Решение № 10333 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7223/2015 г.

Решение № 10333 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7223/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Бригс" ЕООД, подадена чрез адв. Пламен Кордов, против решение № 815 от 24.04.2015 г. на Административен съд Пловдив, IХ състав, постановено по адм. дело № 299 по описа за 2014 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 241300404/16.05.2013 г., издаден на "БРИГС" ЕООД, потвърден в оспорената част с Решение № 1296/16.12.2013 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, с който е установено данъчно задължение по ЗДДС на стойност 66 099.01 лв. и са начислени лихви в размер на 14 213.09 лева. С решението в полза на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив са присъдени разноски по делото в размер на 2939.36 лева. В касационната жалба се сочат доводи по чл. 209, т. 3 АПК, свързани с неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва чрез юрк. Зобуян касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на административния съд. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е Ревизионен акт № 241300404/16.05.2013 г., издаден на "БРИГС" ЕООД, потвърден в оспорената част с Решение № . 1296/16.12.2013 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, с който е установено данъчно задължение по ЗДДС на стойност 66 099.01 лв. и са начислени лихви в размер на 14 213.09 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по 9 бр. фактури, издадени от "ЗАР ИМ ЕКС" ООД - гр. Стара Загора, с предмет "захар", и 6 бр. фактури за доставка на морска сол индустриална. От правна страна е счетено, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, не е засегнат от пороци, пораждащи неговата нищожност. По същество съдът е обосновал извод за материална законосъобразност на РА предвид следното: Съдът подробно е описал установената от органите по приходите фактическа обстановка, представените от РЛ и доставчиците писмени доказателства във връзка с процесните доставки, констатациите на ССчЕ, както и показанията на свидетеля Пламен Петров. Приел е, че не е доказана реалността на доставките на захар и индустриална сол предвид липсата на безспорни доказателства за прехвърляне на право на собственост върху родово определените вещи, данни за транспортиране и съхранение на стоките във фактурираните количества. Относно доставките на захар съдът е счел за недоказано твърдението на дружеството за извършени транзитни продажби по веригата - "ЗАР ИМ ЕКС" ООД - "Бригс" ЕООД - "ДЕН И НОЩ" ООД. Посочил е в тази връзка, че не са представени договори, транспортни документи и заявки, доказващи наличието на транзитна продажба, не е доказано наличие на договорка между РЛ като купувач и "ЗАР ИМ ЕКС" ООД в качеството му на продавач, стоката - захар да бъде предадена на трето лице - "ДЕН И НОЩ" ООД. Не са представени безспорни доказателства и за изпълнение на изискването на чл. 329, ал. 2 от ТЗ, съгласно който продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката, като изпрати на купувача и преписи от документите, придружаващи стоката. Съдът се е позовал на решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и решенията на СЕО по дело С-342/87 и С-454/98 - т. 53, С-152/02 г., т. 34 и т. 38. Тези изводи на съда съответстват на констатациите, направени в РД, РА и потвърждаващото решение на решаващия орган. Съдът е достигнал до извода, че спорните фактури, по които е отказано право на данъчен кредит, не отразяват реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, респ. е налице основанието на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, за да се откаже право на данъчен кредит по тях и жалбата срещу акта е отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не се е произнесъл по въпроса относно наличието на материална компетентност на физическото лице, издало РА. Съгласно представените по делото Заповед № РД-09-1/4.01.2010 г. и Заповед № РД-09-1301/1.11.2012 г. са били делегирани правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 от ДОПК и чл. 119, ал. 2 от ДОПК на лицата издали ЗВР и ЗОКО № К-1300404/13.03.2010 г., т. е. същите са издадени от компетентен орган. Обосновано съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма и при спазени административно-производствени правила. По отношение на доставките от "ЗАР ИМ ЕКС" ЕООД - административният съд правилно е определил спорния предмет по делото - налице ли са действително извършени продажби на захар. За реалната доставка на стоки не е достатъчно наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в т. 37 от решението по С-78/12, СЕС е посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. (Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Б., C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). За целите на тази преценка може да се вземат предвид и данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на стоките - арг. от т. 38 от Решението по дело С-78/12. Доказването на факта на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик, изисква имплицитното установяване на следното: първо, че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество, като фактурираните и второ, че това количество стока фактически е предадено на получателя. Установяването на факта на обективното съществуване на фактурираната стока, съответно нейното предаване на разпореждане на получателя, предполага изследването на въпроса за предходните и последващите продажби, за съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването й при получателя, обективната й наличност при получателя (което пък от своя страна изисква установяване на възможността за съхраняването й), съответно за извършването на последващи продажби. В случая от обясненията дадени от доставчика "Зар им екс" ЕООД /л. 251/ се установява, че предходен доставчик през проверявания период е "Интер ойл" 2010" ЕООД. В приетия по делото и влязъл в сила РА № 241200211/13.06.2012г ., издаден на "Зар им екс" ЕООД /Решение № 9787/11.07.2014 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 5008/2014 г. / изрично се отрича придобиването на процесната стока от "Интер ойл" 2010" ЕООД, като правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл. 6 във вр. чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В този смисъл е и отговора на управителя на "Дани 73" ЕООД - л. 1534 /дружество, което според доставчика е транспортирало захарта/, а именно, че от есента на 2009 г. "Дани 73" ЕООД не извършва търговска дейност, през периода 1.02.2011 г. - 30.04.2011 г. не са извършвани превози и в счетоводството не се съхраняват такива документи. Предвид тези констатации обосновано съдът не е кредитирал заключението на вещото лице и отговора даден на въпрос 4, а именно, че "към момента на извършване на процесните доставки дружеството "Зар им екс" ЕООД е разполагало с достатъчна наличност на захар за извършване на процесните доставки. С оглед горното, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение намира за недоказана разполагаемостта на стоката при доставчика, което води до извод за невъзможност за прехвърляне на право на собственост на процесната стока от доставчика "Зар им екс" ЕООД към получателя - "Бригс" ЕООД. Липсва данъчно събитие, данъкът се явява начислен неправомерно, а оттам и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС е налице основание за постановяване на отказ за приспадане на данъчен кредит. Относно доставките на индустриална сол извършени от "Солло" ЕООД - обосновано съдът е приел, че не са събрани достатъчно и категорични доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован и ползващ ревизираното лице извод, че доставките са осъществени. Независимо от твърденията на касатора, че необосновано му е вменено в негова тежест доказването на материална, кадрова и техническа обезпеченост на предходните по веригата и прекия доставчик, то липсата на достатъчно доказателства, че предходните сделки са действително извършени обосновава заключението, че не е установена разполагаемостта на стоката при прекия доставчик. В тази връзка от страна на касатора не са ангажирани доказателства, които да установяват главно и пълно посочените релевантни обстоятелства. Относно предходния доставчик "Бургаска солна компания" ЕООД е представена само фактура и договор, без доказателства за предаването на количеството сол към "Солло" ЕООД, наличие на стокови разписки, кантарни бележки и др. В тази насока е и заключението на ССчЕ - т. 4, в което изрично е отбелязано, че експертизата не може да даде отговор на поставената задача, тъй като в счетоводството на "Солло" ЕООД не се води аналитична отчетност по партиди на солта и не са представени счетоводни справки, на базата на които да бъде даден отговор на този въпрос. Ирелевантни в случая са доказателствата за наличие на транспортно средство - влекач и ремарке при касатора, след като не е доказана по безспорен начин ресурсната обезпеченост на доставчика. Предвид изложеното, обоснован се явява крайният извод на съда за липса доставка и съответно законосъобразен отказ на право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Административният съд законосъобразно е разпределил доказателствената тежест, приемайки, че ревизираното лице носи доказателствената тежест при условията на пълно доказване на фактите, от които черпи декларираните права, а именно, че са осъществени облагаеми доставки на услуги по всяка една от фактурите, по която РЛ е упражнило право на данъчен кредит. Не са допуснати нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението на вещото лице. Обосновано съдът не е кредитирал представените едва в съдебното производство писмени доказателства, приемайки, че същите нямат достоверна дата. При положение, че доказателства във връзка с процесните доставки са изискани както от РЛ, така и от доставчиците, не е налице пречка същите да бъдат представени още в хода на административното производство. Още повече, че от данните по делото е видно, че във връзка с ИПДПОЗЛ № 70-00-17556/22.10.2012 г. и молба от управителя на "Бригс" ЕООД е удължен срока за представяне на документи определен с ИПДПОЗЛ до 13.11.2012 г. В тази връзка връчването на РД и РА по реда на чл. 32 ДОПК не представлява правопрепятстващ факт спрямо процесуалното право на защита на адресата на акта, предвид факта, че касаторът е обжалвал РА по административен и по съдебен ред. С жалбата до директора на дирекция "ОДОП" Пловдив дружеството също не е представило изисканите с ИПДПОЗЛ № 70-00-17556/22.10.2012 г. доказателства. Представянето им едва в съдебното производство води до извод, че същите са съставени с оглед защитната теза на касатора. С оглед горното правилно административният съд е отхвърлил жалбата на "Бригс" ЕООД като неоснователна, тъй като фактурите, издадени от "Зар им екс" ЕООД и "Солло" ЕООД не обективират реално осъществени доставки. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Разноски: Независимо от резултата по спора, в полза на ответника не следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за това производство, тъй като възнаграждението на приходната администрация в дължимия размер е присъдено в първата инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,