Решение № 16019 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6385/2019 г.

Решение № 16019 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6385/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Многопрофилна болница за активно лечение — Доверие" АД, ЕИК ********* срещу Решение № 1817 от 18.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1509 по описа за 2018 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22222516003676-091 -001/15.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП — С., потвърден с Решение № 2261/20.12.2016 r. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, с който са му определени задължения за ДДС общо в размер на 79 968, 42 лв. и лихви за забава общо в размер на 24 056, 38 лв. и в частта, с която "Многопрофилна болница за активно лечение —Доверие" АД е осъдена да заплати на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП сумата от 3570 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът поддържа незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение поради неправилно приложение на процесуалния и материален закон. Желае решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени ревизионния акт, като му бъдат присъдени направените разноски по представен списък. Ответникът, директорът на Дирекция "ОДОП" - С., чрез юрк. Мирчева, оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Производството е второ по ред пред Върховния административен съд като касационна инстанция. С Решение № 15233 от 12.12.2017 г. по адм. дело № 11300/2017 г. на Върховния административен съд, е отменено Решение № 5135/04.08.2017 г., постановено по административно дело № 1449/2017 г. по описа на Административен съд – С. град, с който процесния ревизионен акт е обявен за нищожен, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото Административен съд С. - град е приел, че в облагаемия оборот на ревизираното лице за процесния период следва да бъдат включени префактурираните от него на "МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР АФИДЕА ДИАГНОСТИКС С." ЕООД и "МЦ Доверие" АД консумативни разходи, като се е позовал на Решение на СЕС от 16 април 2015 година по дело С-42/14 г. Относно извършените услуги, свързани с извършване на клинични изпитвания на лекарствени средства е приел, че същите не са здравни услуги по смисъла на чл. 39, т. 1 от ЗДДС. Изложени са и мотиви, че мястото на доставка по договорите за клинични изпитвания е в България, тъй като получателите на услугите са регистрирани в България юридически лица. По тези и други подробни събражения е отхвърлил жалбата срещу оспорения РА. Върховният административен съд след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Въпреки принципната правилност на мотивите на първоинстанционното решение относно данъчното третиране на консумативните разходи при наемното правоотношение и клиничните проучвания, крайният извод за законосъобразност на РА е неправилен по следните съображения: Основателно е оплакването в касационната жалба относно включването в облагаемия оборот на ревизираното лице за ревизираните периоди на префактурираните на "МЦ Доверие" АД консумативни разходи. По отношение на тях неправилно първоинстанционният съд се е позовавал на Решение на СЕС от 16 април 2015 г. по дело С-42/14, според чиято т. 1 при отдаването под наем на недвижими имоти доставките на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събирането на отпадъците, извършвани от трети лица в полза на наемателя следва да се считат за извършвани от наемодателя. Не е спорно между страните, че между "МБАЛ - Доверие" АД и "МЦ Доверие" АД няма сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който последното дружество в качеството си на наемател да е длъжно да заплаща консумативни разходи. Следователно няма как ревизираното лице да бъде определено като доставчик на процесната стоки и услуги – телефон, интернет, вода, транспортни услуги, тъй като не е налице основно правоотношение, по повод на което същите да бъдат префактурирани. Доколкото в ревизионното производство не са установявани основанията за ползване на съответен недвижим имот от двете дружества и начина на разпределяне на горепосочените консумативни разходи във връзка с ползването му между тях, няма как да се приеме, че тълкуването по дело С – 42/14 г. е относимо към настоящия казус. С. важи и за префактурираните разходи на "Доверие ДМ" ООД. Посочените от първоинстанционния съд и приходните органи договори за наем с "МЦ Доверие" АД в размер на 100 лв. на медицинска апаратура, която ще бъде ползвана през дни и часове съгласно график, няма как да бъдат основание за префактуриране на конкретните консумативи - телефон, интернет, вода и т. н., което е видно от естеството на наетата вещ и от съдържанието на договорите. Неправилно е и съдебното решение относно включването в облагаемия оборот на ревизираното лице за съответните периоди на извършената услуга по договори за клинични изпитвания с "АСТРА ЗЕНЕКА Ю КЕЙ ЛТД". Видно от съдържанието на договорите, същите са сключени от "Астра Зенека Ю Кей Лимитид", дружество учредено и регистрирано във Великобритания, чрез търговското си представителство в България, представлявано от д-р Георгиев по силата на пълномощно от 1.06.2009 г. В случая търговското представителство е сключило договора от името и за сметка на чуждестранното дружество, видно и от текста над подписа на д-р Георгиев - "За и от името на Астра Зенека Ю Кей Лимитид" - тоест за и от името на чуждестранното дружество. Следва също така да се отбележи, че видно от публичния регистър търговското представителство на "Астра Зенека Ю Кей Лимитид" е неюридическо лице, регистрирано само в Българска търговско - промишлена палата по Закона за насърчаване на инвестициите, поради което съгласно същия не може да осъществява стопанска дейност, не разполага със собствени приходи от дейността и извършва единствено консултантска дейност. В този смисъл са неверни констатациите в РА, че същото представлява "дружество", което е страна по сключения договор. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че чуждестранното дружество "АСТРА ЗЕНЕКА Ю КЕЙ ЛТД" Великобритания е получател на доставката, като мястото на доставката по този договор е извън територията на Република България. Ето защо в конкретния случай не следва да бъде начисляван ДДС съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС и тази доставка не формира облагаем оборот. За разлика от другите коментирани в първоинстанционното решение договори за клинични изпитвания, които са сключени с български юридически лица, регистрирани в Р България по Търговския закон и действащи самостоятелно, то договорът с "АСТРА ЗЕНЕКА Ю КЕЙ ЛТД" е договор с получател на доставката чуждестранно юридическо лице. След приспадане на общата сума префактурирани разходи за периода 1.04.2010 г. – 31.03.2011 г. на МЦ "Доверие"АД и по договора с "АСТРА ЗЕНЕКА Ю КЕЙ ЛТД" се констатира, че през посочения период "МБАЛ ДОВЕРИЕ" АД не е достигнало облагаемия оборот от 50 000 лева, поради което не е следвало в срок до 14.04.2011 г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС т. е към приетата в ревизионния акт дата не са били предпоставките на чл. 96 от ЗДДС и е липсвало основание за задължителна регистрация. След като не е достигнат регистрационния праг в д. п. м. 03. 2011 г. за регистрация за целите на ДДС и не се установява, като се съобразят съответно изчисленията в заключението на вещото лице, касаещи горепосочените доставки, и последващо му достигане в ревизирания период, то не е осъществен фактическия състав на нормата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС за начисляване на ДДС за реализираните доставки след 28.04.2011 г. Установяването с РА на задължение за ДДС е неправомерно, поради което същия следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно постановено и са налице отменителните основания, посочени от касатора, които налагат отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 АПК постановяване на друго решение, с което оспорвания РА бъде отменен. Разноски: При този изход на спора и с оглед заявеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, на последния следва да бъде присъдена сума от 5645, 30 лв. разноски за двете инстанции съгласно приложения списък, като същите настоящата инстанция не преценява като прекомерни. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение