Решение № 14742 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7317/2020 г.

Решение № 14742 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7317/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от председателя на Общински съвет – Маджарово (ОбС), срещу решение № 185 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 71/2020 г. от Административен съд – Хасково. С него е прогласена нищожността на решение № 14 от 19.12.2019 г., взето по протокол № 3 на редовно заседание на ОбС–Маджарово, проведено на същата дата. С касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който оспорването на решението на общинския съвет да бъде отхвърлено. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът – областният управител на област Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът правилно е приложил материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Хасковския административен съд е било образувано по оспорване, обективирано в заповед №АК-04-2/20.01.2020 г. на областния управител на област Хасково срещу решение № 14 от 19.12.2019 г., взето с протокол № 3 на редовно заседание на ОбС-Маджарово, проведено на същата дата, с искане за обявяване на неговата нищожност. С оспорения акт Общински съвет – Маджарово на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 8, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и решение № 261 на ОбС-Маджарово, взето с протокол 34/05.09.2019 г. е решил следното: "Не дава съгласие имоти общинска собственост – полски пътища да бъдат включени в масиви за ползване на земеделски земи в землищата на община Маджарово, област Хасково за стопанската 2019-2020 година". С обжалваното решение № 185 от 10.04.2020 г. по адм. дело № 71/2020 г. Хасковският административен съд е прогласил нищожността на оспорения пред него акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че за издаване на оспореното решение бил приложим редът по чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ. Установил е, че именно на основание чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ, чл. 75б от ППЗСПЗЗ и влезли в сила заповеди по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ за одобряване на сключените споразумения за създаване на масиви за ползване на земеделските земи за землищата от община Маджарово за стопанската 2019-2020 г., на 12.11.2019 г. директорът на Областна Дирекция "Земеделие"– Хасково (ОД на ДФЗ) е подал искане чрез кмета на Община Маджарово до Общински съвет - Маджарово да приеме решение за предоставяне на имотите с начин на трайно ползване – полски пътища по КВС и нефункциониращи канали, попадащи в така определените масиви за ползване. Първоинстанционният съд е счел, че визираният в чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ едномесечен срок, в който общинският съвет следвало да се произнесе по направеното искане с приемане на съответното решение, считано от датата на сезиране на кмета на Община Маджарово (12.11.2019 г.), е изтекъл на 12.12.2019 г. Следователно упражненото от ОбС - Маджарово правомощие по чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ, обективирано в приетото решение № 14 от 19.12.2019 г., било извън законово регламентирания едномесечен срок. На следващо място административният съд е приел, че липсвала законова възможност общинският съвет да не даде съгласие имоти общинска собственост – полски пътища да бъдат включени в масиви за ползване на земеделски земи в землищата на общината. ЗСПЗЗ се явявал специален закон спрямо ЗМСМА и при наличие на предпоставките на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ, общинският съвет бил длъжен да приеме надлежно решение. Липсата на такова решение се замествало от заповед на директора на ОД "Земеделие". Така съдът е стигнал до извод, че към датата на издаване на обжалваното решение административният орган не разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспорения вид, поради което е приел, че оспореното решение на ОбС-Маджарово е издадено при липса на материална компетентност. Обжалваното решение е правилно. В чл. 37в от ЗСПЗЗ се съдържа редът, по който се създават масиви за ползване на земеделски земи. Според ал. 4 на посочения текст комисията по ал. 1 изготвя доклад до директора на областна дирекция "Земеделие", който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. В масивите за ползване могат да се включват и проектираните в плана за земеразделяне полски пътища и отразените в плана за земеразделяне, в картата на съществуващи и възстановими стари граници и в картата на възстановената собственост напоителни канали, които не функционират, попадащи в масиви за ползване на съответния ползвател. Съгласно чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ, директорът на областната дирекция "Земеделие" след влизането в сила на заповедта по ал. 4 подава искане до общинския съвет за предоставяне на имотите – полски пътища, попадащи в масивите за ползване, по цена в размер на средното годишно рентно плащане за землището. Общинският съвет приема решение в едномесечен срок от подаване на искането. В 7-дневен срок от влизането в сила на решението кметът издава заповед, която се публикува на интернет страницата на общината. В едномесечен срок от издаване на заповедта ползвателите внасят по банкова сметка на общината сумата за определените за ползване полски пътища и сключват договори за съответната стопанска година с кмета на общината. Когато в едномесечен срок от искането общинският съвет не е приел решение, директорът на областната дирекция "Земеделие" определя със заповед цена на имотите – полски пътища, в размер на средното годишно рентно плащане за землището. Заповедта се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция "Земеделие". Въз основа на заповедта ползвателите внасят сумата по банкова сметка на общината в едномесечен срок от издаването й. В случая с оспореното решение № 14 по протокол № 3 от заседание на Общински съвет – Маджарово, проведено на 19.12.2019 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 8, т. 1 от ЗОС и взето решение № 261 с протокол 34/05.09.2019 г. на ОбС- Маджарово, органът на местно самоуправление не е дал съгласие имоти общинска собственост – полски пътища да бъдат включени в масиви за ползване на земеделски земи в землищата на община Маджарово, област Хасково за стопанската 2019-2020 г. Решението е взето с 10 гласа "за" от присъствали 10 от общо 11 членове на общинския съвет. С влезли в сила заповеди са били одобрени споразумения за създаване на масиви за ползване на земеделски земи. Въз основа на тези заповеди е отправено и искане за предоставяне на имотите с начин на трайно ползване полски пътища и нефункциониращи канали, попадащи в тези масиви, както и за определяне на цена за ползването им. При това, както правилно е приел и първоинстанционният съд, налице са били предпоставките за издаване на решение на общинския съвет, като законът не дава възможност да бъде отказано предоставянето за ползване на имотите общинска собственост, намиращи се в съответните масиви. Неоснователно в този смисъл е възражението в касационната жалба за приложимост на разпоредбите на ЗМСМА и ЗОС във връзка с предоставените по закон на общинския съвет права на управление и разпореждане с общинско имущество. В случая ЗСПЗЗ се явява специален закон спрямо ЗМСМА и при наличие на предпоставките на чл. 37в от ЗСПЗЗ, общинският съвет е бил длъжен да вземе решение за предоставяне за ползване на полските пътища и нефункциониращи канали като част от създадените масиви. Следва обаче да се посочи, че постановеният с процесното решение отказ за предоставяне на имоти общинска собственост – полски пътища да бъдат включени в масиви за ползване на земеделски земи в землищата на община Маджарово, е незаконосъобразно. Но това нарушение не води до нищожност на акта, доколкото не съставлява порок, който да бъде приравнен с липса на волеизявление. Или да е налице такова тежко нарушение, при което изцяло липсва законово основание за вземане на решение за разпореждане /или отказ за това/ с общинско имущество. В случая според чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 8, т. 1 от ЗОС и чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ разпореждането с общинското имущество е било на Общински съвет – Маджарово. Затова неговото решение не е изцяло лишено от законово основание, поради което то не е нищожно. В същото време правилно съдът е приел, че след като е произнесено след срока по чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ, решението на Общински съвет – Маджарово е нищожно, поради липса на материална компетентност на издалия го орган. Това е така, защото след изтичане на предоставения на общинския съвет с разпоредбата на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ едномесечен срок за издаване на решение, компетентността за произнасяне преминава върху друг орган - директорът на Областна дирекция "Земеделие", който издава заповед. Поради това в случая с непроизнасянето в едномесечния срок по чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ материалната компетентност на общинския съвет е била изчерпана. Липсата на компетентност е основание за нищожност на оспорения акт. Затова с нейното обявяване /прогласяване/ административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. Във връзка с това са неоснователни доводите за обратното в касационната жалба. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в провеждането на открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 13.03.2020 г. - първата дата от обявеното за страната извънредно положение във връзка с разпространението на COVID-19. Действително с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. Решението на НС е обнародвано на същия ден в ДВ бр. 22 от 13.03.2020 г. Но това е станало след провеждане на съдебното заседание на 13.03.2020 г. – приключило в 10, 35 ч. И с решението на НС не е наложено ограничение относно съдебните заседания. На 20.03.2020 г. и на 23.03.2020 г. е приет Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП). Според чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП (редакция преди изменението с ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда. А на извънредното заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.03.2020 г., е взето решение на ВСС по протокол № 9. С него по повод обявеното от Народното събрание на Република България на 13.03.2020 г. извънредно положение във връзка с разпространението на коронавирусната инфекция (COVID-19) и на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 30, ал. 5, т. 5 от Закона за съдебната власт, е решено по т. 3 да се преустанови разглеждането на всички видове административни дела за периода на обявеното извънредно положение 16 март 2020 г. – 13 април 2020 г. включително. При така посочената нормативна и административна уредба е видно, че както ЗМДВИП, така и решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет са приети след провеждане на съдебното заседание по делото на 13.03.2020 г. – съответно на 20.03.2020 г. и на 23.03.2020 г. /за закона/ и на 15.03.2020 г. /за решението/. Съдебното заседание по първоинстанционното производство е било редовно проведено, тъй като към 13.03.2020 г. не е имало забрана за съдебното заседание. По-късно приетата такава забрана не може със задна дата да опорочи редовно проведеното съдебно заседание. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,