Решение № 10168 от 10.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Трансболгарпром" ООД, [ЕИК], гр. Варна, чрез адвокат В. Барбов, против Решение 179 от 16.05.2022 г. на Административен съд - Враца, постановено по адм. дело 532/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) 95/21.07.2021 г., издаден от младши експерт в дирекция МДТ на Община Враца, потвърден с Решение 1962/25.08.2021 г. на Кмета на Община Враца. Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени подробни съображения за недължимост на такса битови отпадъци за недвижимия имот, собственост на дружеството, бивш месокомбинат на територията на община Враца. Касаторът твърди, че през 2018 г. не са генерирани отпадъци, тъй като недвижимият имот не е бил използван, поради премахване на голяма част от сградите в имота и липсата на дейност в останалите. Наведени са доводи за непредоставяне от Община Враца на услугите по сметосъбиране, сметоизвозванe, обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за процесния имот. В тази връзка сочи, че от представените по делото писмени доказателства се установява неизползванeто на имота през процесните периоди. От друга страна са наведени доводи, че общината не е ангажирала никакви доказателства за предоставяне на услугите, за които е дължима такса битови отпадъци. Искането е за отмяна на обжалваното решение и на Акт за прихващане или възстановяване 95/21.07.2021 г. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа. Претендират се разноски. Ответникът - Kметa на община Враца, чрез процесуалния си представител юрк. Стаменова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на делото пред Административен съд Враца е Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ 95/21.07.2021 г., издаден от младши експерт в Дирекция "МДТ" при Община Враца, потвърден с Решение 1962/25.08.2021 г. на Кмета на Община Враца. АПВ е издаден след постановяване на Решение 8336/08.07.2021 г. по адм. д. 944/2021 г. по описа на ВАС, Първо отделение, с което е отменено Решение 437/11.12.2020 г. по адм. д. 314/2020 г. по описа на Административен съд гр. Враца в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Трансболгарпром" ООД против АПВ 57/14.05.2020 г., издаден от мл. експерт в Дирекция "МДТ" при Община Враца, потвърден с решение 1394/03.07.2020 г. на Кмета на Община Враца. АПВ е отменен и преписката е върната на органа по приходите при Община Враца за ново произнасяне по искане вх. 5603000227/27.04.2020 г. в частта за възстановяване на такса битови отпадъци за 2018 г. и съответните лихви. С обжалвания акт за прихващане или възстановяване е отказано възстановяване на такса битови отпадъци и лихви за 2018 г. за процесния имот, находящ се в гр. Враца, [улица], като е прието, че не е налице надвнесена или неправилно внесена сума от страна на "Трансболгарпром" ООД. Прието е, че имотите на лицето не попадат в хипотезата на чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, тъй като услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя от общината за района съгласно Заповед на кмета 1814/31.10.2017 г., а услугата по обезвреждането на битовите отпадъци и поддържането на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци е организирана в регионално депо за неопасни отпадъци за общините Враца и Мездра съгласно Решение 5-Н1-И0-А1-ТГ1/2013 г. от Екопроект ООД, гр. Враца. Следа анализ на събраните в съдебното производство доказателства, административният съд е приел, че оспореният АПВ е издаден от компетентен орган, а при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до неговата отмяна. Прието е, че същият е издаден и в съответствие с материалния закон. Административен съд гр. Враца е счел за безспорен факта, че за процесния период дружество - жалбоподател е собственик на процесния имот и че за въпросния имот от оспорващото дружество е подадена декларация по чл. 15а, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2018 г., в която е декларирано, че имота няма да се ползва през 2018г. Задължението за ТБО за процесния имот за 2018 г. е изчислено за услугите по чл. 62, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ - по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Освобождаването на задълженото лице от такси за услугата третиране на битови отпадъци в съоръжения и инсталации се осъществява само в случаите, в които няма налични депа и съоръжения за осъществяване на услугата. Въз основа на тези мотиви административния съд е приел, че въпросът дали имотът генерира отпадъци е ирелевантен и при наличието на функциониращо регионално депо на територията на общината, изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ не може да се приложи в конкретния случай. Относно таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образования, административният съд е приел, че съобразно събраните по делото доказателства, се установяват всички предпоставки за заплащане на таксата - общината е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата; имота на лицето попада в границите на територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата; общината фактически е предоставила услугата. Административният съд е приел за осъществено обстоятелството по фактическото предоставяне на услугите от общината въз основа на предоставените в съдебното производство доказателства в тази насока. Административния съд е счел, че липсват доказателства за премахване на сградите, а съгласно разпоредбите на ЗМДТ обстоятелствата като частично или пълно унищожаване на сградите, както и преминаването на недвижими имоти от необлагаеми в облагаеми следва да се декларират от данъчно задълженото лице, а такова деклариране не е налице. Така мотивиран административният съд е отхвърлил жалбата на "Трансболгарпром" ООД срещу Акт за прихващане или възстановяване 95/21.07.2021г. Решението е правилно. Според разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ: таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. В чл. 64 е посочено кой дължи заплащане на таксата за битови отпадъци тя се дължи от лицата по чл. 11 от ЗМДТ за имотите на територията на общината. От своя страна в чл. 11 от ЗМДТ е посочено, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти т.е. тези лица са задължени да заплащат такса за битови отпадъци за притежанието на недвижими имоти в границите на общината при наличие на положителни предпоставки за това при реалност на извършвани от общината услуги по чл. 62 от ЗМДТ и липсата на отрицателни такива. Както правилно е съобразено от административния съд за процесния период дружество - жалбоподател е собственик на процесния имот и е освободено посредством декларация по чл. 15а, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Враца за заплащане на такса за сметосъбиране и транспортиране на битови отпадъци. На дружеството касатор са определени задължения по чл. 62, т. 2 и т. 3 ЗМДТ за третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на административния състав, че възраженията на касатора за неизползване на процесния имот, липсата на сгради и липсата на генериран отпадък, са ирелевантни за дължимостта на таксата в настоящия случай. Съобразно нормата на чл. 71 ЗМДТ релевантно за дължимостта на таксата за обезвреждане на твърди битови отпадъци в депа или други съоръжения не е ползването на имотите през текущата година, а тяхната принадлежност към територията, в която тази услуга се извършва и установеното наличие на депо за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци на територията на Общината, а относно таксата за поддържане на чистотата е престиране на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване от общината. Неоснователни и противоречащи на доказателствата по делото са възраженията на касатора за непредоставяне на услугите по третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. От представеното Решение 5-Н1-И0-А1-ТГ1/2013 г., с което е актуализирано комплексно разрешително на Екопроект ООД, гр. Враца с рег. 5-H1/2010 г. за изграждане на регионално депо за неопасни отпадъци за общините Враца и Мездра се установява съществуването на регионално депо. Правилно административния съд е приел, че не са налице условията за освобождаване на задълженото лице от този вид такса, поради доказаното наличие на регионално депо на територията, на която се намира имота на дружеството. Правилни и мотивирани са изводите на административния съд за наличие на всички предпоставки за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съобразно Заповед 1814/31.10. 2017 г. на кмета на община Враца са определени вида и териториални обхват на предоставените услуги по поддържане чистотата на териториите и се установява, че имота на дружеството касатор попада в съответните територии на които се предоставя услугата. Възраженията на Трансболгарпром" ООД за липса на фактическо предоставяне на услугите се опровергават от събраните в хода на съдебното производство доказателства Правилник за организацията и дейността на Общинско предприятие "БКС" община Враца, Поименно разписание на длъжностите на Общинско предприятие "БКС" установяващо численост на персонала, трудови договори с работодател предприятие БКС, График за почистване на обществени площи за 2018 г., пътни листове, Доклад изх. 37/16.05.2018 г. от директора на ОП "БКС" до зам. кмет УТС и ОП Община Враца относно стартиране на обществена поръчка с предмет "Извършване на дейностите по пролетно и лятно окосяване и поддържане на зелените площи за нуждите на ОП "БКС", Оперативен план за работа по снегопочистване и зимно поддържане на градската улична мрежа на гр. Враца за периода 2018 - 2019 г., която ще се изпълнява от ОП "БКС" и др. Гореизложеното мотивира крайния извод на настоящия състав, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 360 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение