Решение № 863 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2011 г.

Решение № 863 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Бекотек" ООД - гр. Варна против решение № 543/09.03.2011 г. по адм. д. № 3769/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 20/04.11.2010 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна, с който на "Бекотек" ООД са установени следните публични задължения: дължими суми за отчетен период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. главница в размер на 38 101.27 лв. и за отчетен период 01.01.2008 г. до 19.02.2008 г. главница в размер на 3175.20 лв., ведно с лихвите за забава, представляващи такси за правото на използване на водите от подземен воден обект - находище на минерална вода, Район "Североизточна България" - подземни води от малмоваланжския водоносен хоризонт, с температура по-висока от 20 градуса целзий - област Варна, област Добрич и област Шумен, съгласно разрешително за водоползване на минерална вода № 003638/01.06.2005 г. изменено с Решения № 293/15.12.2007 г. и № 308/15.12.2007 г. и прекратено с Решение № 55/23.04.2008 г. на министъра на околната среда и водите. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна, не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване е Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 20/04.11.2010 г. на Директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна, с който на "Бекотек" ООД са установени по основание и размер следните публични задължения: дължими суми за отчетен период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. главница в размер на 38 101.27 лв. и за отчетен период 01.01.2008 г. до 19.02.2008 г. главница в размер на 3175.20 лв., представляващи такси за правото на използване на водите от подземен воден обект - находище на минерална вода, Район "Североизточна България" - подземни води от малмоваланжския водоносен хоризонт, с температура по-висока от 20 градуса целзий - област Варна, област Добрич и област Шумен, съгласно разрешително за водоползване на минерална вода № 003638/01.06.2005 г. изменено с Решения № 293/15.12.2007 г. и № 308/15.12.2007 г. и прекратено с Решение № 55/23.04.2008 г. на министъра на околната среда и водите. В АУПДВ е посочено, че публичните държавни вземания са дължими със законните лихви. Не се спори, че "Бекотек" ООД е титуляр на Разрешително за водоползване на минерална вода № 003638/01.06.2005 г. издадено от министъра на околната среда и водите, изменено от същия административен орган с Решения № 293/15.12.2007 г. и № 308/15.12.2007 г. и прекратено с Решение № 55/23.04.2008 г. Разрешително за водоползване на минерална вода № 003638/01.06.2005 г. на министъра на околната среда и водите е издадено с начален срок на действие 01.06.2005 г. и краен срок 01.06.2011 г. Действието му е прекратено, считано от 19.02.2008 г. с Решение № 55/23.04.2008 г. на министъра на околната среда и водите, на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за водите - изрично заявен отказ от правото на използване на минералната вода от посоченото в разрешителното находище, от страна на титуляра "Бекотек" ООД. След съобразяване на разрешената цел /дейност/, за която е предоставено правото на водоползване и на направените изменения в параметрите на водоползването с цитираните по-горе решения на министъра на околната среда и водите, дължимите от дружеството такси по отчетни периоди са: за периода 01.01.2007 г. до 24.04.2007 г. в размер на 21 836.47 лв.; за периода 25.04.2007 г. до 31.12.2007 г. е в размер на 16 264.80 лв. и за периода 01.01.2008 г. до 19.02.2008 г. в размер на 3175.20 лв. Общият размер на задължението за такси е 41 276.20 лв. Таксите са изчислени по периоди - за брой календарни дни, на база разрешен обем вода, с посочена цел на разрешителното /в случая - напояване/, посоченото законово основание - чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, позиция 3 от таблицата към чл. 3, ал. 2 от същата тарифа, размерът на таксата за първа категория минерални води, с корекционен коефициент на база размерът на ползвания годишен воден обем, а от 11.08.2006 г. - размерът на разрешеното, вписано в разрешителното годишно водно количество, в куб. метри; К - корекционният коефициент, отчитащ категорията на използваната минерална вода, съгласно таблицата по ал. 2, на чл. 3 от Тарифата. С констативен протокол от 22.11.2006 г., съставен от Басейнова дирекция - Варна е констатирано, че показанията на разходомерното устройство сочат разход от 594 куб. м. Констатирано е, че измерващото устройство е изправно. В констативен протокол от 21.05.2007 г. е установено, че на посочената дата показанията на същото устройство сочат 598 куб. м разход. В констативен протокол от 01.04.2008 г. съставен след прекратяване на разрешението за водоползване е посочено, че РУ в момента на проверката отчита разход 598 куб. м. За периода 22.11.2006 г. до 21.05.2007 г. дружеството е изразходвало 4 куб. м вода от сондажа. За времето от 21.05.2007 г. до 01.04.2008 г. дружеството не е черпило вода от сондажа, а общо за периода от 22.11.2006 г. до прекратяване на разрешителното са изразходвани 4 куб. м вода от сондажа. Доводите на жалбоподателя, свързани с установения воден обем, съдът е приел за неоснователни, поради това, че по изпратено от дружеството писмо изх. № 220/27.11.2006 г. адресирано до министъра на МОСВ и с копие до Басейнова дирекция Варна, и поискано със същото изменение на разрешението за водоползване в частта му за разрешения обем вода, както и писмо изх. № 107/21.04.2007 г., е бил налице мълчалив отказ и съответно - изричен отказ на МОСВ, но дружеството не ги е обжалвало. Липсата на жалба срещу мълчаливия отказ, както и липсата на жалба срещу решение № 293/15.12.2007 г. на министъра на МОСВ, считано от 25.04.2007 г. за извършена промяна в разрешително за водоползване № 003638/01.06.2005 г., като разрешеният годишен воден обем за периода 01.01. до 30.09. е 15768 куб. м, води до извод, че дружеството е било съгласно с разрешения обем вода по изменението на разрешението за водоползване. Съдът е обсъдил относимите нормативни разпоредби и е приел за неоснователни доводите относно показанията на разходомерното устройство, доколкото разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) в приложимата за периода редакция (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., доп., бр. 34 от 2001 г., изм. и доп., бр. 94 от 2005 г., изм., бр. 65 от 2006 г.) определя, че за правото на използване на водите се заплащат: 1. такса за водовземане от: а) повърхностни води; б) подземни води; в) минерални води. Съгласно ал. 2 на чл. 194 от ЗВ, таксата по ал. 1, т. 1 се определя на база отнетия обем вода, освен в случаите на водовземане от минерални води. Съгласно ал. 3 на чл. 194 от ЗВ, таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода, а не на базата на показанията на разходомерното устройство, като без значение в случая е потребяването на много по-малко от разрешения воден обем, което обосновава законосъобразността на оспорения АУПДВ. Решението на първоинстанционният съд е фактически и правно обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,