Решение № 12371 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5700/2018 г.
ВАСII отделение15.10.2018 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42 от 19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 379/2017 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12371 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5700/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на главния архитект на Община Ямбол и на С. С. против решение № 42 от 19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 379/2017 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му. Ответниците не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подаденИ в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол отменя скица с виза за проучване и проектиране в УПИ ХХІ-1144, 1147, в кв. 14 по регулационния план на гр. Ямбол с предназначение жилищно строителство, за обект на допълващото застрояване – "търговски обект". За да постанови този резултат съдът приема, че оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилен е изводът на съда за противоречие на издадена скица – виза за проектиране на обект на допълващото застрояване с изискването на чл. 42, ал. 2 ЗУТ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че търговският обект е предвиден да се разположи на вътрешната регулационна линия с УПИ ХХ-1148, без в последния да е налице или да е предвидена постройка или плътна ограда. Съгласно императивното изискване на чл. 42, ал. 2 ЗУТ постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът прави извод, че в съседния УПИ не е налице плътна ограда или постройка, нито такава е предвидена в ПУП. Следователно обжалвания акт е издаден в противоречие с материалния закон, поради което като достига до същия извод първоинстанционния съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Неправилно съдът приема, че липсата на основно застрояване в УПИ ХХІ-1144, 1147, в кв. 14 е основание за незаконосъобразност на обжалвания акт. В ПУП е предвидено основно застрояване и неговите показатели са посочени във визата. В този смисъл е неправилно и позоваването на решението по адм. д. № 5227/2017 г. по описа на Върховния административен съд, което има за предмет законосъобразността на разрешение за строеж. Касае за различни актове, с различен предмет и действие. Независимо от това нарушението на чл. 42, ал. 2 ЗУТ е достатъчно основание за незаконосъобразност на обжалвания акт. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът проверява законосъобразността на акта съгласно изискването на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,