Решение № 1902 от 1.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6290/2021 г.

Решение № 1902 от 1.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6290/2021 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс от (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на "Антим Дивелопмънт" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [адрес] представлявано от управителя В. А., чрез адв. М. Йорданов, срещу Решение № 1347 от 4.03.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 4216/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) №Р-22220419002740-091-001/7.10.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, потвърден с Решение № 501 от 30.03.2020 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" (ДОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с който за данъчен период м. 05.2018 г. са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 228 180, 17 лв. главница и 30 426, 46 лв. лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК.

1. Разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС (послужила като правно основание за процесното облагане) е неприложима за случая, защото ревизираното дружество само е подало заявление за задължителна регистрация, макар и след установения в закона срок, а не е регистрирано по инициатива на приходните органи. Затова, в настоящия случай, неспазването на срока за подаване на заявлението води само до административно-наказателна отговорност по чл. 178, евентуално - по чл. 180 от ЗДДС.

2. Разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС е неприложима и защото, в противоречие с разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС и съответните разпоредби на Директивата за ДДС, датата на данъчното събитие и облагаемият характер на доставката, с която се надхвърля прага на оборот, над който данъчно задълженото лице (ДЗЛ) подлежи на задължителна регистрация, зависят от изпълнението на административното задължение за подаване на заявление за регистрация в определен срок.

3. Поради разликата в правното положение на лицата в хипотезите на изречение първо и второ от чл. 96, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 102, ал. 3 и ал. 4, е налице колизия между посочените национални норми и принципите на данъчен неутралитет и равно третиране като основни принципи на общата система на облагане с ДДС в Европейския съюз, която води до различно третиране на конкурентни предприятия, както и до дублиране на санкцията при неподаване или късно подаване на заявление за задължителна регистрация в хипотезата на чл. 96, ал. 1, изречение второ, ЗДДС. Разлика в третирането на лицата има, от една страна, в зависимост от бързината на достигане на прага на оборот, след който ДЗЛ са длъжни да се регистрират, при което по-бавно достигащите този праг имат по-дълъг срок за заявление за регистрация и не дължат данък върху стойността на доставката, с която е надхвърлен посочения праг. От друга страна, различно е третирана и доставката, надхвърляща прага, като тя е необлагаема, в случай че ДЗЛ подаде в срок заявление за регистрация и е облагаема, ако то не подаде или не подаде в срок такова заявление. Доколкото регистрацията по ДДС е само формално изискване за целите на контрола, което не обуславя материално-правните елементи на облагането, разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС нарушава принципа на пропорционалност, още повече, че не диференцира санкцията в зависимост от поведението на ДЗЛ. Принципът на данъчен неутралитет е нарушен и защото начисленият на РЛ данък за надхвърлящата прага доставка е невъзстановим поради липса на механизъм за приспадането му от получателя, а от друга страна РЛ няма и право да приспадне платения ДДС за закупените от него стоки и услуги, използвани за обложената сделка.

4. Първоинстанционното решение е постановено в противоречие със задължително тълкуване на Съюзното право в Решение на Съда на ЕС от 9 юли 2015 г. по дело С-183/14, Salomie et Oltean.

Предвид изложеното, според касатора, разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС не е следвало да се приложи за случая, поради което съдебното решение, което не е съобразило изложените доводи подлежи на отмяна, както и РА, мотивиран с посочената норма.

5. В случай, че не се приемат изложените аргументи, които според касатора, следват недвусмислено от съдебната практика на СЕС, се прави искане за спиране на делото и отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС, отказано с определение от първоинстанционния съд по конкретни въпроси.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов, намира касационната жалба неоснователна. Намира и че няма основание за спиране на касационното производство. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна съдебна инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

Спорът е само по правото при следните безспорно установени факти:

"Антим Дивелопмънт" ООД е дружество, вписано в търговския регистър на 18.03.2016 г., което извършва дейност по управление на проекти в областта на недвижимите имоти.

На 26.04.2018 г. то издава на "Геострукт" ЕООД фактура № 1/26.04.2018 г. на стойност 1 369 081, 00 лв. с предмет "по договор от 8.01.2018 г."

