Решение № 5954 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8088/2017 г.

Решение № 5954 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8088/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), против решение № 3728 от 5.06.2017 г., постановено по адм. д. № 3682/2016 г. от Административния съд София-град. С него съдът е отменил решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел V, т. 3.2, с която са определени на [фирма] цени (без ДДС) за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на средно и ниско напрежение, цени (без ДДС) за достъп, които се дължат от всички крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа както за небитови, а така и за битови клиенти при посочените в решението ценообразуващи елементи – необходими годишни приходи и количества електрическа енергия. Отменената част от решението на КЕВР е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Със същото решение административният съд е осъдил регулаторния орган да заплати на жалбоподателя направените от него разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че КЕВР не е допуснала нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 2 и 6, б. "а" ЗЕ, както и нарушение по чл. 23, ал. 1, т. 4. По изложените съображения в касационната жалба и в допълнително представеното становище от процесуалния представител на председателя на КЕВР юрисконсулта Р., касаторът моли съда, да отмени съдебното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата против обжалваната част от решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение против поискания размер на разноските на ответната страна, над определеното по чл. 78, ал. 8 ГПК. От ответната страна по касация [фирма], чрез процесуалния му представител юрисконсулта Р., е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него, съдържащи възражения против доводите на касатора се моли съда, да остави в сила съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. по представения списък. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт, като излага подробни аргументи. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд София-град е бил сезиран с жалба, подадена от [фирма], а понастоящем [фирма], като в изложението ще бъде използвано новото наименование на дружеството, съгласно представеното удостоверение за актуалното му състояние, против решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по раздел V, т. 3. 2. В тази част на жалбоподателя са определени цени без ДДС както следва: 3.2.1 - цена за пренос през разпределителната мрежа на средно напрежение – 0, 00783 лв. /kWh; цена за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение – 0, 03055 лв. /kWh; 3.2.2 – цени за достъп, които се дължат от всички крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа съответно: цена за достъп за небитови клиенти – 0, 01651 лв. /kWh на ден и цена за достъп за битови клиенти – 0, 00503 лв. /kWh при 3.2.3 – ценообразуващи елементи за цените по т. 3. 2 – необходими годишни приходи – 251 466 хил. лв. и количества електрическа енергия – 8134 295 MWh. В жалбата си [фирма] е твърдяло, че неправилно е бил намален процентът на технологичните разходи на 8%, необосновано е бил намалена нормата на възвръщаемост на капитала от 9, 93% на 7, 04 %, включително и липса на компетентност от страна на КЕВР да определи обжалваните цени за достъп, за разпределение и размера на необходимите годишни приходи. Съдът е установил фактите по спора относно спазването на процедурата по приемане на решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. от КЕВР, заявлението на [фирма] за утвърждаване на цените и приложените справки към него, включително чрез приемане на заключение на комплексна икономическа и електротехническа експертиза. Въз основа на установеното съдът е приел, че процедурата по заявяване на нови цени, разписана в чл. 39, чл. 43, чл. 45, чл. 46, чл. 48, чл. 50, чл. 51 и 52 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), която е отменена, но е действала към момента на приемане на обжалваното решение, в редакцията й обн. в ДВ, бр. 4 от 16.01.2015 г. и в сила от 1.02.2015 г., е била спазена. Решението на КЕВР е било постановено от компетентен орган при спазване на правомощията му, разписани в чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ, в съответната форма, като не са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. От заключението на приетата без оспорване експертиза съдът е установил, че размерът на технологичните разходи е намален на 8%, като КЕВР е направила позоваване на същият размер, приет с нейно протоколно решение 207 от 19.12.2013 г., който е бил определен и за предходния ценови период от третия регулаторен период. Относно възвръщаемостта на капитала е бил одобрен 7, 04 %, отново в същия размер както предходната ценова година и при запазване на регулаторната база на активите. Утвърдените цени за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа са били изчислени чрез съотношението на относими части от необходимите годишни приходи, които включват технологични разходи, които от своя страна биват променливи и условно-постоянни, разходи за амортизации и възвръщаемост към количеството потребявана енергия. Условно - постоянните разходи за пренос (съответно на средно и ниско напрежение) са част от общо одобрените условно-постоянни разходи, но в представената от КЕВР справка те са били дадени общо с одобрените разходи за амортизации и не е станало ясно на каква база е бил определен относимия дал от условно-постоянните разходи и какъв е бил относимия дял разходи за амортизация. Цените за достъп до електроразпределителната мрежа са изчислени от относимата част от необходимите годишни приходи, в които се включват части от условно-постоянните разходи, разходите за амортизация и възвръщаемост на капитала, но не включват променливите технологични разходи, към предоставената мощност за небитови клиенти и към количествата потребявана енергия за битови клиенти. В представената от КЕВР справка са били дадени общо одобрените условно-постоянните разходи и не е било ясно на каква база е определен относимия дял на условно постоянните разходи, като същото е установено и за относимия дал от одобрените разходи за амортизации. КЕВР е коригирала заявените от дружеството експлоатационни разходи и административни разходи от 98 914 хил. лв. на 89 128 хил. лв. Относно тези разходи [фирма] е дало подробна справка по видове разходи, като се е позовало на стойностите им, отчетени през 2014 г. Но КЕВР е счела тази справка за недостатъчна, като е коригирала част от тези разходи по групи. От решението на КЕВР не е ставало ясно коя група разходи с по колко се намалява, не е посочена конкретната стойност и какви данни обосновават това намаление. Признатите в цялост от КЕВР разходи са само заявените разходи за персонал, материали и външни услуги, като останалите видове разходи от експлоатационните и административните разходи са коригирани до нивата на отчетените през предходния ценови период – 2013-2014 г. След обстоен анализ на заключението на комплексната експертиза, съдът е направил правни изводи, че обжалваната част от решението на КЕВР е постановена в нарушение на относимите материалноправни норми и целта на закона. КЕВР е допуснала нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗЕ защото цените не са били определени по прозрачен начин, обоснован на обективни критерии. Утвърдените цени за пренос на ел. енергия са изчислени чрез съотношението на относимите части от необходимите годишни приходи, които включват технологични разходи – променливи и условно-постоянни разходи, разходи за амортизация и възвръщаемост, към количеството потребявана ел. енергия. Условно- постоянните разходи за пренос, съответно на средно и ниско напрежение са част от общо одобрените условно постоянни разходи, но в представената от КЕВР справка те са дадени общо с одобрените разходи за амортизация и не става ясно на каква база е определен относимия дял от условно-постоянните разходи и относимия дял разходи за амортизация. Утвърдените цени за достъп до електроразпределителната мрежа са изчислени от относимата част от необходимите годишни приходи, в които се включват части от условно-постоянните разходи, разходите за амортизация и възвръщаемост на капитала, но не включват променливите технологични разходи, към предоставената мощност, съответно за небитови клиенти и към количествата потребявана ел. енергия за битовите клиенти. В представената от КЕВР справка са дадени общо одобрените условно –постоянни разходи и не става ясно на каква база е определен относимия дял условно-постоянни разходи, както и относимия дял от одобрените разходи за амортизация. КЕВР е коригирала заявените от дружеството експлоатационни и административни разходи, но от решението не става ясно коя група разходи с колко са намалени, каква е конкретната им стойност и какви данни обосновават това намаление. Тези данни не са представени от КЕВР на вещите лица дори и след поискването им. На следващо място КЕВР е коригирала заявените разходи общо по видовете им, без да посочи как се разпределят вече коригираните разходи по видове цени и групи потребители, без да е ясно защо, без база за разпределение, без да има одобрена от КЕВР по предложение на дружеството тарифна структура по НРЦЕЕ за разпределение на одобрените разходи. От доклада на работната група и решението на КЕВР не става ясно по какъв механизъм, на каква база са разпределени утвърдените от КЕВР необходими годишни приходи между различните цени за пренос и достъп, между различните потребители – битови и небитови, на средно и ниско напрежение. Тази неяснота не дава възможност да се направи преценка относно допуснато или не на нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 6, б. "а" ЗЕ-кръстосано субсидиране. Така утвърдените цени за достъп и пренос не дават възможност да се направи преценка дали тези цени са в състояние да възстановят икономически обоснованите и присъщо-необходимите разходи на дружеството за осъществяване на лицензионната му дейност. Според експертното заключение одобрените цени покриват коригираните от КЕВР разходи, но вероятно не биха покрили реално направените разходи от дружеството, съгласно чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗЕ. На последно място административният съд е направил извод, че по така утвърдените цени не се постига и целта на закона по чл. 23, ал. 1, т. 4 ЗЕ да се намери баланс между интересите на електроразпределителните дружества и потребителите на електрическа енергия. Въз основа на така установената фактическа обстановка и направените правни изводи административният съд е обосновал и решаващият си извод, за неправилност на обжалваната част от решението на КЕВР, поради което го е отменил. При извършения контрол върху решението на Административния съд София-град, при условията на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо, а при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. С решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. КЕВР, считано от 1.08.2015 г., е утвърдила цени на електрическата енергия за първата ценова година от четвъртия регулаторен период с продължителност 3 г., включително и за [фирма]. КЕВР в изпълнение на правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ е определила цените за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма], като относимата част от решението е т. 3. 2, състояща се от три отделни подточки, описани вече. Цената за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа се определя по реда на НРЦЕЕ, в посочената й релевантна редакция, действала към момента на постановяване на обжалваната част от решението на КЕВР – обн. в ДВ, бр. 4 от 16.01.2015 г., според разпоредбите на чл. 3, т. 6 НРЦЕЕ. За четвъртия регулаторен период КЕВР е определила метод на регулиране "горна граница на приходи" според чл. 4, ал. 2, т. 2 НРЦЕЕ. Според чл. 29 цената за достъп до разпределителната мрежа и за пренос на ел. енергия през разпределителната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия за разпределение. С обжалваната част от решението на КЕВР на [фирма] са утвърдени тарифни цени, по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на НРЦЕЕ по тарифната структура, според § 1, т. 16 на електроразпределителното предприятие, съответно т. 3.2.1 и 3.2.2. При определяне на цената за пренос през разпределителната мрежа КЕВР е извършила корекции относно заявените от дружеството експлоатационни и административни разходи за дейността разпределение на ел. енергия. Цените за пренос през електроразпределителната мрежа се образуват чрез съотношението на относимата част от необходимите годишни приходи и количествата пренесена (потребена от клиентите) ел. енергия на съответното напрежение. Утвърдените от КЕВР цени за пренос са изчислени чрез съотношението на относими части от необходимите приходи, включващи ценообразуващите елементи – технологични разходи (променливи), условно-постоянни разходи, разходи за амортизации и възвръщаемост, спрямо количеството потребявана ел. енергия по нива на напрежение (средно и ниско). В раздел III "Ценообразуващи елементи" от мотивите към решението, предмет на жалбата, в т. 1 е посочено, че са извършени корекции в следните групи разходи до нивата, отчетени през третия регулаторен период както следва: "Разходи за други устройства и оборудване", "Разходи за гориво-смазочни материали", "Разходи за работно облекло и лични предпазни средства", "Разходи за инструменти и инвентар", "Разходи за ел. енергия", "Разходи за други материали, "Разходи за ремонт и текуща аварийна поддръжка на мрежата", "Разходи за консултантски услуги", "Разходи за административни услуги (финансово-счетоводни, правни и регулаторни, ТРЗ, IT и др.), "Разходи за наеми, "Разходи за отчитане на електромери", "Разходи за други такси, "Разходи за други външни услуги". След изброяване на намалението, то не е посочено единично, а е дадено по икономически елементи в таблицата, съдържаща само четири отделни видове разходи. При това положение правилни са изводите на съда, че не може да се установи защо и с колко са намалени разходите, по посочените групи, включително и основанието за това. Обстоятелството, че в мотивите Комисията е обосновала неприемане на експлоатационните разходи с непредставянето на допълнителна обосновка, в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 3 НРЦЕЕ е неоснователно. В чл. 10, ал. 3 не е поставено такова изискване. Освен това в заключението на приетата експертиза е посочено, че дружеството е представило всички изисквани обосновки и справки, включително и тези, свързани с експлоатационните разходи. Отделно от това в представените таблици към посочената част от мотивите на КЕВР не е посочено съотношението на относимите части от необходимите приходи, включващи ценообразуващите елементи – технологични разходи (променливи), условно-постоянни разходи, разходи за амортизации и възвръщаемост, спрямо количеството потребявана ел. енергия по нива на напрежение, поради което и доводът в касационната жалба, че тези разходи са посочени е неоснователен. В касационната жалба се прави изброяване на видовете експлоатационни разходи, които са намалени, но не се посочва стойността на намалението, защото то не е обосновано и в мотивите на решението, не са посочени фактическите обстоятелства, послужили за намалението и правното основание за това. Направеното възражение, че в НРЦЕЕ не е въведено изискване КЕВР отделно да посочва намалението на всеки един разход е неоснователно. След като със заявлението са посочени различни видове експлоатационни разходи, а размерът им не се възприема, поради което се намалява, административният орган следва да изложи мотиви защо не възприема посочената стойност и на какво основание е намалява. Това е изискване за форма на административния акт – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В противен случай страната по административното правоотношение не може да разбере фактическите обстоятелства послужили на органа да упражни правомощието си, както и да организира адекватна защита. Условно-постоянните разходи, включени в цената за пренос на ниско и средно напрежение, са част от одобрените условно –постоянни разходи, но те са дадени общо с разходите за амортизации, поради което няма данни на каква база е определен относимия дял на условно-постоянните разходи и разходите за амортизация. Поради това правилни са изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 31, т. 1 ЗЕ цените да са обосновани на обективни критерии, по прозрачен начин. Липсата на яснота не дава възможност за преценка от страна на съда за наличие или не на кръстосано субсидиране – нарушение по чл. 31, т. 6, б. "а" ЗЕ. Възраженията в тази част от касационната жалба са аргументирани със спазване на изискванията на ЗЕ. Тези възражения не могат да бъдат споделени, защото посочване на отделни разпоредби от ЗЕ не могат да докажат реално определените цени за достъп и пренос, при липсата на прозрачно определени стойности, включени в ценообразуващите елементи. Оплакването в касационната жалба, че КЕВР не е допуснала нарушение на чл. 31, т. 2 ЗЕ е също неоснователно. От анализа на вещите лица на представените данни от [фирма] и изложеното в мотивите на КЕВР не може да се направи преценка, че така определените цени ще възстановят икономически обоснованите и присъщо необходимите разходи на дружеството за осъществяване на лицензионната му дейност в пълен размер. От данните за предходните години вещите лица са установили, че одобрените цени от КЕВР, покриват коригираните от Комисията разходи, но не и реално направените от дружеството. Изводът е направен въз основа на преценката на предходните години, а не за новия ценови период, каквито твърдения се съдържат в тази част от касационната жалба. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Административният съд е пропуснал да определи срок за издаване на административния акт в изпълнение на изискването по чл. 174 АПК, като такъв срок ще следва да се определи от настоящата инстанция. Искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение, с оглед на изхода на спора. Искането на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно според чл. 143, ал. 4 АПК, но не в посочения размер. Според фактическата и правна сложност, съдебният състав определя възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които разноски ще следва да се заплатят от касатора. Искането за възнаграждение за разликата от 200 до 300 лв., ще следва да се отхвърли като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение