Решение № 490 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 32/2012 г.

Решение № 490 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 32/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. Е. С. В., представлявана от адвокат Н. Д. е подала касационна жалба срещу решение от 25.10.2011 г. на Окръжен съд, [населено място] по гр. д. № 292 от 2011 г., с което е отхвърлен иска за делба на двуетажната жилищна сграда и е признато, че нейни собственици са Л. и Е. Т., които са придобили имота на оригинерно основание- придобивна давност. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания в предметното поле на чл. 281, т. 3 ГПК. По тази жалба не е допуснато касационно обжалване. Касационно обжалване е допуснато с определение № 758 от 18.09.2012 г. по гр. д. № 32 от 2012 г. на ВКС, Първо гражданско отделение по касационната жалба на Л. С. Т. и Е. К. Т. по отношение на решението в частта, с която е допусната делба при равни квоти за тримата наследници на мястото, едноетажната жилищна сграда и стопанската сграда по следните въпроси: кои са предпоставките за предявяване на установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и могат ли те да бъдат съединени с иск по чл. 69, ал. 1 ЗН; допустимо ли е прилагането на чл. 537, ал. 1 ГПК без да е предявен иск за собственост; необходимо ли е при предявяването на установителен иск за собственост да е налице правен интерес. С решението е отхвърлен иска за делба по отношение на съпругата на Л. Т. за която е счетено, че не е наследник. Ответниците Е. С. В. и Н. С. М. са депозирали отговор, в който заявяват, че оспорват касационната жалба на Т. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания, доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежни страни, в едномесечният срок определен в ГПК, срещу съдебен акт, който е постановен в делбеното производство и който е неблагоприятен за тях. Решението е по първата фаза на делбата на наследствено имущество представляващо поземлен имот с идентификатор..... по кадастралната карта на [населено място] с площ от 441 кв.м, ведно с жилищна еднофамилна сграда на един етаж с идентификатор..... с площ от 48 кв.м; селскостопанска сграда с идентификатор...... с площ от 35 кв. м., което е останало след смъртта на общия наследодател С. Т. П., б.ж. на [населено място], който е починал на 4.08.2010 г. и оставил трима наследници от първи ред-низходящи. По отношение на този имот не е уважено възражението на ответника за придобиване на оригинерно основание. В производство по първата фаза е отхвърлен иска за делба на двуетажната сграда, която е построена в спорното място като е прието, че Л. С. Т. и Е. К. Т. са собственици върху двуетажната жилищна сграда на оригинерно основание - придобивна давност. Решението в тази част е влязло в сила. Съдебният акт в частта, която е допусната до касационно обжалване е правилен. След изчерпателно обсъждане на свидетелските показания, които са били съпоставени с представените писмени доказателства е било преценено, че мястото, жилищната и стопанската сгради са наследствено имущество, останало от покойния баща на страните, което те следва да поделят при равни дялове. В чл. 342 ГПК - чл. 344, ал. 1 ГПК, процесуалният закон определя какви въпроси могат да бъдат включени в първата фаза на делбата, както и по кои въпроси съдът задължително следва да се произнесе. Наличието на съсобственост е основен правен проблем, който е поставен за разглеждане именно в тази фаза на делбата. В тази част от производството страните по делото мога да възразят против включването на някои от недвижимостите в делбената маса, против наличието на съсобственост или по размера на квотите, което е сторено и в настоящето производство. Касаторът Л. Т. и неговата съпруга са се възползвали именно от тези правила и въззивният съд е признал, че те са собственици на двуетажната жилищна сграда, построена върху 118 кв. м. площ, която са придобили въз основа на давностно владение - чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността. По отношение на останалата част е установена съсобственост и размера на дяловете на страните. Именно в това производство съдът следва да се произнесе и по съответността на нотариалният акт с действителните права на страните и съответно да приложи разпоредбата на чл. 537, ал. 2 ГПК. В закона изчерпателно са изброени производствата които могат да бъдат разгледани в делбата. По този въпрос липсва колебание в практиката и Монтанския окръжен съд се е съобразил със закона и неговото приложение. Въззивният съд се е произнесъл както по делбата, така е постановил диспозитиви и по направеното възражение. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.