Представен е договор за посреднически и консултантски услуги от 8.01.2018 г. между РЛ като изпълнител и "Геострукт" ЕООД като възложител. Съгласно договора, възложителят възнамерява да придобие право на собственост върху многофункционална сграда, находяща се в гр. София. За целта е осигурено финансиране и планиране на довършителни работи, като с цел функционалност на обекта, същият следва да бъде снабден с комбиниран енергиен център. Изпълнителят, чрез своите съдружници, разполага с необходимия опит, професионални знания и потенциал за извършването на задълбочен анализ и цялостни проучвания, относно състоянието на обекта. Изпълнителят приема да извърши: проучване на пазара в България, относно конкретни ценови параметри; да промотира обекта на подходящи събития в България и чужбина; изготвя цялостна концепция и анализ за реализация на обекта; консултира възложителя, относно възможностите за евентуално архитектурно и друго подобряване на самостоятелните обекти в имота; рекламира обекта на подходящи международни форуми и мероприятия; извършва действия по осигуряване на доставката на енергиен център за вътрешен монтаж, предназначен за директно изгаряне на природен газ.

На 25.04.2018 г. между страните по договора е подписан приемо – предавателен протокол, с който възложителят приема извършените работи и потвърждава възнаграждението в пълен размер. На 26.04.2018 г. сума в размер на 1 369 081,00 лв. постъпва по банковата сметка на изпълнителя и е издадена процесната фактура.

Към датата на издаване на фактурата 26.04.2018 г. ревизираното дружество не е регистрирано по ЗДДС лице.

Дружеството подава заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на 30.05.2018 г. и е регистрирано с Акт за регистрация по ЗДДС № 220421801234819 от 13.06.2018 г.

Няма данни дружеството да е поискало приспадане на ДДС при регистрацията.

Не е установено нито преди, нито след издаване на процесната фактура РЛ да е извършило други доставки в рамките на ревизирания период.

С РА, предмет на оспорване пред АССГ, органите по приходите приемат, че на основание чл. 96, ал. 1, изречение второ ЗДДС, дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация до 3.05.2018 г. На основание чл. 102, ал. 4, изречение второ ЗДДС, като е било длъжно, но не е подало заявлението в срок, то дължи данък за доставката, със стойността на която се надхвърля прага на оборот, над който извършваните от ДЗЛ доставки стават облагаеми. Данъчната основа е определена по чл. 67, ал. 2 ЗДДС и върху нея е начислена данъчната ставка. С РА на РЛ са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 228 180, 17 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 30 426, 46 лв. за данъчен период м. 05.2018 г.

За да отхвърли жалбата против РА, първоинстанционният съд е приел, че материалният закон е приложен правилно от приходните органи. Разпоредбите на ЗДДС, послужили като правно основание за процесното облагане, са приложими за случая. Разпоредбата на чл. 102, ал. 4 дори е била предмет на дело № 14/2019 г. пред Конституционния съд на Република България, който с Решение № 8 от 30.06.2020 г. е отхвърлил искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на нейната противоконституционност. Първоинстанционният съд е анализирал целите на законодателната промяна, довела до приложимата редакция на обсъжданата норма и е приел, че тези цели са легитимни. В този контекст и съобразно мотивите на Конституционния съд, съдът е счел за ирелевантно, че РЛ само е подало заявление за регистрация, макар и след срока за това, а не е регистрирано по инициатива на приходните органи. В резултат на анализа на разпоредбата и нейната цел съдът е приел и че тя не е санкционна, а цели възстановяване на причинените вреди на фиска от неправомерното поведение на задълженото лице.

По искането за сезиране на СЕС:

Националният съд, който е съд по прилагането на Правото на ЕС, не е длъжен да сезира Съда на ЕС винаги, когато се постави въпрос за тълкуването на приложима норма на това право.

Съгласно чл. 629, ал. 3 ГПК съдът, чието решение не подлежи на обжалване, е длъжен да отправи запитване за тълкуване на приложима за случая правна норма от правото на Съюза, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

Видно от мотивите за отправяне преюдициално запитване, касационният жалбоподател счита, че чл. 102, ал. 4 от ЗДДС противоречи на Общностното право, по специално с въвеждането на различен режим на задължителна регистрация в двете хипотези на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС по отношение на напълно равнопоставени икономически субекти в сходно положение, с което се нарушават правилата на конкуренцията. По същество, касаторът поддържа и че са нарушени принципите на данъчен неутралитет и пропорционалност. Първият принцип се нарушавал поради невъзможността на ДЗЛ да приспадне ДДС, платен от него за получените стоки и услуги във връзка с доставката и така начисленият му данък ставал "невъзстановим". Вторият принцип е нарушен, защото нормата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС била санкционна и непропорционално нарушавала правната му сфера, още повече, че била дублирана от предвидено административно наказание за късното подаване на заявлението за регистрация.

Настоящият състав на касационната инстанция не споделя изложените съображения, поради следното, което отговаря и на голяма част от касационните оплаквания:

1. Не е нарушен принципът на равно третиране, защото лицата в двете хипотези на чл. 96, ал. 1 ЗДДС не са в еднакво положение. Не са в такова положение и лицата от хипотезата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС, първото от които в срок е подало заявлението си за регистрация и второто, което не е направило това. Определянето на различен данъчен режим на доставките в различни случаи не нарушава конкуренцията.

Член 287 от Директивата 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. за ДДС относно общата система на данъка върху добавената стойност (в дял XII Специални режими, глава 1, Специален режим за малки предприятия) позволява на държавите членки да предоставят прагово освобождаване на данъчнозадължените лица, чийто годишен оборот не превишава определена в националното законодателство горна граница.

България се е възползвала от тази възможност като в общия случай е освободила от облагане доставките на данъчно-задължени лица, чиито облагаем оборот е 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, а с разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС за определена категория субекти е намалила периода и условията на това освобождаване. Разпоредбата създава задължение на доставчика по облагаема доставка за начисляване и внасяне на данък върху доставките, с които се надхвърля облагаемият оборот от 50 000, включително и за доставката, с която посоченият праг е надхвърлен, в случай, че ДЗЛ не подаде в срок заявление за задължителна регистрация.

Хипотезите на първо и второ изречение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС не уреждат еднакви случаи, за да се обоснове, че ДЗЛ са третирани различно, което изрично е прието и в мотивите на Решение № 8 от 30.06.2020 г. по конституционно дело № 14/2019 г. на Конституционния съд на Република България (РКС № 8).

Суверенна е преценката на държавата-членка дали да освободи от облагане доставката, с която се превишава прага на облагаемия оборот, когато този праг е надхвърлен по–бавно, в рамките на 12 последователни месеци преди текущия и затова липсва ограничение в разпоредбите на дял XII, глава 1 на Директивата за ДДС.

От друга страна в хипотезата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС, лице което в срок е подало заявлението си за регистрация и такова, което не е направило това, също не са в еднакво положение. Първото е изпълнило коректно задължението си и е декларирало данъчното си задължение, а второто не е направило това. Първото е освободено от облагане на доставката, с която превишава прага за задължителна регистрация, а второто не е. Преценката за това освобождаване отново е на държавата членка и за това също липсва ограничение в разпоредбите на дял XII, глава 1 на Директивата за ДДС.

По тези съображения и Конституционният съд с РКС № 8 отхвърли искането за противоконституционност на чл. 102, ал. 4 ЗДДС, мотивирано с твърдения за противоречие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 19, ал. 2 и чл. 60, ал. 1 от Конституцията.

2. С разпоредбата на чл. 102, ал. 4 не се нарушава принципа на данъчен неутралитет.

Принципът на данъчен неутралитет като основен принцип на общата система на облагане с ДДС в ЕС би бил нарушен по отношение на доставчика в случая, ако във връзка с начисления му данък, на основание чл. 102, ал. 4 ЗДДС, той не може да приспадне платения от него ДДС при получаването на стоки и услуги, свързани с доставката.

Случаят обаче не е такъв. Най-напред, по делото няма данни ревизираното лице изобщо да е претендирало приспадане на платен от него данък при получаването на стоки и услуги, свързани с процесната доставка и налични към момента на регистрацията. Затова такова право не му е и било отказвано. Принципна възможност да иска такова приспадане му дават разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди датата на регистрация.

От друга страна, данъчната основа за облагане на процесната доставка е определена по правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Така, начисленият с РА ДДС е събран от получателя по доставката, а доставчикът, който е само събирач на данъка, но данъчно задължено лице, е задължен да го начисли и внесе с РА, защото по силата на закона доставката не е освободена, а облагаема.

Предвид това, изцяло голословни са твърденията в касационната жалба, че става дума за "невъзстановим" данък поради отказ на правото на приспадане на ДДС по получени от доставчика доставки, свързани с процесната, преди регистрацията по ЗДДС. Нещо повече, в три от петте, предложени от касатора въпроси за преюдициално запитване, е записана невярната предпоставка, че българското законодателство не съдържа ред за приспадане на платения ДДС за покупките на стоки и услуги, използвани за доставки като процесната.

На последно място, неподаване на заявление за задължителна регистрация, когато са налице условията затова, по същество е укриване на облагаемия характер на сделките, следващи момента на регистрация, а с изменението на чл. 102 и на тази, с която се надхвърля прага на облагаемия оборот. Съгласно т. 49 от мотивите на Решение на СЕС от 5.10.2016 г. по дело С-576/15 г., ЕТ "М. Маринова", Съдът приема, че "... що се отнася до принципа на неутралитет, който законодателят на Съюза е предвидил като отражение в областта на ДДС на общия принцип на равно третиране (вж. решения от 29 октомври 2009 г., NCC Construction Danmark, C 174/08, EU: C: 2009: 669, т. 41, както и от 5 март 2015 г., Комисия/Люксембург, C 502/13, EU: C: 2015: 143, т. 50), следва да се отбележи, че данъчнозадължените лица, извършили данъчна измама, която се състои по-специално в укриването на облагаеми доставки и свързаните с тях доходи, не са в сходно положение с данъчнозадължените лица, които спазват своите задължения в областта на счетоводното отчитане, декларирането и плащането на ДДС. Следователно данъчнозадължено лице, което умишлено е участвало в такава измама и е застрашило функционирането на общата система на ДДС, няма право да се позовава на този принцип (вж. в този смисъл решения от 18 декември 2014 г., Schoenimport Italmoda Mariano Previti и др., C 131/13, C 163/13 и C 164/13, EU: C: 2014: 2455, т. 48 и от 28 юли 2016 г., Astone, C 332/15, EU: C: 2016: 614, т. 58).

Предвид изложеното, разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС, сама по себе си, не нарушава принципа на данъчен неутралитет.

3. Нормата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС не е санкционна норма, приложена в нарушение на принципа на пропорционалност.

Както се посочи по-горе, преценка на законодателя, която Директивата за ДДС му разрешава, е при по-бързо достигане на облагаемия оборот и неподаване в срок на заявление за регистрация да откаже да освободи от ДДС доставката, с която е надхвърлен прага на този оборот и да установи по-кратък срок за подаване на заявление за задължителна регистрация.

Неподаване на заявление за задължителна регистрация, когато са налице условията затова, по същество е укриване на облагаемия характер на сделките, следващи момента на регистрация, а с изменението на чл. 102 и на тази, с която се надхвърля прага на облагаемия оборот (като процесната). Това обаче не означава, че с определянето в случая на процесното задължение за данък се налага санкция за неизпълнение на задължението на ДЗЛ да подаде в срок заявление за регистрация. Това е така, защото определената с РА главница е размерът на изискуемия ДДС, който доставчикът по доставка, която е облагаема – не освободена, следва да начисли и която сума той е получил от получателя по сделката като част от цената на доставката (данъчната основа за облагане е определена по чл. 67, ал. 2 ЗДДС). Наистина, като резултат от прилагането на нормата, при подаване в срок на заявлението - въпросната доставка е освободена, а при нарушаване на това задължение – е облагаема, но това е недвусмислената воля на законодателя при определянето на едната доставка за облагаема, а другата за освободена, чийто смисъл е потвърден и чрез тълкуването в мотивите на решението на Конституционния съд. За такъв диференциран данъчен режим липсва пречка в правната уредба на праговото освобождаване в Директивата за ДДС.

След като националната норма не е санкционна, а е императивна материално-правна данъчна норма, тя създава публично задължение, което при неизпълнението на диспозицията й се установява с РА.

Поради всичко изложено, искането за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

По касационната жалба:

Жалбата е неоснователна.

1. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС (послужила като правно основание за процесното облагане) е приложима за случая, въпреки, че ревизираното дружество само е подало заявление за задължителна регистрация, а не е регистрирано по инициатива на приходните органи. Обоснован е изводът на АССГ, че закъснелият с регистрацията правен субект не може да черпи благоприятни последици от своето неправомерно поведение, само защото регистрацията му е била извършена въз основа на негово заявление, а не "служебно". Съответно, не може да бъде споделена тезата, развита в касационната жалба, че носител на задължението за данък по чл. 102, ал. 4, изречение второ от ЗДДС, може да бъде само лице, регистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по приходите. Такова тълкуване води до неприемливия логически резултат, че бездействието на органите по приходите да регистрират лицето служебно би направило доставката освободена. Законодателят е предвидил такава предпоставка да бъде само подаването в срок на заявлението за задължителна регистрация. Напълно се споделят мотивите на първоинстанционното решение в тази част за непрецизната законодателна техника при езиковото редактиране на обсъжданата норма и заглавието й, но разпоредбата следва да се тълкува според общия й смисъл, цел и логика, подробно изяснени в мотивите на РКС № 8.

Затова, независимо, че регистрацията на касатора е извършена въз основа на подаденото от самото дружество заявление, след като заявлението за регистрация не е било подадено в срок от задълженото за това лице, то същото дължи данък за облагаемите доставки в хипотезата по чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. (в този смисъл е непротиворечивата практика на всички състави на двете данъчни отделения на ВАС по следните дела: адм. д. № 2161/2020 г., адм. д. № 2150/2021 г., адм. д. № 4359/2021, адм. д. № 7699/2021 г. и др.)

Затова не може да се приеме касационния довод, че в настоящия случай неспазването на срока за подаване на заявлението води само до административно-наказателна отговорност по чл. 178, евентуално - по чл. 180 от ЗДДС.

2. Неоснователно се поддържа и че разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС е неприложима, защото, в противоречие с разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС и съответните разпоредби на Директивата за ДДС, датата на данъчното събитие и облагаемият характер на доставката, с която се надхвърля прага на оборот, над който данъчно задълженото лице (ДЗЛ) подлежи на задължителна регистрация, зависят от изпълнението на административното задължение за подаване на заявление за регистрация в определен срок. В мотивите на цитираното РКС № 8 ясно е прието, че такова противоречие няма.

По изложените по-горе съображения неоснователно е оплакването че първоинстанционният съд не е съобразил противоречието на нормата с правото на ЕС и по-специално с принципа на данъчен неутралитет.

3. Цитираното от касатора Решение на Съда на ЕС от 9 юли 2015 г. по дело С-183/14, Salomie et Oltean, наистина дава отговор на въпроса: дали държава членка може да наложи увеличен размер на данъка върху извършени доставки под формата на наказателна санкция затова, че лицето не се е идентифицирало в срок за целите на ДДС. Този отговор наистина гласи, че такава санкция може да бъде наложена само ако е пропорционална, като при преценката затова следва да се отчетат "... най-вече каква е конкретната сума на наложената санкция и евентуалното наличие на измама или заобикаляне на приложимото законодателство от страна на данъчнозадълженото лице, наказано за липсата на регистрация."

Само че в главното производството по това дело става дума за случай, съвсем различен от настоящия. Там спорът се свежда до това дали изобщо процесните доставки са облагаеми като част от независима икономическа дейност на доставчика и при положителен отговор на този въпрос, дали е допустимо на този доставчик да се откаже право на приспадане на платения от него ДДС при получаване на стоките и услугите, необходими за извършването на доставките. В настоящия случай няма спор дали процесната доставка е облагаема и няма данни РЛ да е искало да приспадне ДДС, свързан с доставката.

Затова тълкуването на разпоредби от Директивата за ДДС в цитираното решение на СЕС по никакъв начин не обосновава извода в касационната жалба, че първоинстанционното решение е постановено в явно противоречие със задължителна съдебна практика на СЕС, от значение за конкретния случай.

Тълкуването на правото на ЕС, дадено от Съда, в рамките на производството по преюдициално запитване, не е абстрактно, защото "при преценката относно действието erga omnes на преюдициалните заключения следва да се има предвид, че Съдът избягва да дава абстрактно тълкуване на правото на ЕС. Поради това в по–късната си практика той въвежда понятието за полезно тълкуване и всички условия относно допустимостта на преюдициалното запитване. В тази връзка общозадължителният характер на заключението не трябва да се надценява, тъй като Съдът се опитва да съобрази тълкуването на разпоредбата със спецификата на конкретната фактическа обстановка" (С. Костов "Актовете на Съда на ЕС. Правни последици, изд. "Сиела", 2011 г., стр. 285). Няма съмнение, че извод за несъобразяване на юрисдикция, със задължителна съдебна практика на Съда на ЕС, предполага конкретен анализ на тази практика и обосноваване на ясна връзка с конкретния случай, за който се приема, че е разрешен в явно противоречие със Съюзното право. В случая, самият диспозитив на цитираното решение започва с израза "при обстоятелства като тези в главното производство".

Както по-горе се изясни, обсъжданата норма на чл. 102, ал. 4 ЗДДС не е санкционна (както правилно е приел и първоинстанционният съд), поради което насоките за тълкуване в т. 50 и 51 от мотивите на Решението на СЕС не се отнасят за настоящия случай.

По изложените съображения настоящият състав на касационната инстанция не споделя изцяло правните изводи по идентичен на настоящия случай в цитираното от касатора в писмената му защита от 11.02.2022 г. Решение № 15158 от 8.12.2020 г. по адм. д. № 2161/2020 г. на ВАС, състав на осмо отделение. Впрочем, разрешението по това дело е единичен случай, в противоречие с останалата практика на всички състави на двете данъчни отделения по сходни спорове (Решения на ВАС по адм. д. № 7289/19 г., 7699/21 г., 2150/21 г., 180/21 г., 2450/21 г., 1015/21 г., 4359/21 г.).

Предвид изложеното, първоинстанционното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила.

При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 5 116 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение