Решение № 5092 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7344/2019 г.

Решение № 5092 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7344/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на П. Петров с адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]0, подадена чрез адвокат Димов от АК - Сливен, против решение № 812/22.04.2019 г., постановено по адм. дело № 264 по описа за 2019 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-02002016002368-091-001/16.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 245/11.10.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 182, ал. 1 от ДОПК. Искането от съда е за отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт в оспорената част като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените съдебно- деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба и искането от съда. Ответникът по касация - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - Бургас, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящото касационно производство е второ поред, след като с решение № 15907/19.12.2018 г., постановено по адм. дело № 9605/2017 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено решение № 1065/15.06.2017 г., постановено по адм. дело № 2069/2016 г. по описа на Административен съд - Бургас в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-02002016002368-091-001/16.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 245/11.10.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, в частта на определените задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 6 от ЗКПО за данъчните периоди 2010 г., 2012 г. и 2013 г., и е изменил определените задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 6 от ЗКПО за данъчния период 2011 г. и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решение № 812/22.04.2019 г. по адм. дело № 264 по описа за 2019 г. на Административен съд - Бургас в оспорената с касационната жалба част съдът е отхвърлил жалбата на П. Петров против ревизионен акт № Р-02002016002368-091-001/16.08.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 245/11.10.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, в частта относно установените на касатора П. Петров задължения за годишен данък по ЗДДФЛ за данъчния период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. в размер на 11 953, 33 лева - главница и 6 469, 22 лева - лихва, за данъчния период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. за сумата над 440, 39 лева - главница и 192, 71 лева - лихва до определения с ревизионния акт размер от 6 566, 21 лева - главница и 2 873, 32 лева - лихва, и за данъчния период 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. в размер на 3 088, 50 лева - главница и 687, 24 лева - лихва. В ревизионното производство е установено, че жалбоподателят П. Петров е регистриран като земеделски производител в областна дирекция "Земеделие" - Сливен и през ревизираните 2010 г., 2011 г. и 2013 г. е подал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които е декларирал, че формира облагаем годишен оборот по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ. На основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ е приспаднал през ревизираните периоди 60 % от определения годишен данък и е декларирал преотстъпен данък както следва: за 2010 г. в размер на 11 953, 33 лв., за 2011 г. в размер на 6 565, 32 лв. и за 2013 г. в размер на 3 088, 50 лв. Приходните органи са приели, че не са налице законоустановените предпоставки за преотстъпване на данъка за посочените периоди, тъй като ревизираното лице не е регистрирано като търговец и не са изпълнени общите изисквания на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО. За да отхвърли жалбата против ревизионния акт в оспорената част, решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, в това число допълнително представените при повторното разглеждане на делото в съответствие с указанията на Върховния административен съд, и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Въз основа на установените факти и приложимите правни норми на ЗДДФЛ и ЗКПО, в относимите редакции, е достигнал до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО, тъй като са закупени активи - земеделска техника по пазарни цени, преотстъпеният данък не превишава 50 % от стойността им, новата земеделска техника не замества съществуваща, за закупуването на активите земеделският производител не е получател на помощи по т. 6. Съдът е приел, че законосъобразно правото на преотстъпване на корпоративен данък не е признато от ревизиращите органи на основание чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, тъй като е налице регламентираната в разпоредбата пречка за преотстъпване на данъка. Към 31.12.2010 г. ревизираното лице има непогасени публични задължения в размер на 58, 46 лв., произтичащи от влязло в сила наказателно постановление № СН120/25.10.2010 г., издадено от директора на дирекция "Контрол" в ТД на НАП - Бургас, за 2011 г. има задължения за ДДС по справка - декларация за м. 11. 2011 г. главница в размер на 3 896, 56 лв. и лихви 18, 75 лв. и към 31.12.2013 г. има непогасени задължения за данък върху доходите от трудови правоотношения по подадена декларация обр. 6 № 200021306330247/13.11.2013 г., както и дължими вноски за здравно осигуряване в размер на 28, 45 лв. По делото не е спорно и от представените разпечатки от програмен продукт "Системата за управление на приходите" на НАП се установява, че посочените суми са дължими. Доколкото установените задължения са изискуеми и определени по размер, съдът е приел, че са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за посочените периоди. Посочил е, че нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ДОПК не съдържа изискване за започнала процедура по принудително изпълнение и предприети действия по чл. 182 от ДОПК, поради което за приложението и? е ирелевантно дали са предприети действия по принудително събиране на задълженията. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите в предвидената от закона форма и съдържание. В случая са представени от ответника по касация доказателства, от които безспорно се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи и са подписани с електронни подписи от издателите им съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. За валидното им подписване са издадени удостоверения за квалифициран електронен подпис на органите по приходите за съответния период на издаването им, отговарящи на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващи връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Спорът между страните е налице ли са основанията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО при наличието на обстоятелства по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Настоящият състав на касационната инстанция намира за съответно на материалния закон приетото от първоинстанционния съд, че наличието към 31.12 на 2010 г., 2011 г. и 2013 г. на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения съставлява пречка за преотстъпване на данъка по реда на чл. 189б от ЗКПО. Споделя изводите на решаващия съд, че за да се приложи разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО не е необходимо да е налице покана за доброволно изпълнение, срокът за доброволно изпълнение по която да е изтекъл. За да е налице подлежащо на принудително изпълнение публично задължение е достатъчно наличието на изпълнително основание, предвидено в чл. 209, ал. 2 от ДОПК, установяващо задължението по основание и размер, което не е внесено в срок, независимо от това дали на данъчнозадълженото лице е изпратена или не покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК (отм. ДВ, бр. 94 от 2015, в сила от 1.01.2016 г.). Установено е безспорно по делото, че към 31 декември на съответната ревизирана година П. Петров има непогасени задължения по влязло в сила наказателно постановление, справка-декларация за ДДС и декларация обр. 6 за данъци и задължителни осигурителни вноски, които са изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 и т. 5 ДОПК. В нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е въведено ограничение за преотстъпването на корпоративен данък спрямо данъчно задължените лица, които към 31 декември на съответната година имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Безспорно, задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски са публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В този смисъл е актуалната практика на ВАС - решение № 5419 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14961/2018 г., решение № 37 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8190/2017 г., решение № 13288 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14205/2017 г., решение № 1492 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6530/2017 г., решение № 8760 от 5.07.2017 г. по адм. д. № 4033/2017 г. на ВАС и др., която се споделя от настоящия съдебен състав. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,