Решение № 10226 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13405/2011 г.

Решение № 10226 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13405/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП против решение № 4099 от 29.08.2011 г. по адм. дело № 5589 по описа за 2010 г. на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт № 290900258 от 28.12.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 815 от 7.06.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Касационната жалба се поддържа и от явилия се по делото процесуален представител на касатора юрк. Минкова. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД гр. Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Мирчакова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения развива в писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил ревизионен акт, с който на "Лукойл Нефтохим Бургас"АД гр. Бургас са определени следните задължения: данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2007 до 31.12.2008 г. в общ размер на 20 256,53; вноски за държавно обществено осигуряване в размер на 104 949,51 лв.; здравно осигуряване в размер на 77 000,86 лв.; "Допълнително задължително пенсионно осигуряване" за универсален пенсионен фонд в размер на 6 962,53 лв.; вноски за фонд "Гарантирани вземания на работници и служители" в размер на 3 013,12. - лихви за просрочие върху посочените задължения в общ размер на 77 000,86 лв. За да отмени ревизионния акт с обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че след като процесните договори между дружеството и физическите лица за разглеждания период 2005-2008 г. не са сключени като трудови, не са обявени по реда на чл. 405а КТ за трудови правоотношения и не се установява, че съответните физически лица са работили работа повече от 5 работни дни месечно или 40 часа седмично по никой от договорите, то не е осъществен фактическия състав на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО и чл. 40, ал. 1,т. 1 ЗЗО и не е възникнало задължение за вноски за ДОО и ЗОВ за дружеството в качеството му на работодател, съответно за данък по чл. 42 ЗДДФЛ и вноските за ДЗПО и ГВРС. Така постановеното решение е правилно. АС правилно е очертал спорният въпрос, а именно така сключените договори с трети лица като граждански, дали се прикриват трудови правоотношения, спазен ли е редът за обявяване съществуването на трудови правоотношения, съобразно разпоредбата на чл. 405а от Кодекса на труда, за да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и възникнало ли е задължение за вноски за ДОО И ЗОВ за дружеството като работодател, съответно за начисляване на данък по чл. 42 от ЗДДФЛ и вноски за ДЗПО и ГВРС. Даденият от административният съд отговор на този въпрос е законосъобразен и се споделя изцяло от настоящия касационен състав. Правилни са изводите на съда, че с ревизията незаконосъобразно от органите по приходите са определени като трудови граждански договори, сключени от ревизираното дружество с физически лица, тъй като в същите не се визира трудова функция, нито работно време, нито работно място, нито длъжностни задължения, поради което дефинирането им като трудови договори е неправилно. Съдът е изследвал визираните в чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО предпоставки за определяне на задължително осигурените за всички социални рискове лица по тази разпоредба, а именно: работници и служители, които да са наети на работа за повече от пет работни дни или 40 часа през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането. Изследвайки установените по делото факти, съдът е направил правилния извод, че по отношение на конкретните правоотношения по сключените договори не се установява лицата да са наети на работа за работно време - продължителност повече от 5 работни дни или 40 часа за един календарен месец за ревизираните периоди като такива констатации липсват в оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт. При липса на констатации в РА за установеност на тази първа предпоставка, не може да се приеме, че са налице установени трудови правоотношения, прикрити с привиден граждански договор. От съществено значение за спора са и изложените от съда съображения относно компетентния орган и редът за обявяване на даден договор за трудов. Както правилно е отбелязал съда, органът по приходите не е овластен от закона да обявява даден договор за трудов. Това правомощие е предоставено от Кодекса на труда на други органи, различни от тези, които са извършили ревизията, а именно - контролни органи на инспекцията по труда. Съгласно разпоредбата на чл. 405а от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В случая не са налице протоколи за обявяването на процесните гражданските договори за трудови договори по предвидения в закона ред от овластения от закона орган - инспекцията по труда. Установяването на правоотношения по граждански договор като трудов е преюдициален въпрос по отношение определяне с ревизионен акт от органите по приходите на задължения по чл. 42 ЗДДФЛ и по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Едва след изпълнение на тази специална и отделна процедура по чл. 405а от КТ и то от овластения за това орган, завършила с издаден протокол за обявяване на дадени правоотношения по конкретни граждански договори за трудови правоотношения, органът по приходите може да определя данъчни задължения по ЗДДФЛ и задължения за осигурителни вноски за довнасяне на база плащанията по договорите, които са обявени за трудови по обсъдения по-горе ред, но органът по приходите не е компетентния орган да обявява за трудови, правоотношения по граждански договори. По изложените съображения, обжалваното решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция съобразно обжалвания материален интерес, на осн. чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение в размер на 5003 лева. По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред административен съд същото е неоснователно, доколкото такова вече е присъдено с решението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение.