Приема също така, че в производството по издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, но уволнителната заповед е несъответна на материалния закон, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява извършването на твърдените от дисциплинарнонаказващия орган нарушения на служебните задължения. Поради незаконосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, то несъответна на материалния закон е и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Мотивиран по този начин, Административен съд София-град постановява обжалваното решение. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда по същество, че не се доказва по несъмнен начин извършването на първото описано в заповедта нарушение на служебните задължения. Сред събраните по делото доказателства, включително обясненията на Диляна Каменова и свидетелските показания на пълномощника на ревизираното лице Николай Лалов, не се съдържат ясни и конкретни данни на служителката да й е било давано или предлагано подаръци, парични суми или по друг начин да й се е въздейства в посока да наруши закона в полза на ревизираното дружество през цялото времетраене на ревизионното производство до момента на приключването му - 04.09.2009 г., също така и към момента на предаване на проекто ревизионния доклад от Каменова на ръководителя на ревизиращия екип. Що се касае до изложените съображения в оспорената пред първоинстанционния съд заповед относно възможността срокът на ревизията да бъде удължен по реда на чл. 114, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и по този начин целеният от ревизираното дружество резултат да бъде постигнат чрез подбуждане към извършване на закононарушение в ревизионното производство от страна на ответницата по касация, настоящата инстанция счита, че налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" не може да почива върху съмнения и предположения за неслучващи се във времето събития. Допълнителни аргументи в тази посока настоящият състав намира в строго регламентираната процедура за удължаване на сроковете на ревизиите. Според процедура К 15 за изменение на заповед за възлагане на ревизия продължаването на срока на ревизионното производство ревизиращият екип прави искане до възлагащия орган, който е компетентният орган да прецени искането и да се произнесе по него. При това положение необосновано дисциплинарнонаказващият орган приема, че удължаването на сроковете по чл. 114, ал. 2 от ДОПК става единствено по преценка на чл. от състава на ревизиращия екип, което води до неправилен извод за допуснато нарушение на служебната дисциплина в какъвто смисъл са и разсъжденията на първоинстанционния съд. По изложените съображения правилно и съответно на събраните по делото доказателства е прието в обжалваното решение, че вмененото на жалбоподателката нарушение не се установява по безспорен начин. Законосъобразно е и заключението на съда, че неправилно дисциплинарнонаказващият орган приема, че описаното деяние съставлява и нарушение на Вътрешните правила за докладване на съмнение за корупционно поведение на служители в НАП, т. н. Вътрешни правила. Това е така, защото поведението, за което служителката е наказана е неуведомяване на прекия й ръководител за корупционни действия на ревизираното лице, а не за такова поведение на друг служител в НАП, в какъвто смисъл е изискването съгласно Вътрешните правила. Що се отнася до възражението в касационната жалба, че задължението за докладване на корупционно поведение било по-общо и не се ограничава само до служители на администрацията, то същото не намира опора в съдържанието на цитираните правила, а и не следва да се тълкува разширително, тъй като ангажирането на дисциплинарната отговорност не може да се извършва по аналогия. Правилно Административен съд София-град приема също така, че действията на Диляна Каменова не са от такъв характер, че да уронят престижа на държавната служба. Законосъобразен е и изводът за липса на конкретизация от страна на дисциплинарнонаказващия орган на укоримото поведение на служителката, за да може същата адекватно да организира защитата си. Предвид обусловеността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от заповедта, с която на служителката й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", правилно съдът е приел, че и заповедта по чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е незаконосъобразна и я отменя. Не са налице касационни основания за отмяна на решението съгласно чл. 209 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК същото следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, пето отделение,