Решение № 2158 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8194/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса(НЗОК) чрез процесуален представител против решение N 6350 от 20.06.2024г. , постановено по административно дело 1807/2023г. по описа на Административен съд Варна. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че събраните доказателства не установяват настъпването на имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт, както и че искът не е доказан нито по основание, нито по размер. Твърди се, че и трите варианта на експертизата са изчислени с процент печалба за цялата дейност на лечебното заведение, а не с процент печалба по процесните клинични пътеки. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство пред двете инстанции. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение- Еврохоспитал ООД- гр.Варна , чрез пълномощника си адв. Лефтеров в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски по списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран от Многопрофилна болница за активно лечение- Еврохоспитал ООД-гр.Варна с искова молба, с която са предявени обективно съединени искове за осъждане на НЗОК да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 50 000лв. за периода от 09.06.2021г.- 30.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава в размер на 2 917.72 лв. за периода от 13.02.2023г. до 09.08.2023г. Вредите се претендират в резултат на отменена заповед N РД-09-86 от 09.06.2021г. на директора на РЗОК-Варна, с която е отказано сключване с ищеца на анекс за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури по КП 68. 1, КП 69. 1, КП 70. 1, КП 71. 1, КП 73. 1, КП 75. 1 и КП 76. 1, които КП са включени в дейността на отделение Гастроентерология. Съдът е уважил исковата претенция за имуществени вреди в размер на 39 422, 06 лева и за лихва за забава в размер на 2 300, 46 лева, изчислена върху главницата, считано от 13.02.2023 г. до 09.08.2023 г., като доказана по основание и размер и е отхвърлил исковата претенция над тези суми. За да постанови този правен резултат, решаващият състав е приел, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил в кумулативна даденост наличието на всички предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ , обуславящи ангажиране на отговорността на ответника. Не е спорно, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт- заповед на директора на РЗОК Варна, с която е отказано сключване на договор с лечебното заведение за оказване на болнична помощ по процесните клинични пътеки относно гастроентерология, както и че в резултат на този отказ, лечебното заведение е претърпяло вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирана печалба поради преустановената дейност. Съдът е приобщил писмени доказателства и след обстойния им анализ е приел, че са налице убедителни доказателства, които установяват реалността и сигурността на пропуснатите ползи- приходите, които лечебното заведение би реализирало от дейностите по изпълнение на цитираните КП, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт. За да приеме , че исковите претенции са доказани по размер, съдът е изслушал три съдебно-счетоводни експертизи и е изложил подробни мотиви защо възприема именно заключението по третата по делото СИЕ във вариант І. Решението е правилно. Исковите претенции са процесуално допустими- предявени от надлежна страна, която твърди настъпване на вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт. Исковете са предявени срещу надлежен ответник именно НЗОК е юридическото лице, срещу което могат да се насочват искове по ЗОДОВчл. 205 АПК, доколкото отмененият като незаконосъобразен административен акт е постановен от Директора на РЗОК Варна. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът е квалифицирал фактите и е направил съответните правни изводи за основателност на исковите претенции. Решаващият състав се е произнесъл по основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е обсъдил всички правопораждащи отговорността факти и връзката между тях, които обуславят претенцията по делото. Формираните правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Във фактическия състав на безвиновната отговорност на държавата и общините за дейността на администрацията по чл. 1 ЗОДОВ, се включват следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 ЗОДОВ: 1. отменен незаконосъобразен акт, или действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вреда за ищеца; 3. да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е от елементите на фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото не е спорно наличието първата предпоставка за ангажиране на отговорността на касатора по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Със Заповед РД09-86 от 09.06.2021 г. на Директора на РЗОК Варна е отказано сключване на анекс по отношение на КП 68. 1, КП 69. 1, КП 70. 1, КП 71. 1, КП 73. 1, КП 75. 1 и КП 76. 1. Процесната заповед е оспорена от ищеца пред АдмС Варна, образувано е адм. д. 1598/2021 г., като съдът с решение 890 от 04.07.2022 г. отменя Заповед РД09-86 от 09.06.2021 г. на Директора на РЗОК Варна и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на настоящия ищец. Посоченото решение на АдмС Варна е оставено в сила с решение 1543 от 13.02.2023 г. по адм. д. 9923/2022 г. на ВАС. На 30.06.2022 г., с Допълнително споразумение към Договор 030794/05.03.2020 г., между НЗОК и ищеца, на основание чл. 59, ал. 3, изр. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и в съответствие с Договор РД-НС-01-4-13/29.04.2022 г. за изменение и допълнение на НРД за МД за 2020-2022 г., страните са се споразумели за изменение на договора, сред което изменение са и КП 68. 1, КП 69. 1, КП 70. 1, КП 71. 1, КП 73. 1, КП 75. 1 и КП 76. 1, за които е договорено оказване на медицинска помощ от лечебното заведение. Налице е и втората предпоставка за ангажиране на отговорността на касатора по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ- причинени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в нереализираната печалба от преустановената дейност. Пропуснатите ползи подлежат на обезщетяване при наличието на убедителни доказателства за тяхната реалност и сигурност. Правилно съдът е приел, че при конкретните пазарни условия е съществувала реална възможност за МБАЛ ЕврохоспиталООД да получава доходи, посредством предоставянето на медицински услуги по процесните КП, която възможност е била осуетена именно в резултат на отменената заповед, обективираща отказ за сключване на анекс по отношение на посочените по-горе седем КП. Пропусната полза в случая представлява закономерна последица от незаконосъобразния отказ, обективиран в Заповед РД09-86 от 09.06.2021 г. на Директора на РЗОК Варна за сключване на анекс към Договор 030794 от 05.03.2020 г. Причинените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи да се реализира печалба са в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед , тъй като в исковия период от 09.06.2021 г. (датата на заповедта, с която се отказва сключване на анекс) до 30.06.2022 г. (датата на сключване на допълнителното споразумение), дружеството не е предоставяло медицинска помощ по процесните 7 бр. КП и съответно не е акумулирало приходи от тази дейност. Поради липсата на положително произнасяне по заявлението на ищеца до РЗОК Варна за сключване на анекс към договора, лечебното заведение е било лишено от възможност да реализира приходи от дейностите по предоставяне на медицинска помощ по 7-те КЛ и съответно да формира печалба от дейността си, която печалба да е в размер по-висок от реализираната за процесния период. Следователно, обосновано АС-Варна е приел, че имуществената вреда е установена по основание, след като именно незаконосъобразният отказ на Директора на РЗОК Варна за сключване на анекс към договора с дружеството е довело до имуществена вреда, както и че тази вреда е в пряка причинно следствена връзка с постановения незаконосъобразен административен акт. По отношение размера на исковите претенции: Размерът на дължимото обезщетение се определя с оглед размера на печалбата, която дружеството със сигурност би реализирало в процесния период, ако не беше действието на незаконосъобразния акт. Неоснователно е възражението на касатора, че липсва основание за отхвърляне на претенцията единствено поради неустановеност на размера на вредата, която болничното заведение е претърпяло. Съгласно чл. 162 ГПК, вр. чл. 144 АПК, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. С предявените обективно съединени искове се претендират имуществени вреди, които за разлика от неимуществените не могат да бъдат определени по преценка на съда при липса на достатъчни данни за техния размер. По делото са допуснати и приети три експертизи, заключенията от които не са оспорени от страните. Съдът е кредитирал заключението по третата СИЕ във Вариант І за периода 23.04.2020 г. -23.04.2021 г. При ползването на счетоводните данни на лечебното заведение за период 1 година преди прекратяване на договора и като е съобразило обема на дейностите по процесните КП , заплатени за тях суми от НЗОК , очаквания брой дейности по процесните КП и очакваната стойност, която НЗОК би заплатила за исковия период по актуални цени на КП , ВЛ е посочило, че размерът на допълнителна печалба от извършване на дейности по процесните КП за исковия период е 39 422, 06лв. Размерът на обезщетението за забава за периода 13.02.2023 г. 09.08.2023 г. е 2 300, 46лв. Съдът е изложил подробни съображения защо кредитира заключението по третата СИЕ във Вариант І за периода 23.04.2020 г. -23.04.2021 г., които се споделят от настоящата инстанция. Едногодишният период от 23.04.2020 г. -23.04.2021 г. времево е най-близък до датата, на която ищецът е преустановил предоставянето на медицинска помощ по процесните 7 броя КП. За разлика от този период, изследваният от ВЛ периодът 30.06.2022 г. -09.08.2023 г. е отдалечен от началния момент на исковата претенция (09.06.2021 г., датата на отказа за сключване на анекс) с повече от една година, през която предходна повече от една година (от 23.04.2021 г. до 30.06.2022 г.) ищецът не е предоставял медицинска помощ по 7-те процесни КП. Правилно, съдът е отчел обстоятелството, че възобновяването на дейността на ищеца по 7-те пътеки в този период от 30.06.2022 г. - 09.08.2023 г., т. е. след 1 година и 6 месеца прекъсване на предоставянето на медицинска дейност по тези пътеки, логично предполага по-малък обем на търсената в лечебното заведение медицинската помощ. Това е така, защото след като такава помощ не е предлагана в периода от 23.04.2021 г. до 30.06.2022 г. , след възобновяване на дейността по тези пътеки е логично временно да има отлив в търсенето на процесната медицинска помощ. Необходимо е време за възстановяване на обема на търсената от пациентите медицинска помощ по тези КП, а и е необходимо време лекарите, насочващи пациентите да узнаят, че лечебното отново предлага медицинска помощ по 7-те пътеки. От друга страна, в периода от 23.04.2020 г. до 23.04.2021 г., приносът на процесните 7 пътеки като работещи такива е реален , а и исковият период е и по-сходен като ситуация с епидемична обстановка в периода от 23.04.2020 г. до 23.04.2021 г. За отчитане особеностите на епидемичната обстановка вещото лице е изследвало отчетените дейности в други две отделения "Хирургия" и "Ортопедия и травматология" за два периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. Вторият период почти съвпада с исковия период 09.06.2021 г. 30.06.2022 г. ВЛ е констатирало, че няма отлив на пациенти поради страх от постъпване в болнични заведения, предвид факта, че значителна част от населението вече е ваксинирана. В процесния период няма наложени ограничения върху медицинските дейности в "МБАЛ Еврохоспитал" ООД заради Ковид 19 и дори се наблюдава ръст на обема на дейностите по КП в тези отделения. За определяне на размера на имуществените вреди е съобразен средният размер на предполагаемия обем дейности по тези КП , умножен по съответната, актуална за исковия период цена на КП и така е формирана предполагаемата стойност, която лечебното заведение би реализирало като приход от процесните КП. Касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за недоказаност на вредите в размера, изчислен от ВЛ в заключението по третата СИЕ във вариант І за периода 23.04.2020 г. -23.04.2021 г. С оглед спецификата на дейността на лечебното заведение , не съществува друг подходящ начин да се установи обема на търсената конкретна медицинска помощ освен чрез изследване на предхождаща дейност за период , в който е имало сключен договор с НЗОК за осъществявяне на медицинска дейност по конкретните КП. По изложените мотиви, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно , поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски- договорено и изплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения списък за разноски и договор за процесуално представителство. Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, състав на трето отделение