Решение № 14682 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4989/2014 г.

Решение № 14682 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4989/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР против решение № 940 от 20.02.2014 г., постановено по адм. дело № 8220/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Ответникът - Стойчо Ангелов Стоянов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил заповед № 974/04.07.2013 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.) на Стойчо Ангелов Стоянов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на императивното правило на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.) и в противоречие с материалноправните норми на закона. Направено е заключение, че с оглед събраните в дисциплинарното и съдебното производство доказателства жалбоподателят не е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, но не само по изложените в него съображения. Законосъобразен е изводът на съда, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния срок по чл. 225, ал. 2 ЗМВР (отм.). От събраните по делото доказателства е установено, че със заповед от 04.03.2013 г. дисциплинарно наказващият орган е образувал дисциплинарно производство срещу Стойчо Стоянов, определил е дисциплинарно разследващ орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя в срок до 29.03.2013 г. Със заповед от 01.04.2013 г. е удължен срока за приключване на дисциплинарното производство до 22.04.2013 г. На 19.04.2013 г. дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка, а на 22.04.2013 г. е изготвено и становище, като на дисциплинарно наказващият орган е предложено да наложи на служителя дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). С писмо от 16.05.2013 г. дисциплинарно наказващият орган е върнал обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващият орган за събиране на допълнителни доказателства, като на 12.06.2013 г. отново е изготвена обобщена справка, а на 13.06.2013 г. е изготвено и становище отново с предложение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Стоянов на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР (отм.) вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). С оглед на изложеното изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.) е законосъобразен. Дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ ( чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР отм.). В случая следва да се приеме, че материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно-наказващият орган на 22.04.2013 г., когато е изготвено първото становище, като доказателства за противното по делото не са ангажирани, предвид разпределението на доказателствената тежест съгласно изискването на чл. 170, ал. 1 от АПК. Фактът, че дисциплинарно наказващият орган е разпоредил събирането на допълнителни доказателства, не обосновава спазване на императивната норма на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.), тъй като от една страна не е разпоредено следващо удължаване на срока за провеждане на дисциплинарното производство, а от друга страна с изготвянето на първото становище са установени, както нарушителя, така и нарушението. С второто становище по същество не се допринася за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Следователно заповедта за дисциплинарно наказание е следвало да бъде издадена най-късно до 22.06.2013 г., което не е сторено. Ето защо като е приел, че заповедта е издадена в нарушение на императивното изискване на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.) първоинстанционния съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Посоченото нарушение е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Следва да се отбележи и че в случая е нарушен и чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.), регламентиращ формата на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Както в заповедта, така и в изготвените в дисциплинарното производство обобщени справки и становища не е описано с кои свои действия Стоянов е уронил престижа на службата, а самото нарушаване на етичните правила е основание за налагане на друг вид дисциплинарно наказание. Следователно заповедта е издадена и в нарушение на преписаната от закона форма, което също е основание за отмяната й. Липсата на фактически основания за издаване на заповедта, обосноваващи поведение на служителя, с което същият е уронил престижа на службата, води и до незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалния закон. Ето защо като е направил извод, че административният акт е издаден в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.), Административен съд София-град е постановил решение, което е съответно на закона. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,