Решение № 16534 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2011 г.

Решение № 16534 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ) против решение № 2076 от 2.05.2011 г., постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 5673/2010 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът - MIP METRO Group intellectual Property Gmb&Co. KG - Германия, представляван от адв. Милър, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: По делото е установено, че производството пред ПВ е образувано по искане вх. № 70-00-11409/21.12.2007 г. за определяне на марката METRO, словна, с рег. № 627 390Е, като марка, ползваща се с известност на територията на Република България към 18.03.1999 г. за стоки във всички класове от 1 до 34 вкл., за услуги от всички класове от 35 до 39 вкл., както и за услуги от клас 42 по МКСУ (лист 64 от делото). В искането е посочено, че дружеството е притежател на притежател на марката от 1994 г. с териториално разширение за България от 24.05.1996 г., марката METRO отговаря на критериите на чл. 50а, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) както в световен мащаб, така и за територията на България. Административният орган е разгледал искането и представените от молителя доказателства от гледна точка на критериите по чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО и е приел, че е неоснователно. Изложил е съображения, че представените от молителя доказателства - списък на магазините "METRO" по държави, опис на регистрациите на марките "METRO", каталози на "METRO", статии от вестници, данни за оценка на стойността на марката са с по-късна дата от 18.03.1999 г., за която се претендира известност на марката и не доказват наличието на обстоятелствата по чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО. С обжалваното решение АССГ е отменил решение № 47-ОМ от 08.06.2010 г. на председателя на ПВ, с което е отхвърлено искането за определяне на марката METRO, словна, с рег. № 627 390Е, като марка, ползваща се с известност на територията на Република България и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите, по тълкуването и прилагането на закона. За изясняване на въпросите относно релевантния кръг потребители на стоките и услугите с процесната марка, степента на известност сред потребителите, съответно разпространителите на тези продукти, продължителността, степента и географската област на публичното представяне на марката, от кога датира тази известност, правата върху марката и нейната стойност, АССГ е допуснал две експертизи - съдебно-маркетингова и съдебно-маркова. Позовавайки се на събраните в административното и съдебно-административното производство доказателства, включително заключенията на приетите по делото експертизи, съдът е приел, че към релевантната дата 18.03.1999 г. - датата на откриването на двата големи първи за страната магазина от веригата "METRO", едноименната марка е била известна и търсена в страната, тъй като от октомври 1998 г. предвид предстоящото откриване на хипермаркетите е започнала силна рекламна кампания, която категорично я е популяризирала. Към датата 18.03.1999 г. марката е била разпознаваема от поне 700 000 души, като към 2001 г. този брой е нараснал на 2.5 млн. души или 55% от потенциалните потребители. В заключение съдът е направил извод, че марката е общоизвестна по смисъла на чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО, включително за един траен, продължителен период от време с известност, разширяваща своите предели, тази известност датира от 18.03.1999 г. и като е приел обратното административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Решението е правилно. В разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО в 6 точки са изброени обстоятелства, които се взимат предвид при определяне на една марка за общоизвестна: 1. степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги; 2. продължителност, степен и географска област на използване на марката; 3. продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в т. ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката; 4. данни за успешно прилагане на правата върху марката, ако тя е регистрирана; 5. стойност на марката; 6. други обстоятелства. Основният спор по делото се свежда до въпроса дали ангажираните доказателства обосновават извода за общоизвестност на марката именно към 18.03.1999 г., на която дата са открити първите за страната хипермаркети "METRO" или се отнасят за един по-късен период. В този смисъл са изложените в касационната жалба оплаквания. Същите са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е отчел характера на стоките и услугите, разпространявани с тази марка. На тази база е определен и релевантният кръг потребители - купувачи от всички възрастови групи, които съзнателно могат да извършват покупки. От заключението на вещото лице, неоспорено в тази част, се установява, че действителните или потенциални крайни потребители към 18.03.1999 г. са около 700 000, и е около 15 % от потенциалните купувачи, което е относително стабилен пазарен дял в България. Марката е била интензивно рекламирана от октомври 1998 г. чрез разпространение на рекламни брошури по пощенските кутии, откриването на двата хипермаркета е предшествано от публикации в пресата, които свидетелстват за огромен интерес у потребителите към марката. В първите пет часа от отварянето на двата хипермаркети е реализиран оборот от 1 млн. деноминирани лева, което свидетелства за установяване на стоките и услугите, означени с марката, на траен пазарен дял още към 18.03.1999 г. Представените доказателства за нарастващата известност на марката за период, следващ релевантната към настоящия казус дата, не опровергават изводите за наличие на критериите по чл. 50а, ал. 1 от ЗМГО към 18.03.1999 г., а точно обратното - свидетелстват за траен, стабилен и нарастващ пазарен дял на стоките и услугите, означени с нея. По изложените съображения обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, при пълно и обективно обсъждане на събраните доказателства, и изводът за незаконосъобразност на решение № 47-ОМ от 08.06.2010 г. на председателя на ПВ, с което е отхвърлено искането за определяне на марката METRO, словна, с рег. № 627 390Е, като марка, ползваща се с известност на територията на Република България, е обоснован. Като го е отменил и е върнал преписката на административния орган, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на ответника в настоящото производство е направил искане за присъждане на разноски, но доказателства за действително направени такива не са представени, поради което искането е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение