Решение № 11982 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5351/2024 г.
ВАСОсмо отделение07.11.2024 г.докладчик Таня Комсалова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 1073 от 19.02.2024 г. постановено по адм. дело 1058/2022 г. по описа на Административен съд София-град, и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ - Германия, срещу Решение с рег. РТД 3000-131/20.01.2022/32-20997 от 20.01.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция Митници.
ОСЪЖДА ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГмбХ - Германия, VAT DE 129428682 и данъчен номер в България BG 3074924203 със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска 75, ет. 2, ап. 2 да заплати на Агенция Митници сумата от 418,79 (четиристотин и осемнадесет лева и седемдесет и девет стотинки) лева, разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Директора на Териториална Дирекция /ТД/ Митница Пловдив при Агенция Митници, подадена чрез пълномощника му юрк. Кънчева, против Решение 1073 от 19.02.2024 г., постановено по адм. дело 1058/2022 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменено Решение РТД 3000-131/20.01.2022/32-20997 от 20.01.2022 г. на Директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници, върната е административната преписка на органа и е осъдена Агенция Митници за разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспореното решение на митническия орган. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, VAT DE 129428682, със съдебен адрес: гр. София, ул. Владайска 75, ап. 2 оспорва същата чрез процесуалния му представител адв. Горанов по съображения, изложени в писмено становище, поддържано и в проведеното открито съдебно заседание, и иска от съда да остави в сила оспореното решение на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноските за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било Решение РТД 3000-131/20.01.2022/32-20997 от 20.01.2022 г. на Директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници. АССГ е приел, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод за неговата материална незаконосъобразност. Установените от първостепенния съд факти са следните: На 28.02.2021 г. в Митническо Бюро /МБ/ Свиленград с Митническа декларация /МД/ с MRN 21BG003010024471R4 са поставени под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление внесените от OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH стоки пресни зеленчуци с произход от Турция. За стока 2/2 пресни домати, тип кръгъл, е декларирана митническа стойност 6 742,29 лева, преизчислена на 85,54 евро/100 кг. Определената от Европейската комисия за дата 28.02.2021 г. стандартна вносна стойност за пресни домати, тип кръгъл, с произход Република Турция е 69,90 евро/100 кг. Тъй като декларираната митническа стойност за стоките под 2/2 е с повече от 8 % от определената стандартна вносна стойност, на основание чл.74, § 2 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 вр. чл.148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 вносителят е представил обезпечение, в размер на 2 348,80 лева. С писмо рег. 32-68258/28.02.2021 г. дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на митническата декларация, е длъжно да представи доказателства, че стока 2 е реализирана на пазара на ЕС при условия потвърждаващи коректността на декларираната вносната стойност. На 29.03.2021 г. жалбоподателят чрез пълномощника си представя доказателства на какви цени са продадени стоките от партидата пресни домати, тип кръгъл, а именно за 88 евро/100 кг., като на 16.06.2021 г. са входирани и допълнителни доказателства справки-декларации по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби, уведомление за приемане на данните, подадени VIES декларации за извършени вътреобщностни доставки. Митническите органи констатират, че продажната цена и на партидата (88 евро/100 кг) е по-ниска от цената на придобиване (себестойността) на тези стоки - 106,14 евро/100 кг (последната включваща фактурната стойност при придобиването, транспортните разходи до мястото на въвеждане на стоките до ЕС, транспортните разходи след въвеждането на стоките в ЕС, разходите за представителство пред БАБХ на МП Капитан Андреево), поради което приемат, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и внесеният съответен депозит и той следва да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл. 75, § 5, ал.3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. С писмо рег. 32-250911/05.08.2021 г. жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение от ответника за възникване на митническо задължение за стока 2/2 пресни домати, тип кръгъл, вкл. и за мотивите за това. С молба вх. 32-283042/03.09.2021 г. дружеството възразява срещу предстоящото издаване на негативно решение за усвояване на депозита за стока 2/2. След преценка на събраните доказателства Директор на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници на 20.01.2022 г. издава оспореното решение РТД 3000-131/20.01.2022/32-20997, с което, приемайки, че жалбоподателят не е представил изисканите от митническите органи удовлетворяващи го доказателства за наличието на условията за освобождаване, коригира данните от Митническа декларация MRN 21BG003010024471R4 касателно стока 2/2, определя нов размер на дължимите вносни мита и ДДС, ведно с лихви и отказва да освободи представените обезпечения на основание чл.75, § 5, ал. 3 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891, като задържа същите за плащане на възникналите публични вземания. След обсъждане на представените от жалбоподателя в хода на административното производство доказателства и приетата без оспорване от страните съдебно-икономическа експертиза АССГ е приел следното от фактическа и правна страна. Внесените от жалбоподателя домати попадат в обхвата на чл. 75 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент 1308/2013, като с тези актове по отношение на плодовете и зеленчуците е въведена системата на входните цени, съгласно която при внос на тези стоки се прилагат различни ставки в зависимост от декларираната вносна митническа стойност, при което зависимостта между митото и входната цена е обратно пропорционална колкото по-висока е декларираната входна цена, толкова е по-ниско митото и обратно. Установено е, че във вносната си митническа декларация жалбоподателят е декларирал, че ще прилага метода по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Посочено е, че с цел избягване отклонение от митническо облагане чл. 75, § 2 от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 предвижда, че когато митническата стойност на продуктите, изброени в част A от приложение VII, се определя според договорната стойност и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията. За тази цел размерът на вносното мито, което би се дължало, се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. В този случай чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран регламент 2017/891 регламентира, че вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Според състава на АССГ анализът на чл. 75, § 5, ал. 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 обуславя, че в случаи като процесния предоставената гаранция се освобождава при следните две условия: в сроковете, детерминирани в чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891, е предоставено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване, като неспазването на което и да е от тях води до отказа да бъде освободено предоставеното обезпечение, което служи за заплащане на дължимите митни сборове. В тази връзка е обсъдено Решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на СЕС и е прието, че съгласно чл. 75 § 5 от Делегиран Регламент 2017/891 митническите органи могат да изключат декларираната договорна стойност за целите на определянето на митническата стойност при наличието на три кумулативни предпоставки: когато декларираната договорна стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия; когато тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския Съюз, което не е рентабилна търговска практика; и въпреки факта, че е бил поканен на представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчна за тази цел документи, макар и митническите органи да не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. От представените и приети като доказателства съдът е счел, че са налични убедителни, а и безспорни такива, които удостоверяват действителността на декларираната договорна стойност на внесената стока (ангажирани са доказателства за заплащането на декларираната договорна стойност, потвърдена е и посредством приетото заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза), същата не надвишава с 50 % стандартната вносна стойност, определена от ЕК към датата на регистриране на митническата декларация 28.01.2021 г., поради което не се установява кумулативното наличие на първите две условия за оспорване на договорната стойност на внесените стоки. В този порядък според съда в нарушение на закона административният орган приема, че след като декларираната митническа стойност на внесените пресни домати, тип кръгъл, 85,54 евро/100 кг (неправилно съдът приема 75 евро/100 кг) при фиксирана цена на внос към 28.01.2021 г. от 69,90 евро/100 кг. и стоката е реализирана на вътрешния пазар по цена 88 евро/100 кг., при себестойност 106,14 евро/100 кг, не е доказана достоверността на декларираната при вноса митническа стойност и тази завишена стойност е с цел избягване на митническо облагане. Според съда митническото законодателство не съществува норма, според която релевантен е фактът на реализирана печалба, като многообразието в търговските отношения предполага конкретна преценка относно наличието на икономически интерес и търговска логика, при отчитане на всички относими към казуса факти и обстоятелства, вкл. и наличието на трайни търговски взаимоотношения. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Спор между страните по фактите няма. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891. По-конкретно спорът е относно това достатъчно ли е обстоятелството, че в случая липсват ангажирани доказателства като договор с износителя и/или други такива, удостоверяващи начина на договаряне на цената на стоката; че в случая МОС е с повече от 20 % по-висока от изчислената за деня от Комисията Фиксирана стойност при вноса; стоката е продадена при цена от 88 евро/100 кг, при отчетна стойност 106,14 евро/100 кг, т.е на загуба; за да се приеме, че представените от вносителя доказателства не доказват, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от Регламент /ЕС/ 952/2013. За да се отговори на така формулирания спорен между страните въпрос, в по-общ план следва да се посочи следното. Действително както е приел и съставът на АССГ относимо към настоящия правен спор е постановено Решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция (наричан по-долу само Делегиран Регламент (ЕС) 217/891). По разясненията в него член 1, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент (ЕС) 952/2013 или само МКС, бел.моя). от МКС предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен входна цена, който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите-членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В разглеждания случай вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, и то в точно определените за целта срокове, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. По разясненията от т. 81 и т. 82 от Решението на СЕС по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В казуса декларираната договорна стойност на партидата внесени стоки е по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия; внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз; вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност; вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесените домати, както и такива във връзка с транспорта на стоките, други относими разходи, както и такива за разплащането на цената (покупна и продажна). Анализът на ангажираните доказателства обаче, противно на възприетото от състава на АССГ установява наличието на първото прието от СЕС условие - декларираната договорна стойност на конкретната партида внесени стоки (а тя, определена по правилата на чл. 70 във вр. с чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 е 85,54 евро/100 кг) е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия (69,90 евро/100 кг). Действително касае се до разлика от над 20 %, а не с повече от 50 %, каквито са фактите в рамките на спора, по който е произнесено цитираното решение на СЕС, но преценката за същественост се прави от националния съдия и съобразно фактите по всеки един от разглежданите от него казуси. В случая митническата облагаема стойност (85,54 евро/100 кг.) е пренебрежимо по-висока от определения праг на минималната вносна цена (84,60 евро/100 кг), над който не се прилага специфично вносно мито (така доказателство на л. 84 от досието на адм. дело 1058/2024г.), поради което и за нуждите на настоящия правен спор следва да се приеме, че е изпълнено посоченото условие. Отделно от това, обратно на приетото то АССГ, не е изпълнено условието, вносителят да е предоставил достатъчно убедителни доказателства, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност при вноса. Всъщност митническите органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното й плащане от вносителя, т.е. не оспорват декларираната договорна стойност и ненужно административният съд се е концентрирал върху установяването на този факт, като следва да се подчертае и че това не е измежду условията за прилагането на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891, като това ясно личи и от цитираното Решение на СЕС. Спорът по делото, така както бе очертан по-горе, е концентриран върху отговора на въпроса дали вносителят е предоставил достатъчно убедителни доказателства, че същата (договорната стойност) е достоверна, а не изкуствено завишена, с оглед необходимостта митническите органи да гарантират, че в рамките на система, при която колкото по-висока е тази стойност, толкова по-малък е размерът на променливите мита, които вносителят следва да плати, последният ще бъде възпрепятстван да определи митническата стойност въз основа на декларирана договорна стойност, която е изкуствено завишена (виж т. 80 от Решение на СЕС от 21 Септември 2023 г. по дело С-770/21 и цитираната там съдебна практика). Всъщност разбирането, че митническата облагаема стойност (било то определяна по правилата, дефинирани в МКС, било то по силата на специални разпоредби като разглеждания чл. 75 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891) трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока, както и че основната цел на правилата за митническо остойностяване е да се установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности е последователно проведената в практиката на СЕС (така и т. 56 и т. 57 от Решение на СЕС от 21 Септември 2023 г. по дело С-770/21 и цитираната там съдебна практика) и тази на ВАС. В случая приложените от вносителя писмени доказателства не могат да обосноват търсената тук достоверност на договорната цена. При твърдения за наличието на дълготрайни търговски отношения и закупуване на значителни количества стоки, нормалната търговска логика води до договаряне на по-ниски покупни цени, а не обратното (която теза междувпрочем се поддържа от самия ответник по касация досежно отношенията му с LIDL, но тя важи и за отношенията му с износителя). В мотивите на митническото решение изрично е посочено, че вносителят, въпреки дадената му възможност и негова доказателствена тежест, не е представил никакво доказателство за оправдаване на високата декларирана вносна цена. Това изискване не представлява намеса на митническия орган в свободата на договаряне между равнопоставени търговски субекти, а цели да бъде изключено декларираната по-висока стойност да е посочена единствено, за да бъдат платени вносни мита в по-нисък размер или избягване тяхното заплащане както е в случая и което именно е целта на приложимото тук митническото законодателство на съюза. Същественото е, че не е представен писмен договор, сключен между вносителя и износителя, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Категорично като такъв не може да бъде приета единствено и само търговската фактура. Не са налице и изходящи от износителя документи, вкл. и разменена кореспонденция и прочие доказателства, отразяващи водени търговски преговори, от които да се установят посочените относими към казуса факти. В случая като такива доказателства не могат да бъдат приети единствено посочените по-горе, което се субсумира напълно в разбирането изразено от СЕС в цитираното Решение, вкл. и в т. 2 от диспозитива. Следва да се подчертае, че при постигнатите договорености за поемане на всички разноски по вноса и последващата реализация на стоките именно от "ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ, което ясно личи от приложените доказателства по смисъла на чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891, не може да се приеме, че сами по себе си тези доказателства са достатъчни, за да обосноват достоверността на декларираната договорна стойност, сама по себе си висока, в която хипотеза по аргумент за противното от разрешението дадено с т. 2 от диспозитива на коментираното Решение на СЕС, е дължимо представянето на преднопосочените доказателства от вносителя, което разбира се той не е сторил. Предвид дадените отговори със същия акт на СЕС по първите два въпроса, не се налага обсъждане на аргументите на оспорващия относно начина на формиране на продажните цени в рамките на отношенията му с LIDL. Нищо друго не следва и от приложената от ответника по касация практика на административния орган. Решенията на Директора на ТД Митница Пловдив нямат силата на пресъдено нещо и не обвързват съда относно преценката му от фактическа и правна страна по казуса, с който е сезиран. Посоченото налага да се приеме за обоснован и изводът на митническия орган, че от "ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ в срока по чл. 75, § 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 не е представено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката (а именно такива, които да обосноват извод за липсата на изкуствено завишаване на декларираната договорна стойност с цел избягване заплащането на вносно мито) като необходими предпоставки за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891. Като е мотивирал обратния извод, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вкл. и в частта му за разноските, а жалбата срещу административния акт отхвърлена. При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само касаторът. С оглед материалния интерес по спора на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на по 200 лева съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски за платени държавна такса от 18,79 лева за касационното производство, или общо за двете инстанции в размер на 418,79 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение