Решение № 3965 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2012 г.

Решение № 3965 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Валентин Николов, против решение № 4565 от 6.08.2012 г., постановено по адм. д. № 9678/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 166 от 28.09.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на закона и необоснованост. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора, с което решението на КЗД по жалбата на Желязко Еленков Михалков бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът Желязко Еленков Михалков оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата вх. № 44-00-2835 от 10.09.2010 г. на Желязко Еленков Михалков с оплакване за провеждано спрямо него дискриминационно отношение по признак "лично положение" от страна на АЕЦ "Козлодуй" чрез изпълнителния му директор, след възстановяването му по силата на съдебно решение на заеманата преди уволнението длъжност "старши инженер по управление на реактор (ИСУР) 1, 2". След проведеното разследване от Комисията за защита от дискриминация, при спазване на заложените в Глава Четвърта от Закона за защита от дискриминация процесуални правила, компетентният административен орган е установил, че спрямо Михалков е осъществена пряка дискриминация по признак лично положение, изразяваща се в нееднаквото му третиране при формиране на трудовото му възнаграждение; поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо другите служители на длъжността ИСУР, като не му е позволено придобиване на удостоверение за правоспособност ИСУР 1 - 4, а само за ИСУР 1,2; също така и по-неблагоприятното му третиране чрез спиране на обучителната му програма за придобиване на правоспособност за длъжността ДАЕБ. Първоинстанционният съд, при безспорно установена фактическа обстановка, е приела заключенията на КЗД за съответни на доказателствата по делото и материалния закон, поради което е обосновала извод за законосъобразност на оспореното решение. В производството няма спор за факти. Доводите на касатора са по тяхното тълкуване и точното приложение на материалния закон. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Правото на труд и неговото конкретно упражняване е част от съдържанието на признака "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В частта относно изплащаното възнаграждение за положен труд наличието на дискриминация се преценява съобразно задължението на работодателя по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. да осигури равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. В решението на КЗД и първоинстанционния съдебен акт са мотивирани съображения за нееднаквост и неравностойност на труда, полаган от Желязко Михалков и лицата, с които е сравняван, които касационната инстанция не споделя. Комисията е приела, че причините за разликата в основното трудово възнаграждение на служителите на длъжност ИСУР (1-ви и 2-ри блок) не съответстват на изискванията на антидискриминационния закон за изследвания период 2006 - 2010 г. По делото е безспорно, че трудовото правоотношение с Желязко Михалков, заемащ длъжността ИСУР 1, 2, е прекратено на 11.08.2006 г. По силата на съдебно решение, с което заповедта за уволнение е отменена, служителят е възстановен на заеманата длъжност на 24.02.2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Настоящият съдебен състав приема, че при формирането и заплащането на трудовото възнаграждение на Михалков този антидискриминационен принцип не е нарушен. Трудът, полаган от различни лица, но с една и съща по качество работа, е оценен по еднакъв начин: съобразно притежаваното от тях удостоверение за правоспособност като задължително условие за изпълнение на възложените по длъжностната характеристика служебни задачи. От материалите по преписката не се установява наличието на неравенство в трудовото възнаграждение, изплащано за еднакъв или равностоен труд. Дължимото трудово възнаграждение е формирано въз основа на заложените в Закона за безопасно използване на ядрената енергия изисквания, Наредбата за условията и реда за придобиване на професионална квалификация и за реда за издаване на лицензии за специализирано обучение и на удостоверения за правоспособност за използване на ядрена енергия, изготвените вътрешни правила, които не съдържат обективно дискриминационни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр. критериите за оценка на труда и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници. Този принцип не е нарушен в конкретното правоотношение. Уговореното по трудовия договор възнаграждение е получавано от служителя Желязко Михалков. По делото не са събрани каквито и да са доказателства, сочещи на неравенство в третирането на ответника по смисъла на специалния закон. Той е получавал трудовото си възнаграждение, определено в съответствие с нормативните предписания и постигнатите договорености и не са установени никакви признаци на упражнено дискриминационно отношение спрямо него. Основното възнаграждение се дължи от работодателя за изпълнение на уговорената функция по служба при нормална продължителност на работното време и нормални условия на труда. Тя се изплаща заради цялостното изпълнение на определения обем работа по служебното правоотношение с прибавени допълнителни материални стимули и възнаграждения. Равенството на дължимото възнаграждение за еднакъв труд изисква трудът, полаган от различни лица, да е с една и съща по качество работна сила като квалификация, умения, сръчности, умствени, физически способности и т. н. Сравнителните справки за трудовите възнаграждения на служителите и събраните по делото доказателства сочат, че лицата, заемащи длъжността ИСУР (1-ви и 2-ри блок) са получавали трудово възнаграждение по утвърденото разписание, формирането на което включва в себе си и наличие на удостоверение за правоспособност по чл. 64, ал. 1 от ЗБИЯЕ, каквото Михалков не е притежавал, поради което и не е изпълнявал в пълен обем дължимата по длъжностна характеристика работа. В случая, работодателят не е пренебрегнал принципа за равно възнаграждение по чл. 243 от КТ, възпроизведен и в разпоредбата на чл. 14 от антидискриминационния закон. Специалният закон забранява дискриминацията във всичките й форми, включително чрез нормативни актове. Ето защо неблагоприятно третиране по някой от защитените признаци, изпълващо законова норма, не се определя като дискриминация, ако самата норма не въвежда неравно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. В случая трудовото възнаграждение на Желязко Михалков е съобразено с нормативно заложените обективни критерии, които не съдържат дискриминационни елементи и не нарушават забраната на чл. 14 от ЗЗДискр. Видно от доказателствата по преписката, след възстановяване на заеманата от служителя длъжност преди уволнението, трудовото му възнаграждение е променено, но предвид определения съобразно законовите изисквания за заемане на длъжността размер на основното му трудово възнаграждение. Т. е. основното му трудово възнаграждение е променяно при наличие на обективните предпоставки за това и съобразно т. 6.3 от Вътрешните правила за работната заплата в АЕЦ "Козлодуй". Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо първоначалния жалбоподател е осъществена дискриминация по признак "лично положение", изразяваща се в неосигуряването на възможност да придобие удостоверение за правоспособност за длъжността ИСУР 1 - 4, а не само за 1-ви и 2-ри блок. Законът за защита от дискриминация има за цел установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Както КЗД, така и първоинстанционният съд са приели, че "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е предприел дискриминационно отношение спрямо служителя, изразяващо се в това, че работодателят е изготвил обучителна програма за Михалков само по отношение на 1-ви и 2-ри блок, докато останали негови колеги на длъжността ИСУР още през 2006 г. са получили удостоверения за правоспособност за 1 - 4 блок, което им позволява да заемат длъжността ИСУР и за 3-ти и 4-ти блок. Първоинстанционният съд е приел мотивите на КЗД, че работодателят не е оборил твърденията на Михалков, като не е представил надлежни доказателства. Този извод противоречи на доказателствата по делото и на закона. Комисията е сравнявала жалбоподателя със служители, преминали обучението и получили удостоверения за правоспособност за ИСУР 1 - 4, които не са прекъсвали трудовите си правоотношения с работодателя, още повече, че са получили документът по чл. 66 от ЗБИЯЕ още през 2006 г., преди уволнението на Михалков. Безспорно е, че към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение, Михалков не е имал валидно удостоверение за правоспособност поради невзети изпити при проведеното обучение и неиздаване на лиценз от АЯР. Възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност заличава последиците от уволнението, но не валидира със задна дата действащите нормативни изисквания за упражняване на дейността по длъжностна характеристика. След като Михалков е възстановен на длъжността ИСУР 1, 2, то за изпълняването на трудовите му функции за тази длъжност се изисква притежаване на удостоверение за правоспособност ИСУР 1,2. Подновяването на удостоверението става по реда, по който е издадено (чл. 68, ал. 2 от ЗБИЯЕ) В конкретния случай се касае за подновяване на удостоверение. Работодателят е съобразил и обективният факт на фактическо отсъствие от работа на служителя в резултат на неправилното му уволнение. Индивидуалният подход на касатора спрямо Михалков не сочи на дискриминационно поведение спрямо него. Михалков не е упражнявал дейностите по длъжностната характеристика през периода на уволнението си - две години и половина, което е обективно обстоятелство и по закон удостоверението за правоспособност за конкретната длъжност следва да бъде подновено. Комисията за защита от дискриминация е сравнявала служители с издадени удостоверения за ИСУР 1 - 4 блок, които не са поставени при сравними сходни обстоятелства. Михалков е получил удостоверение за правоспособност, след успешно положени изпити, на 10.06.2010 г. Неправилен е изводът за осъществена спрямо Желязко Михалков дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак "лично положение", изразяваща се в спиране на обучителната му програма за придобиване на удостоверение за правоспособност за длъжността ДАЕБ. Не се спори, че на 1.11.2010 г. Михалков е преминал на работа в ДП "РАО" на основание чл. 123 от КТ, съгласно ПМС 839/20.12.2008 г. и издадените от Агенцията за ядрено регулиране лицензии на предприятието. Между двете предприятия е подписан споразумителен протокол за прехвърляне на работници и служители към ДП "РАО" и то тези, които са необходими за изпълняване на дейностите по извеждане от експлоатация на блок 1 и блок 2 на АЕЦ. На 4.11.2010 г. е разработена индивидуална програма за подготовка на Желязко Михалков за получаване на удостоверение за длъжността ДАЕБ 1, 2. Тя е съгласувана и утвърдена от компетентните служители. С писмо от 25.03.2011 г. служителят е сезирал АЕЦ "Козлодуй" с информация, че не са проведени всички изпити от АЕЦ по съгласуваната с ДП "РАО" програма и изразява мнението си, че се чувства дискриминиран. В писмения отговор на АЕЦ е посочено, че обучението ще се финализира от новото предприятие - работодател, по съгласувана програма, като на Михалков ще бъдат признати взетите изпити в АЕЦ. КЗД и първоинстанционният съд са приели в изводите си, че двамата работодатели отговарят солидарно за обучението и обстоятелството, че индивидуалната обучителната програма на Михалков временно е прекъсната, води до заключение за дискриминационно отношение. Този извод е в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон. От данните по преписката не се установява Желязко Михалков да е третиран по-неблагоприятно на основата на признаците по ал. 1 спрямо други лица при сравними сходни обстоятелства. Поведението на касатора-работодател е в резултат от преобразуването на предприятия и е само последица от приетите нормативни промени, а не е мотивирано от различие по даден признак. Като служител в трудово правоотношение с другото предприятие "Радиоактивни отпадъци", въпреки временното прекъсване с оглед необходимостта от извършване на процедура по издаване на лицензия за обучение по чл. 65 от ЗБИЯЕ на предприятието, на Михалков не е отнета възможността за професионално развитие. В този смисъл неправилно съдът по същество е потвърдил решението на КЗД и в тази част. Касаторът, в производството пред Комисията, е доказал наличието на основателна причина за временно прекъсване на обучителната програма, която не е свързана със защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., поради което и позоваването на Комисията на презумпцията по чл. 9 от този закон е необосновано. С оглед изложеното, като е приел оспореното решение на Комисията за защита от дискриминация за законосъобразно като постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което решение № 166 от 28.09.2011 г. по преписка № 179/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация се отмени като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Неправилно е решението и в частта, с която на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е наложена глоба на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. След като не се установява извършването на нарушение от страна на жалбоподателя по този закон, то и предприетите спрямо него принудителни административни мерки по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. са незаконосъобразни. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд