Решение № 6112 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1361/2021 г.

Решение № 6112 от 20.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1361/2021 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град П. против решение № 464/01.12.2020 г. на Административен съд - С. З., постановено по адм. дело № 500/20 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16002419007026-091-001/19.05.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП - П.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, по съображения за неправилно приложение на материалния закон - чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 ЗКПО. Касаторът счита, че когато е налице изпълнително основание за главницата, не е необходимо издаване на отделно такова за акцесорното вземане за лихви. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът - Н. З. с ЕТ "Златекс - Н. З. ", чрез процесуалния си представител адв. Е. П. от "С. и П. - Адвокатско дружество" оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в съдебно заседание и в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на Н. З. с ЕТ "Златекс - Н. З." са установени задължения за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 56 930 лева и лихви за просрочие в размер на 2 672. 76 лева. Допълнително определените задължения са резултат от непризнато преотстъпване на 60 % от дължимия данък по ЗДДФЛ в размер на 56 930. 30 лева, поради неизпълнение на условията по чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 ЗКПО във връзка с чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. При ревизията е установено, че към 31.12.2016 г. търговецът е имал задължение за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по декларация обр. 6 от 22.12.2016 г. в размер на 0. 80 лева и задължение за лихви в размер на 22. 17 лева за периода 16.12.2016 г. - 23.12.2016 г. за невнесен в срок годишен и авансов данък съгласно ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че изводите на органите по приходите за неизпълнение на изискванията на чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 ЗКПО и липса на условията но чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ за преотстъпване на данъка, са формирани в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. По отношение на лихвите в размер на 22. 17 лева, съдът е приел, че не е задължение, свързано с подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО, тъй като към 31.12.2016 г. едноличният търговец не е имал подлежащо на принудително изпълнение задължение за авансов данък по ЗДДФЛ. От доказателствата по делото съдът е установил, че декларираната и дължима авансова вноска за третото тримесечие на 2016 г. е платена на 23.12.2016 г. За задължението от 0. 80 лева данък върху доход от трудови и приравнение на тях правоотношения, в решението е посочено, че за м. 11. 2016 г. ЕТ "Златекс - Н. З." е декларирал данък хо чл. 42 ЗДДФЛ в размер на 409. 59 лева, който е погасен частично на 23.12.2016 г. до размера на 408. 59 лева. Остатъкът до пълния размер на декларирания данък е платен на 24.01.2017 г. и към 31.12.2016 г. е дължим въз основа на подадена декларация обр. 6 по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО. В тази връзка съдът е приел, че целта на въведените в чл. 167, ал. 1 ЗКПО ограничения, е да се предотврати ползването на данъчно облекчение от некоректни платци на публични задължения т. е. преотстъпването на данъка да се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти. Според съда при публично задължение в размер на 0. 80 лева, не може да се приеме, че ревизираният търговец е некоректен данъкоплатец. Размерът на посоченото публично задължение е незначителен спрямо размера на ползваното данъчно облекчение - 56 930 лева и спрямо размера на платените от ревизираното лице данъци и задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за 2016 г. При тези факти съдът е обосновал извод, че непризнаването на декларираното преотстъпване на данъка по ЗДДФЛ е в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и целта на регламентираните в чл. 167, ал. 1 ЗКПО изисквания. Решението е правилно постановено. По делото, страните не спорят по фактите и те са установени от първоинстанционния съд в съответствие с доказателствата по делото. Спорът по делото е правен и касае приложението на материалния закон. Нормата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ (в приложимата по време редакция от ДВ, бр. 12/2015 г.) предвижда, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани. В конкретния случай спорно е единствено спазването на общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1, т. 1 и 3 ЗКПО - към 31 декември на съответната година - 2016 г. задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви свързани с невнасянето в срок на такива задължения. Изпълнението на останалите условия, предвидени в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ във връзка с декларираното от ЕТ "Златекс - Н. З." преотстъпване на данък върху годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 56 930 лева, е установено в хода на ревизията и не е спорно по делото. Правилно съдът е приел, че задължението за лихви в размер на 22. 17 лева не е свързано с подлежащо на принудително изпълнение публично задължение за авансов данък по ЗДДФЛ съгласно чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО. Посоченото в тази норма условие, което препятства преотстъпването на данъка, е лихвите да са свързани със задължения по т. 1 и т. 2 на чл. 167, ал. 1 ЗКПО. По делото е безспорно установено, че към 31.12.2016 г. ревизираният търговец няма подлежащо на принудително изпълнение задължение за авансов данък по ЗДДФЛ, нито други публични задължения, включително такива за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения. Поради това задължението за лихви, удостоверено с извлечение от данъчно-осигурителната му сметка, не е от категорията на посочените в чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО и не препятства ползването на данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. По отношение на другото констатирано задължение за част от деклариран данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по чл. 42 ЗДДФЛ в размер от 0. 80 лева правилно съдът е приел, че непризнаването на декларираното данъчно облекчение не съответства на целта на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, която е преотстъпването на данъка да се ползва от коректни данъкоплатци. Видно от данъчно - осигурителната сметка на ревизираното лице, за цялата 2016 година публичните му задължения, с изключение на посочената сума, са погасявани коректно и в пълен размер. Правилно в тази връзка съдът е приел, че отказът на органите по приходите да признаят ползваното данъчно облекчение е в нарушение и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение е приложен правилно материалния закон и не са налице касационни основания по чл. 209 АПК за неговата отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 2 781. 70 лева за адвокатска защита, платени по банков път съгласно представените писмени доказателства. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то е платено в минималния предвиден в закона размер. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,