Решение № 1003 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13241/2008 г.

Решение № 1003 от 23.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13241/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител против решение от 28.07.2008 г. по адм. д. № 03767/2006 г. на на Софийски градски съд - административна колегия -III-"б" състав. Релевирани са подробни доводи във връзка с наведените в жалбата съобразно чл. 209 АПК касационни оплаквания - за нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяна на първонстанционното решение. Ответната страна счита касационната жалба за неоснователна, тъй като вмененото нарушение - отклонение от дежурство по-рано и без разрешение от работа представлява нарушение на чл. 224, т. 2 от действащия по това време ЗМВР, а видно от заповедта за уволнение, той е уволнен за нарушение на етични правила, които са били приети след неговото уволнение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на касатора против Заповед № 266/1.08.2006 г. на ИД Директора на НСПБЗН - МВР, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗВМР, и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността Началник ДС във втора РСПБЗН - фериботен комплекс на СПБЗН - регион Варна към НСПБЗН на НК БДЖ при Генерална дирекция "ПБЗН" - МВР. Като мотив в заповедта е посочено, че наказанието се налага за "неправомерно отклоняване от дежурство около 6, 30 часа на 8.06.2006 г., при което служителят е изнесъл без разрешение от района на службата и предал на пункт за изкупуване на вторични суровини 15 бр. големи и 15 бр. малки пружини от товарни вагони". Това поведение според наказващия орган съставлява виновно нарушение на чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР и във връзка чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, съответно - превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица и за извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. Анализа на протеклото дисциплинарно-наказателно производство налага извода, че са спазени правилата за налагане на наказанието и по това няма спор по делото. Оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно поради следното: С решението си съдът е отменил оспорената заповед, приемайки че е постановен в противоречие с приложимия материален закон, въпреки, че са издадени от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод за недоказаност на вменените тежки нарушения на служебната дисциплина - превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица и за извършване на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, изразяващи се в неправомерно отклоняване от дежурство около 6. 30 часа на 08.06.2006 г., при което служителят е изнесъл без разрешение от района на службата и предал на пункт за изкупуване на вторични суровини 15 бр. големи и 15 бр. малки пружини от товарни вагони. Изводите си съдът е мотивирал, изхождайки от анализа на писмените доказателства - обяснения на трети лица дадени в хода на дисциплинарното производство, приобщени към преписката и гласните доказателства - показанията им, дадени при разпита им в качеството на свидетели в хода на производството по делото. Давайки вяра на гласните доказателства, събрани непосредствено в хода на обжалването, оценявайки ги като последователни, логически свързани и взаимно непротиворечиви, съдът е обосновал категоричен извод, че посоченото от административния орган нарушение на служебните задължения не е установено по безспорен и категоричен начин. Така постановеното решение е обосновано и като такова - правилно, постановено въз основа на правилен анализ на установените по делото правнозначими факти. Процесуалната дейност на съда по преценка на доказателствата е извършена изцяло въз основа на принципите на правната логика, като по отношение на установените релевантни факти е приложена правилно относимата правна норма. При липса на други доказателства от страна на административния орган, върху когото лежи доказателствената тежест по установяване на дисциплинарното нарушение, изводът на съда за недоказаност на вмененото виновно превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица, посочено в основната заповед е изцяло обоснован. Формулираните в касационната жалба твърдения в обратна посока са неоснователни. Вмененото на жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина дефинирано в чл. 227 ал. 2 т. 7 ЗМВР представлява действие, положителен юридически факт, чието осъществяване подлежи на доказване. Доказателствената тежест, както в рамките на административното производство, така и в съдебната фаза, лежи изцяло върху административния орган съгласно разпоредбата на чл. 229 ал. 4 ЗМВР. Използване на служебното положение за лична облага подлежи на установяване чрез доказване факта на използване на служебното положение, т. е. че именно в качеството си на служител е извършил действия, които не са свързани със служебните му задължения и от които може да извлече облага за себе си или другиго. Представените доказателства в тази насока от страна на дисциплинарно наказващия орган, в хода на административното производство и ангажирани пред съда ценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до единствения и категоричен извод, че е извършено именно това нарушение. При това положение първоинстанционния съд след задълбочено обсъждане на фактите и приложимото право е стигнал до единствения правилен извод е за недоказаност на нарушението по чл. 227 ал. 1 т. 7 ЗМВР. Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят се е отклонил от дежурство малко по - рано и без изрично разрешение, по семейни причини, но това му действие не обосновава ангажиране на дисциплинарна отговорност по смисъла на чл. 227, т. 7 от ЗМВР, при която задължително се налага наказание "уволнение". Такова нарушение може да обоснове друг вид дисциплинарно наказание - съгласно нормата на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, както правилно е констатирал първоинстанционният съд. При упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания по-горе начин. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната квалификация и нормата на чл. 224 ал. 2 т. 4 от ЗМВР е неприложима, тъй като субективната морална оценка на наказващия орган не е елемент на фактическия състав. В касационната жалба се твърди, че вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 227 ал. 1 т. 7 ЗМВР е станало достояние на други лица и това се е отразило негативно върху авторитета на институцията, което пък от своя страна следва да обоснове посочената в оспорената заповед квалификация на нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Твърденията в тази насока са неоснователни, тъй като тези норми ще са приложими само при действащи и регламентирани етични правила на служителя с оглед конкретната му длъжност в МВР към момента извършване на нарушението и то едва след като е надлежно запознат с тях. Съгласно чл. 21, т. 12 от ЗМВР министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Такъв е утвърден със заповед № Iз-2013/8.11.2006 г. Процесното дисциплинарно производство е започнало със Заповед рег. № К-2389/21.06.2006 г. на министъра на вътрешните работи, т. е. след влизане в сила на ЗМВР от 1.05.2006 г., но преди утвърждаването на Етичния кодекс. В заповедта за уволнение се сочи основание нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който към момента на извършване на нарушението и към момента на образуване на дисциплинарното производство очевидно не е бил утвърден, поради което при издаването на процесната заповед не са посочени конкретни норми, които жалбоподателят не е спазил с поведението си, а от друга страна - по делото не се твърди и не са представени доказателства, че жалбоподателят като държавен служител от системата на МВР е бил запознаван срещу подпис с утвърдени етични правила за длъжността му. Етичния кодекс на служителите от Министерството на вътрешните работи с полицейски правомощия е неотносим към нормата на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, тъй като от една страна не е кореспондира на цитираните норми, а от друга страна се отнася само за служители с полицейски правомощия, каквито жалбоподателя очевидно не притежава. При отсъствието на поддържаните отменителни основания касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение