Решение № 1505 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11965/2008 г.

Решение № 1505 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11965/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е пред настоящата инстанция на 25.09.2008 г. , по подадени, по реда на чл. 33-40 ЗВАС (отм.) касационни жалби на ДНСК-гр. София и "Искра 21" АД, гр. София, срещу решението на Софийски градски съд, АК, постановено на 30.09.2002 г. по адм. д. № 2623/2001 г. , с което е отменена заповед № 1249/24.10.2001 г. на Зам. началника на ДНСК, за премахване на павилион № 6, разположен на асфалтираната алея пред бл. № 328 и № 329 в ж. к. "Люлин" - София. Развити са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението, иска се същото да бъде отменено и вместо това се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесния акт. В съдебното заседание дружеството не се представлява, Началникът на ДНСК, чрез юрк. Тодорова, настоява за отмяна на решението. Неправилно съдът е приел, че обектът не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От доказателствата по делото се установява, че процесния павилион не отговаря на условията и нормативните изисквания за строежите в Република България, не е предвиден с действащия устройствен план и не подлежи на узаконяване по реда на ЗУТ и ЗТСУ. Ответната в касацията страна ЕТ "Венком - Венко Венев Миланов", редовно призован, не се явява и не се представлява. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Правилно обектът е определен като преместваем по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, което води до извода за неприложимост на чл. 225 от ЗУТ. Не се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, поради което не е необходимо строително разрешение. За поставяне на обекта се изисква разрешение и се извършва по схема, одобрена от Главния архитект. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Подадените през 2002 г. жалби, в срока за обжалване по чл. 33, ал. 1 ЗВАС (отм.), считан от датата на съобщението, от надлежни за производството страни, са процесуално допустими. По съществото си са неоснователни. Решението на СГС е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е възражението, че е приложен неправилно материалният закон. Изложените от решаващия съд мотиви са правилни, почиват на точно изяснена фактическа обстановка и са съответни на приложимите законови разпоредби. Много подробно и обстоятелствено, въз основа и на назначена експертиза, съдът е изложил съображения, че обектът, предмет на акта, е преместваем, за търговски и други обслужващи дейности, чийто статут се регламентира от нормата на чл. 56, ал. 1 и 2 ЗУТ и който не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поставянето се осъществява по схема, одобрена по указан ред, а в правомощията на Началника на ДНСК липсват визирани за премахване на такива обекти. Установено е и, че теренът е продаден на"Искра 21" АД, като договорът за наем е прекратен от общината. С оглед на цялостен и съвкупен анализ на данните по делото, правилно съдът е приел, че се касае за преместваем по своя характер обект, т. е. такъв по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, поради това не са налице правните основания на посочените в заповедта текстове от ЗУТ за издаването на заповедта. С основание се изтъква, че характерът на обекта се определя от фактическите му белези, не от предвижданията по плана, а разпоредбата на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), не е относима към този вид съоръжения, т. к. касае временни постройки - и този довод е неприемлив. С оглед изложеното, законосъобразно Градският съд е приел, че заповедта е издадена при неправилно прилагане на материалния закон и е отменил същата като незаконосъобразна. Не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (чл. 208 АПК), поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,