Решение № 133 от 9.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 53091/2015 г.

Решение № 133 от 9.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 53091/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 6270 от 24.02.2017 г. от касатора Т. Н. А. от [населено място], непълнолетен, действащ със съгласието на своите родители и законни представители Н. Т. А. и Г. В. А., чрез процесуалния представител адвокат Г., с искане да бъде изменено постановеното от ВКС решение № 6 от 3.02.2016 г. в частта му за разноските, като съобразно крайния изход от делото, бъдат присъдени в пълен размер направените пред първата и въззивната инстанции разноски, съобразно представен списък. С оглед изискването на чл. 248, ал. 2 от ГПК - противната страна [фирма] е уведомена за искането на 5.04.2017 г., но в предоставения й срок, не е изразила становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 248 ГПК /на 24.02.2017 г., при постановено на 3.02.2016 г. решение/ и разгледана по същество е основателна. С решение № 6 от 3.02.2016 г., ВКС е отменил въззивния акт в обжалваната отхвърлителна част, като вместо това е постановила друг, с който е уважил изцяло иска до предявения размер от 26 000 лв. /допълнително са присъдени още 13 000 лв. към вече присъдените от първата инстанция 6 000 лв. и 7 000 лв. от въззивната/. Със своето решение съдът е присъдил само направените пред касационната инстанция разноски, без да се произнесе по направеното искане за присъждане на всички направени по делото разноски, чийто размер е описан в представения в съдебно заседание списък. Последното налага изменение на постановения акт в частта му за разноските. На страната са дължими всички установени като реално направени разноски, които са в размер на 5 250 лв. за първата инстанция и 3 380 лв. за въззивната. Общият им размер е 8 630 лв. От тях следва да се приспаднат вече присъдените 4 305 лв. с въззивния акт /който в тази част не е обжалван и е влязъл в сила/ или остава да се присъди сумата от 4 325 лв. /Установените като реално направени пред първата инстанция разноски са: 1 040 лв. - държавна такса, 305 лв. - за експертизи, 5 лв. - за съдебно удостоверение, 20 лв. - за свидетел и 3 900 лв. - за адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ и съдействие от 10.06.2014 г., в който е записано, че сумата е платена в брой при подписване на договора. Разноските пред въззивната инстанция са: 380 лв. - държавна такса и 3 000 лв. - за адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ и съдействие от 20.03.2015 г., в който е записано, че сумата е платена в брой при подписването му /. Мотивиран от гореизложеното, но основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение