Решение № 6521 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 691/2018 г.

Решение № 6521 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 691/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "ИМО Пропърти инвестмънтс С." ЕАД, срещу Решение № 1697/23.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1398 по описа на Административен съд - Б. за 2017 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Б., за изменение на кадастралния регистър (КР) на гр. Ц., по отношение на обекти с идентификатори 48619.502.15.1.29 и 48619.502.15.1.26.

Твърди се материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебният акт - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Иска се отмяната му, с присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Б., не изразява становище по постъпилата жалба и не се взима участие в проведеното по делото съдебно заседание.

Ответникът - Д. Г. Д., изразява становище за основателност на касационната жалба и материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, споделя изложените мотиви и постановения от АС-Б. краен резултат.

За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и насочена срещу подлежащо на обжалване решение.

Разгледана по същество, същата е и основателна.

Видно е от данните по делото, че административното производство е започнало със съвместно заявление на "ИМО Пропърти инвестмънтс - С." ЕАД и Д. Г. Д., до Агенция по геодезия, картография и кадастър - гр. Б., за поправка на допусната техническа грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Ц., а именно - погрешно нанесени данни за собственост на заявителите върху един и същ обект, с идентификатор 48619.502.15.1.29, наместо отразяване собствеността върху посоченият обект на Д. Г. Д. и нанасяне на данни за дружеството "ИМО Пропърти инвестмънтс С." ЕАД, като собственик върху имот с идентификатор 48619.502.15.1.26. Към искането са приложени Постановление за възлагане (ПВ) на недвижим имот от 14.10.2010 г. на ЧСИ Я. Б. с рег. № 709 КЧСИ, договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 29.04.1991 г., договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 19.02.1990 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот от 30.11.1993 г., нотариален акт № **том IV, рег. № 3663, дело № 619 от 28.11.2007 г., на нотариус Д. Ч., с рег. № 492 на НК, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, с кредитор "Ю. Б." АД от 28.11.2007 г., схема № 15-420677/25.08.2016 г. и схема № 15-609055/09.12.2016 г., архитектурно заснемане, скица-проект за отстраняване на грешки в кадастралната карта и обяснителна записка от "ГЕОПРОЕКТ-ПРИМОРСКО" ЕООД и др., приети от АС-Б. като доказателства по делото.

За да постанови обжалваемия отказ, Началникът на СГКК - гр. Б. е приел, че описаните по-горе документи не представляват основание за изменение на КР, като исканата услуга - промяна на КР за самостоятелни обекти с идентификатори 48619.502.15.1.29 и 48619.502.15.1.26 ще бъде изпълнена по реда на чл. 53 ЗКИР, след представяне на документ, представляващ основание за изменение на регистъра.

В обжалваното първоинстанционно решение съдът е приел, че действително жалбоподателят е придобил собственост върху имот със стар идентификатор 48619.502.15.1.6, като видно от приложеното ПВ на недвижим имот, така придобитият обект съответства на самостоятелен обект с настоящ идентификатор 48619.502.15.1.29, който именно обект е записан и в кадастралния регистър. В този смисъл, извършените записвания се основават на редовни от външна страна документи и е налице пълно съответствие между тях, поради което не се касае за грешка в КР, а допусната в постановлението за възлагане грешка, която не може да бъде поправена по реда на ЗКИР, поради което съдът е оставил депозираната жалба без уважение.

Така постановеното решение е неправилно.

На първо място и видно от цитираното и приложено по делото, ПВ на ЧСИ Я. Б. от 14.10.2010 г., по изп. дело№ 20107090400058 по описа на ЧСИ № 709, в него изрично е изрично записано: "възлагам върху "ИМО ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТ СОФИЯ" ЕАД .... следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с кадастрален номер 48619.502.15.1.6" /л. 11 от първоинстанционното дело/. Към постановлението е приложена и Схема № 1682/13.05.2010 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48619.502.15.1.29. Ноторно е, че при възлагане на недвижим имот, в резултат от публична продан, не може да възникне материално-правен спор за собственост, /изпълнителното производство разрешава спора за собственост, а публичната продан, изчиства всякакви тежести върху имота/ така, че да бъдат вписани двама собственици в регистъра на даден имот. Именно към това обстоятелство, с оглед изричния диспозитив на ЧСИ в посоченото ПВ и приложената към него схем, а е следвало да акцентира вниманието си първоинстанционният съд, за да установи налице ли е грешка, при възприетите "редовни от външна страна документи".

Отчитайки стеснителното поле на чл. 51 от ЗКИР, предвиждащ, че кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят в три хипотези - при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на КК и КР; 2. непълноти или грешки и 3.- при явна фактическа грешка, следва да се има предвид следното:

Безспорно по делото е установено, че собственост върху имот - самостоятелен обект в сграда, с кадастрален номер 48619.502.15.1.29, е вписана както на името на Д. Г. Д., така и на името на жалбоподателя "ИМО Пропърти инвестмънтс С." ЕАД. Последното дружество се явява правоприемник на М. Н. Д., по силата на ПВ на недвижим имот от 14.10.2010 г. на ЧСИ Я. Б., с район на действие - Бургаски окръжен съд. Имотът е бил изкаран на публична продан, за удоволетворяване вземането на ипотекарния кредитор "Юробанк и Е. Д. Б." АД, по договор за ипотечен кредит, с който имотът е закупен от М. Д. От своя страна, последната е правоприемник на В. В. и К. В., по силата на договор - нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** том IV рег. № 3663 дело № 619 от 28.11.2007 г.

Посочената хипотеза, изразяваща се във вписване имената на различни собственици по партидата на недвижим имот, е възможна единствено в съответствие на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, по сила на който, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в КР на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.

От всички данни по делото обаче се налага еднозначно извода, че не е налице дублиране на правото на собственост върху така посочения самостоятелен обект, нито е налице материално-правен спор за собственост. Всъщност, липса на подобни претенции заявяват категорично както касационният жалбоподател, така и Д. Г. Д., в качеството си на заинтересовано лице /в първоинстанционният спор/ и ответник пред настоящата инстанция. В тази връзка, подобно дублиране на собственост върху недвижим имот, по смисъла на ЗКИР, би могло да бъде само и единствено грешка. Така, релевантен за спора е отговорът на въпроса - дължи ли се грешката на разминаване, позволяващо отстраняването й по нормативно предвидения ред и в ограничително предвидените хипотези на чл. 51 ЗКИР.

Основание за изменение в кадастралната карта и кадастралният регистър законодателят е предвидил в хипотезата на чл. 53 и чл. 53а ЗКИР, респ. без и със издаване на нарочна заповед за изменението. Първоинстанционният съд се е произнесъл единствено относно липсата на разминаване между извършеното по искане на "ИМО Пропъртис инвестмънтс С." ЕАД, на базата на прецитираното Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Бъчваров вписване и реално вписаното в кадастралният регистър. Т. е. единствено в хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 3 от Закона. Това позволява да се заключи, че произнасянето на съда, е необосновано, с оглед твърденията на страната и данните по делото. Никъде жалбоподателят не твърди, че е налице разминаване между представеното за вписване Постановление за възлагане и реално отразеното в кадастралната карта. П. П. за възлагане единствено легитимира жалбоподателя като собственик, респ. и активно легитимирано лице да иска процесното изменение. По делото не се твърди, че същото има правопораждащ ефект по отношение на исканото изменение в регистъра. Такъв би имал едно погрешно нанасяне на недвижимият имот на настоящия или на предходен етап, за искане поправката на което, касаторът се легитимира като заинтересовано лице, в качеството си на собственик и правоприемник на предходните собственици, по силата на сключваните вещно-прехвърлителни сделки във връзка с недвижимият имот.

Видно от приложените документи, процесният апартамент при изготвянето и одобряването на КК, е бил нанесен с идентификатор 48619.202.15.1.6 и като такъв, с посочения именно идентификатор, е бил обект на прехвърлителни сделки между отделни собственици през годините. Същият е бил продаден, видно от нотариален акт № ** том V, рег. № 3663, дело № 619 от 28.11.2007 г. на нотариус Чалъков с район на действие РС-Ц., с кадастрален номер 48619.502.15.1.6. от В. В. и К. В. на М. Д. Имотът е закупен от нея с ипотечен кредит от "Юробанк и Е. Д. Б." АД, и е индивидуализиран по абсолютно същия начин при съставянето на нот. акт № 77, том IV, рег. № 3666, дело № 620 от 2007г, за вписване на договорна ипотека в полза на кредитора. По искане на кредитора, придобил качество на взискател, поради непогасяване на ипотечното задължение, имотът е бил изнесен на публична продан, като с ПВ на ЧСИ от 14.10.2010 г., същият е бил възложен на "Имо пропъртис инвестмънтс С." ЕАД, описан със същият идентификатор. При всяка от посочените сделки, видно от цитираните нотариални актове, имотът е описан по следния начин: "самостоятелен обект в сграда с кадастрален номер 48619.502.15.1.6. /..., находящ се в гр. Ц., общ. Ц., обл. Б., по КК на на гр. Ц., обл. Б., с адрес на самостоятелния обект: ул. "Е. Й." .№..., вх...д. А, етаж ..., попадащ в сграда с кад. номер № 48619.502.15.1, в ПИ 48619.502.15, с предназначение на самостоятелния обект: жилищна, апартамент, с площ по документи 47 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ...19.502.15.1.16, 48619.502.15.1.5, 48619.502.15.1.15, под обекта 48619.502.15.1.4., над обекта 48619.502.15.1.8, ведно с прилежащото избено помещение от 10 кв. м, а съгласно доказателствения нотариален акт имотът... представлява апартамент, находящ се в гр. Ц., обл. Б., ул. "Л. Д." .№..., построен върху държавна земя, съставляваща парцел 1/16 № XII, кв. 41, със застроена площ от 47 кв. м, състоящ се от кухня, дневна, спалня, при граници на апартамента: изток - свободен апартамент, запад - Т. Б., север-улица, юг-улица, ведно с избено помещение с полезна площ от 10 кв. м., при граници изток-улица, запад-коридор, север-свободно мазе, юг-Л. Л., както и 16% ид. ч. от общите части на сградата". В този смисъл, при всяка смяна на собствеността, имотът е бил индивидуализиран с един и същ идентификатор и по един и същ начин, като местонахождение, разположение и съседи.

В рамките на проведената и неоспорена от страните в първоинстанционното производство, съдебно-техническа експертиза, вещото лице дава заключение, че процесният имот, със стар идентификатор 48619.502.15.1.6, съответства на понастоящем отразения в КК имот, с настоящ идентификатор 48619.502.15.1.29, обстоятелство именно довело до завеждане на процесното дело, което експертизата потвърждава. Така даденото заключение, в тази му част, не се подкрепя обаче от останалите доказателства по делото, а именно - издадена, за да послужи по делото, кадастрална схема № 15-238639/23.05.2017 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48619.502.15.1.26, видно от която данни за собственост на имота - няма, като същевременно обаче схемата за разположение на имоти в сградата и описанието на имота по местонахождение и съседи /във всички приложени по делото н. а. за покупно продажба на процесния апартамент и завършващото при обръщението на собствеността до сега - ПВ от 14.10.2010 г./, също подкрепят извода за тъждество между нанесения със стар идентификатор 48619.502.15.1.6 имот и имот с настоящ идентификатор 48619.502.15.1.26.

Пак в подкрепа на изложеното е и приложената по делото схема № 32648/11.10.2007 г. /л. 86 от първоинстанционното дело/, издадена от СГКК - Б., на имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48619.502.15.1.6., в която е отразен за собственик на имота В. В.. Същата скица е приложена и към гореописания н. а., индивидуализираща имота, който В. В. и съпругата му К. В., продават на М. Д. Същата скица е приложена и индивидуализира и имота, обект на договорна ипотека в полза на "Юробанк и Е. Д. Б." АД, което дава основание на съда да приеме и, че именно това е имотът, изнесен на публична продан и възложен впоследствие на касатора "Имо пропъртис инвестмънт С." ЕАД.

Пак видно от заключението на вещото лице, преномерирането на идентификаторите на апартаментите в процесната сграда с идентификатор 48619.502.15.1, е извършено без заповед, след одобрение на кадастралната карта, по желание на О. Ц. и писмо вх. № 99-12899/27.07.2009 г. на кмета на община Ц., които аргументи също не са анализирани от първоинстанционния съд в светлината на твърденията на жалбоподателите и които аргументи свидетелстват, по силата на използваното доказателствено средство - СТЕ, за извършена във времето промяна на идентификаторите на самостоятелните обекти в сградата.

От друга страна, също е безспорно между страните по делото, че лицето Д. Г. Д. е собственик на имот в сградата, с идентификатор 48619.502.15.1.29, чието описание е различно - като местоположение, етаж и съседи, от имота, собственост на жалбоподателя. В този смисъл, всяко тъждество между двата е алогично и вписването на описани и индивидуализирани по различен начин имоти, под един и същ идентификатор, налага извода за несъответствие. Неизяснен обаче остава въпросът кога и защо имотът, придобит и владян понастоящем от касатора, е придобил погрешен идентификационен номер. Назначената по делото СТЕ не дава отговор извън извършеното изменение на кадастралната карта от 27.07.2009 г. В тази връзка, непроверени по делото са и твърденията на заинтересованото лице Д. Д., че още при създаване на кадастралната карта, имотът е бил с друг номер, а именно 48619.502.15.1.9 /вместо изписването впоследствие 6/, което съответства на начина на броене на апартаментите по етаж, но която грешка тогава, чрез възпроизвеждането и впоследствие при при обръщението на имота в годините, е довела до ситуацията, че двамата собственици са били вписани в кадастралната схема на един и същ имот, вместо на два - различни такива, дори намиращи се на два различни етажа на сградата - 2-ри и 3-ти. Всъщност извън хипотезата на материален спор за собственост, или съсобственост, законът не предвижда алтернативна възможност, различни собственици да бъдат вписани по партидата на един и същ имот. И именно фактът, че законът не предвижда ограничение във времето, нито в собственика, за депозиране искане за изменение на КК, обосновава факта, че както съдът, така и административния орган, е следвало да установят партидното дело на имота и сградата и при съпоставка да установят кога е допуснато процесното несъответствие, с цел поправката му, като нетърпим по силата на закона резултат /арг. чл. 54, ал. 1 ЗКИР/.

По силата на чл. 9, ал. 2 АПК, административният орган е длъжен да събере всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, като принципът на истинност повелява установяването на истинността да се базира на всички факти и доводи от значение за случая /чл. 7, ал. 2 АПК/. От своя страна, чл. 35 АПК също повелява индивидуалния административен акт да се издаде едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. За изводите след установяване на въпросните обстоятелства, органът излага мотиви /арг. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК/, с които ги подвежда към избраната правна квалификация. Посочените разпоредби не са с абстрактен, нито с пожелателен, а с нормативно-императивен характер. Още в производството пред административния орган, е било напълно ясно, че е налице дублирано и погрешно записване на собствеността върху недвижимия имот, което следва категорично от съпоставката при описанието на апартаментите, собственост на заявителите пред СГКК-Б. В този смисъл при постановяване на отказ за поправка на грешката, органът не следва да се обосновава с постановление за възлагане на недвижим имот, което легитимира страната като негов собственик, но което е обвързано със същия този кадастрален идентификатор, чиято грешка се твърди, а да установи действителното правно положение. Логично е, след като имотът е нанесен с един идентификатор, схемата приложена към ПВ да съдържа същия този идентификатор и това е именно грешката, чието отстраняване се търси. Т. е., органът следва да установи и мотивира допусната ли е реално грешка по отношение на имота, кога е допусната тя и разполага ли сегашният заявител с право да иска поправката й, респ. налице ли са предпоставките СГКК служебно да отстрани същата.

От значение, в тази именно връзка е и фактът, че приложимият ЗКИР не въвежда преклузивен срок за депозиране на искане за отстраняване на допусната техническа грешка в кадастралната карта. Напротив, законът поставя поддържането на КК в неактуален или сгрешен вид, като нетърпим от правото резултат. В този смисъл и независимо, че от данните по делото се установя грешката да е допусната на предходен етап, то поправката й следва да бъде осъществена в съответствие с реалното и надлежно установеното и доказано законово положение. Обратното предполага конфликтна висящност в собственическите права на лицата.

Видно от постановения с административния акт отказ, органът не се е произнесъл по най-важния въпрос - налице ли е грешка. Едва след което, би следвало да изложи обосновка, ако такава е налице, защо същата не може да бъде отстранена. Практически изявлението му, съдържащо се в писмо изх. № 20-18433-06.04.2017 г., не опровергава, нито разрешава повдигнатия от заявителя спор относно наличието на грешка или несъответствие, а се задоволява само със съждението, че не е налице основание за изменение на картата. А ЗКИР изрично предвижда, че както наличието на несъответствие е основание за изменение на картата (чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР) и то без оглед последния източник на данните, ако несъответствието се дължи на предходен такъв - то също следва да бъде отстранено, както и ЗКИР изрично предвижда - че грешката в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, както и явната фактическа грешка в хипотезата на чл. 53б и чл. 54 ЗКИР, също е основание за изменение на кадастралната карта. В този смисъл и АС-Б., и Началникът на СГКК-Б. не са обсъдили представените от заявителите доказателства за индивидуализация на обектите, предмет на кадастрална идентификация и исканата промяна. Кадастралната индивидуализация на имотите до голяма степен обуславя свободното упражняване на правото на собственост, като основно конституционно право на гражданите и юридическите лица. В този смисъл същата не следва да поставя под съмнение нито качеството собственик, нито обекта на собственост. Именно затова законът поставя разрешаването на материално-правен спор за собственост, като отрицателна, преди извършване на вписванията, предпоставка /арг. чл. 54, ал. 2 ЗКИР/.

От всичко казано дотук става ясно, че в процесния казус е извършено дублирано вписване на собственост, без да е налице спор за собственост. В този смисъл, КК на община Ц. не просто не внася яснота в отношенията, а създава предпоставка за бъдещи конфликти, при това - при ясно и непротиворечиво, проследимо във времето разграничение на обектите на собственост между лицата. Като не е обсъдил приложените по делото доказателства и събраните вследствие на доказателствените способи данни за идентичност между имотите, а се е задоволил единствено с обсъждане на постановлението за възлагане от 14.10.2010 г., съдът е постановил неправилен, подлежащ на отмяна съдебен акт. Като не е изследвал и установил всички факти от значение за спора, административният орган е постановил незаконосъобразен, на основание чл. 59, ал. 2, т. 4, вр. чл. 35 от АПК, акт, който също подлежи на отмяна и връщане на делото като преписка, за ново произнасяне по заявеното искане, съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2, вр. чл. 228 АПК, Върховния административен съд, Второ отделение,