Решение № 10074 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1803/2018 г.

Решение № 10074 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1803/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния партниращ орган /НПО/ по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007 - 2013 г и директор на дирекция "Управление на териториално сътрудничество" ("УТС") към Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 5290/23.08.2017 г. по адм. дело № 8384/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е обявено за нищожно негово решение за налагане на финансова корекция на община Балчик, обективирано в писмо изх. № 99-00-2-363/23/ от 9.06.2016 г. По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му, отхвърляне на жалбата на община Балчик срещу оспореното решението за налагане на финансова корекция и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Изразява несъгласие с решаващия извод на съда за нищожност на атакувания административен акт, като счита, че е издаден от компетентен орган. Ответникът - община Балчик, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на жалбата. С отричащи основателността й доводи, моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доводите на страните и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно визираните в чл. 218, ал. 2 АПК правомощия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С атакуваното съдебно решение АССГ е обявил нищожността на решение за налагане на финансова корекция на община Балчик, обективирано в писмо изх. № 99-00-2-363/23/ от 9.06.2016 г. на ръководителя на Националния партниращ орган /НПО/ по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007 - 2013 г и директор на дирекция "Управление на териториално сътрудничество" ("УТС") към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с което на община Балчик е наложена финансова корекция в размер на 127 384,50 лв. с ДДС, представляваща 25 % от стойността на сключения договор. За да постанови този резултат съдът е приел, че издателят на оспореното решение не е компетентен по материя. Такъв, според съда, е ръководителят на управляващият орган, който в случая ще е ръководителят на Министерство на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния. Преценил е че в правомощията на НПО не е включено правомощието да да налага финансови корекции, т. е. да издава актове по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Съгласно § 5, т. 4 ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Р. Б., този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, като органите за управление при извършване на финансови корекции прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2. В случая няма спор, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от ръководителя на Националния партниращ орган по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007 - 2013 г и директор на дирекция "Управление на териториално сътрудничество" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им досежно компетентността на издателя на административния акт, който е преюдициален за решаващия въпрос относно валидността на решението за налагане на финансова корекция. Отговорът, даден от първоинстанционния съд, е неправилен, респ. констатираната от АССГ нищожност не е налице, по следните съображения: Съгласно § 2, т. 2, б. "л" от Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие на Р. Б., действащо като Национален партниращ орган, Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния, действащо като Управляващ орган, Министерството на публичните финанси на Румъния, действащо като сертифициращ орган, и Одитния орган/асоцииран към румънската Сметна палата/, действащ като Одитен орган, относно изпълнението на Програмата за трансгранично сътрудничество България - Румъния 2007-2013 г., ратифициран със закон, обн. ДВ бр. 62 от 10.08.2010 г. /Меморандума за разбирателство/ НПО отговаря за предотвратяване, откриване и отстраняване на нередностите, допуснати в Р. Б.. По силата на § 9, т. 5 от Меморандума за разбирателства по отношение на възстановяването на неправомерно изплатени суми УО и НПО носят ограничена отговорност, което означава, че отговорността им се ограничава до грешките и нередностите по отношение на разходите, допуснати от партньорите, намиращи се на съответната национална територия. По този начин Министерството на регионалното развитие на Р. Б., действащо като Национален партниращ орган, отговаря за възстановяването на сумите, обект на нередности, извършени от партньори на българска територия, а Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния отговаря за възстановяването на сумите, които са обект на нередности, извършени от партньори на румънска територия. Анализът на тези разпоредби води до извод, че именно ръководителят на НПО е компетентен да налага финансови корекции при констатирани нередности на територията на Р. Б.. Това е така, защото именно чрез налагането на финансовите корекции се отстраняват нередностите и се възстановяват сумите, обект на нередности. По делото е представена Заповед № РД-02-14-711 от 31.08.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 25, ал. 4 ЗА и чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, с която на директора на дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" е възложено да ръководи и организира дейността на Националния партниращ орган по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния 2007-2013 г., включително да подписва документите от вътрешноведомствения, междуведомствения специализиран, междуведомствения общ, международния от гражданско-правния документооборот, пряко свързани с програмите за трансгранично сътрудничество т. 5 от същата заповед). Смисловият и граматически анализ на употребените в заповедта понятия, дефиниращи характеристиките на волеизявлението на ръководителя на НПО, сочи на прехвърляне изцяло на правомощията на органа във връзка с предотвратяване, откриване и отстраняване на нередностите по Програмите за трансгранично сътрудничество, както и възстановяване на сумите, обект на нередности, извършени от партньори на българска територия, осъществено чрез издаване на актове за налагане на финансови корекции по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Ето защо несъответни от данните по делото са доводите на първоинстанционния съд, обосноваващи извода му за некомпетентност на издателя на акта. В конкретния казус е налице делегиране на правомощия и с оглед ангажираното пред касационната инстанция писмено доказателство е видно, че министърът на регионалното развитие и благоустройството е възложил на директора на ГД "УТС" да изпълнява функциите му в пълен обем, включително да ръководи НПО. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено в изпълнение на тези именно правомощия, а наличието на нарочен акт за определяне на права на издателя на решението сочи, че констатираната от съда нищожност не съществува. На това основание съдебният акт следва да бъде отменен и при нормативно въведената с чл. 220 АПК забрана за установяване на нови факти от касационната инстанция, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане и преценка на събраните доказателства. С оглед липсата на мотиви по съществото на оплакванията за незаконосъобразност на решението (извън приетата нищожност), Върховният административен съд не може да разреши за първи път материалноправния спор за законосъобразността на акта. Разноските следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд и съобразно неговия изход. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение