Решение № 246 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2006 г.

Решение № 246 от 15.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2006 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (от 2007 г.). С решение от 19.01.2006 г. по гр. д. № 405/05 г. на Софийския градски съд са отхвърлени искове за парични вземания, предявени от Л. Б. А. Д., починал в хода на касационното производство и заместен от правоприемниците си Г. Б. Джераси и Д. М., срещу Л. П. П., за 3 420 щатски долара (щ. д.), съставляващи неполучен наем за недвижим имот в гр. С., бул. &. № 23, за периода от 01.09.1999 г. до 31.08.2001 г., и за сумата 7 160 щ. д., съставляваща неплатена част от цената, получена при продажбата на същия имот, след приспадане на разноските, ведно със законната лихва върху вземанията, считано от 01.04.2003 г. до изплащането. С решение № 375 от 12.07.2006 г. по гр. д. № 436/06 г. на Софийския апелативен съд, след частична отмяна, исковете са уважени в размер на 2 071.90 щ. д. и 7 159 щ. д., а в останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила. Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подадена касационна жалба от ответницата, която е изложила оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в" ГПК (отм.). Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Предявени са искове за парични вземания, дължими от ответницата като довереница по договори за поръчка с предмет управление на недвижим имот в гр. С., бул. &. № 23, възстановен на ищеца Л. Д. по силата на ЗВСОНИ, и продажба на имота. Въззивният съд приел, че по договорите за наем от 26.08.1997 г., 18.08.1999 г. и 21.04.2000 г. ответницата е получила общо сумата 3 191 щ. д., от които според клаузата за възнаграждение в размер на 10% от приходите, й се следват 310.19 щ. д. Прието е, че от събраните в изпълнение на поръчката наеми, 800 щ. д. са преведени по сметка на ищеца с банково бордеро от 03.05.2001 г., и остават дължими 2 391 щ. д. По възражението за прихващане, заявено от ответницата, въззивният съд приел за основателно и доказано това със сумата 319.10 щ. д., съставляващи 10 % от реално получените във вид на наем, а не от договорените приходи по договорите за управление. Затова уважил първия от обективно съединените искове в размер на 2 071.90 щ. д. Продажбата на имота е сключена с н. а. № 100 от 04.06.2002 г. при цена 40 000 щ. д., получена от довереницата. От тях на ищеца били предадени общо 30 841 щ. д.: 5 000 щ. д. на 19.09.2002 г. с банково бордеро, и 20 935 щ. д. и 4 906 щ. д. на 17.10.2002 г. с разходни касови ордери. Неотчетени останали 9 159 щ. д. Съдът приел за недоказано твърдението на ответницата да е постигнато съгласие за възмездност на мандата и затова възражението й за прихващане с вземане за възнаграждение по чл. 286 ЗЗД е неоснователно и като такова - без правопогасяващ ефект спрямо претенцията на ищеца по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Вземането по чл. 285, предл. 2 ЗЗД за разноски по продажбата в размер на 3 487 щ. д. съдът счел за доказано за 2 000 щ. д., с оглед признанието в този смисъл в исковата молба. Твърдението за дължимо възнаграждение от 4 974 щ. д. за извършени правни услуги във връзка с обезщетяване на ищеца с компенсаторни записи също е прието за недоказано. В крайна сметка е формиран извод, че задължението на довереницата да се отчете пред доверителя е в размер на 7 159 щ. д. Касационният довод за недопустимост на въззивното решение е основан на твърдението за липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като страна по договорите за управление е "Първа адвокатска къща" ООД, а не ответницата, която в различните периоди е била управител и съответно съдружник в дружеството. Така заявен, доводът всъщност е за неоснователност на предявените искове по причина, че ответницата не е страна в материалното правоотношение, предмет на делото. Действително, видно от пълномощно № 4* от 17.06.1992 г., упълномощаването с права да извършва действия по възстановяване на правото на собственост и отдаване на имота на бул. "Цар О.; ("Руски") № 23 под наем и др. п., е за П. адвокатска къща гр. С.. Н. от това, изводът на въззивния съд, че облигационните правоотношения по договорите за поръчка са възникнали именно между страните по делото, е обоснован. В този смисъл са събраните косвени писмени доказателства, съставляващи предимно кореспонденция между страните, изразеното от П. становище на л. 25 от първоинстанционното дело, както и извършените от нея фактически и правни действия по отдаването на имота под наем и последващата му продажба, за сключването на която П. е била упълномощена от собственика на имота с пълномощно с per. № 3* от 15.04.2002 г. Спорен е въпроса дали възнаграждението от 10 % по договорите за управление следва да се изчисли на база: а), договорената наемна цена, б). фактически получената наемна цена или в), към последната да се прибавят и приходите от имота, каквито се явяват извършените подобрения на стойност 1 800 щ. д. по договора от 26.08.1997 г. и 1 009 щ. д. по договора от 18.08.1999 г. По делото е безспорно, че първата