Решение № 520 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6500/2007 г.

Решение № 520 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6500/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК . Образувано е по касационна жалба на О. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора (ОС) по гр. д. № 202/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба К. о. "Ралица" не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е уважен предявеният от Кооперативната о. "Ралица" срещу общината - касатор установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 от ГПК - ищецът е признат за собственик на 33 кв. м. - терен под собствената му едноетажна масивна постройка, като част от прилежащият й по см. и на осн. чл. 2, ал. 3 от ЗОбС (отм.) Прието е, че ищцовата кооперация е собственик на едноетажната постройка - павилион, построен от нея и заприходен по сметките й през 1975 г. Постройката е с траен градоустройствен статут (макар към момента на място да съществуват само бетонната й основа и металната конструкция) и при наличие на предпоставките по чл. 2, ал. 3 от ЗОбС е придобита от кооперацията, ведно с прилежащия й терен, част от който е процесният под сградата. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни - в хода на делото, на л.14 от това на РС и пред въззивния съд, претендираният терен е уточнен от ищеца като такъв под сградата - павилион, с площ от 33 кв. м., отговаряща на застроената при посочени граници. От данните по делото (св. И, С., закл. на вещото лице) се установява, че павилионът е построен от кооперацията, с предишно наименование ТПК "Ударник" (решение по ф.д. № 1977/91 г., на л.58) и заприходен по сметките й през 1975 г. Обектът е съществувал преди 1988 г. и е с траен градоустройствен статут; понастоящем от павилиона са останали само бетонната основа и металната конструкция - в.л. Стайков пред РС и при повторното въззивно разглеждане. При тези данни законосъобразен е изводът на въззивния съд, че процесният терен е придобит от ищцовата кооперация на осн. чл. 2, ал. 3 от ЗОбС - по силата на тази разпоредба не са общинска, а собственост на кооперациите сградите и постройките, чието строителство е извършено от тях до 13.07.91 г., вкл. прилежащият терен. След като законът обявява за кооперативна собственост прилежащият към сградата терен (който я обслужва), още повече такава собственост е и теренът, върху който е построена сградата. Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗОбС не изисква да е отстъпено право на строеж, като предпоставка за придобиване на собствеността върху сградата или да е налице друго от основанията по чл. 77 от ЗС. Тази разпоредба е с реституционен характери по силата й посочените там сгради и постройки, теренът върху който са построени и прилежащият им не са общинска собственост. В случая павилионът, като масивна постройка (в.л. Стойков) е съществувал при действието на чл. 2, ал. 3 от ЗОбС и правото на собственост върху него и терена са придобити от кооперацията. След това, към повторното въззивно разглеждане на спора постройката е разрушена в значителна степен. За кооперацията - собственик на терена, върху който е била изградена постройката, обаче, остават интересът и възможността да я възстанови, ползвайки запазената бетонна основа и части от металната конструкция, които индивидуализират терена по площ и граници (по аналогия с чл. 66, ал. 2 от ЗС ) с оглед и на градоустройствените предвиждания, в които тя присъства като елемент от плана. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр.отд.