сума представлява стойността на 18 месечния наем, вместо плащането на която наемателят е поел задължение да извърши основен ремонт така, както е предвидено в чл. 3, ал. 2 и чл. 14, ал. 1 на договора. Втората е стойността на мебелировка (според касатора трайно монтирана, поръчкова). Ремонтът следва да се разглежда като вид заместваща престация и тъй като е извършен в рамките на развилото се между страните наемно правоотношение, по предварителна уговорка между тях, той също представлява приход от имота, върху който се дължи възнаграждение за довереницата в размер на 10 %, т. е. възнаграждението по договора от 1997 г. възлиза на 240 щ. д., както счита касаторът. По договора от 1999 г. уговореният размер на годишния наем е 1 800 щ. д. Представените писмени доказателства са за закупени от наемателя М. П. секция, шкафове долен и горни и огледало, които подлежат на демонтиране и затова не може да се приеме, че се касае за трайни подобрения, повишили стойността на наетия имот. По тази причина не следва и да се прибавят към стойността на наема (1 800 плюс 1 009 щ. д.) и да участват при формирането на 10%-то възнаграждение. В същия смисъл са и писмените доказателства, на които касаторът се позовава. В т. 4 на писмото от 15.03.2000 г. е посочено, че хонорарът - в смисъл на възнаграждение, за управлението на имота е в размер на 10% от договорения наем. Писмото съдържа информация за получените суми по договорите за наем (както и по други въпроси) и това следва да се разбира под "финансов доклад", който е одобрен от ищеца с изявлението му по т. 2 на отговора от 03.04.2000 г. В обобщение, договореният размер на наема е 2 400 щ. д. по първия договор, 1 800 щ. д. по втория и толкова по третия договор, или общо 6 000 щ.д., а определеното на тази база възнаграждение за довереницата е 600 щ. д. По първия договор фактически получената цена е 600 щ. д., според уговореното в договора от 1997 г., а вместо останалите 1 800 щ. д. е предоставена заместваща престация, и затова те не са част от сумата по отчетната сделка, която възлиза общо на 4 200 щ. д. От тях са отчетени 800 щ. д. и остават дължими 3 400 щ. д. Възражението за прихващане е доказано за 600 щ. д., или искът е основателен в размер на 2 800 щ. д. Той обаче е уважен за по-малко от дължимото и затова правен интерес от жалба има не ответницата, а ищецът, който не е сторил това. Развилото се между страните облигационно правоотношение във връзка с продажбата на имота неправилно е оценено от въззивния съд като безвъзмездно. В становището си - л. 26 от първоинстанционното дело, ответницата е посочила като извършен разход сумата "900 щ. д. - хонорар за самата сделка по покупко-продажбата". Същата сума е записана и във факса от 11.07.2002 г., изпратен от Л. П. до Л. Д. Така предложеният размер на възнаграждението, както и други суми, съставляващи направени във връзка с изпълнение на поръчката разходи от общо 5 020 щ. д., са прихванати от получената при продажбата цена -40 000 щ. д., и довереницата е останала задължена за разликата от 35 000 щ. д., платима според приетото от доверителя предложение на 7 вноски от по 5 000 щ. д. Безспорно е, че от тях са заплатени 5 000 щ. д. на 19.09.2002 г. с банково бордеро, и 20 945 щ. д. и 4 906 щ. д. на 17.10.2002 г. на ръка, или общо 30 841 щ. д. Не са отчетени 4 159 щ. д. Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в отказа на въззивния съд да обсъди заключението на икономическата експертиза, е във връзка със заявеното възражение за прихващане с разноски по продажбата на имота. То обаче е упражнено извънсъдебно, с обективираното във факса от 11.07.2002 г. изявление на довереницата, отправено до доверителя - чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. На 11.07.2002 г. доверителят е изпратил факс, че одобрява продажбата и иска да знае на колко етапа ще се прехвърли сумата от 35 000 щ. д. Затова и липсата на мотиви във връзка с посоченото доказателствено средство не е самостоятелно основание за опорочаване на обжалваното решение. Следващият касационен довод е за това, че не е придадено правно значение на договора за поръчка по повод обезщетяването на ищеца с компенсаторни записи за имоти, собствеността върху които не е възстановена. Ответницата счита, че има право на възнаграждение по този договор и е заявила възражение за прихващане в размер на 4 974 щ. д. Тъй като по делото няма данни за етапа, на който се намира процедурата по издаването им, то и не може да се приеме, че е налице ликвидно и изискуемо вземане, което ответницата може да прихване срещу задължението си към ищеца. В обобщение, като е приел по-голям размер на задължението по отчетната сделка във връзка с покупко-продажбата, въззивният съд е постановил неправилно решение - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). То следва да се отмени за разликата над 4 159 щ. д. до 7 159 щ. д. и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна спорът следва да се реши по същество от Върховния касационен съд, като в тази част искът бъде отхвърлен. В останалата част решението следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.