Решение № 11026 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6671/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.64, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Образувано е по касационна жалба на община Петрич, представлявана от кмета на общината, чрез адв. Петрова, срещу решение 425/13.03.2023 година на Административен съд гр. Благоевград по адм.д. 1031/2022 година, в частта с която е отхвърлена жалбата й срещу решение РД-02-36-744 от 09.06.2021 година на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 по: т.2, представляваща отказ от верификация за сумата от 19 221,42 лева и по т.3, представляваща отказ от верификация за сумата от 20 685,88 лева. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В частта по т.2 относно Позиция Доставка и монтаж на чугунени предпазители за дървета в настилка с 1000/1000мм възприема като неправилен извода на съда, че доставката на предпазители сама по себе си без монтаж, както е предвидено, не изпълнява условието по чл. 57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година). Твърди, че предвид констатираното обстоятелство на доставка на посочените артикули, същата следвало да бъде заплатена, дори и те да не са монтирани (отказът от верификация следвало да бъде единствено в частта за монтажа). Досежно разхода за Позиция Шапка от гнайс с дебелина до 4см. изводът на съда бил неправилен, тъй като в протокола от 24.07.2020 година липсвала констатация за неизпълнени дейности по тази позиция. В частта по т.3 твърди, че завишените количества СМР с над 15% от заложените в КСС към договора не се компенсират с намалени количества до 15% от други позиции в КСС само за стойността от 6 944,82 лева, като оспорва като неправилен извода на съда за недопустимост на сумата от 20 685,88 лева. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение в оспорената му част и постановяване на друг съдебен акт, с което да се отмени административния акт и в тези му обжалвани части. В отговор на касационната жалба на община Петрич ръководителят на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 оспорва същата като неоснователна. В частта по т.2 относно Позиция Доставка и монтаж на чугунени предпазители за дървета в настилка с 1000/1000мм прави възражение за неоснователност на касационната жалба предвид неизвършения монтаж на доставените артикули, съхранявани в склад. Досежно разхода за Позиция Шапка от гнайс с дебелина до 4см. сочи, че констатацията в Протокола за проверка от 24.07.2020 година била в т.9 от същия с дадени изрични указания Да се възстанови шапката от гнайс. На 16.12.2020 година била извършена проверка на място с цел проследяване на изпълнението на отправените препоръки, като било констатирано, че така дадената препоръка не е изпълнена. Отправена била препоръка за отстраняване до 30.12.2020 година. С кореспонденция в ИСУН от 31.12.2020 година общината представила снимков материал, от който било видно, че констатацията не била отстранена. Ето защо, на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година) разходът в размер 19 221,42 лева бил отказан да бъде верифициран. В частта по т.3 като се позовава на чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година) във връзка с чл. 23 от Административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, РУО обосновава правилност на решението на първоинстанционния съд в тази част, касаеща възможността за компенсиране на количества надвишаващи количествата на конкретната позиция от КСС. Претендира разноски по представен списък. По делото е постъпила и касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020г. чрез главен юрисконсулт Събева срещу решение 425/13.03.2023 година на Административен съд гр. Благоевград по адм.д. 1031/2022 година, в частта с която е отменено негово решение РД-02-36-744 от 09.06.2021 година по: т.1, представляваща отказ от верификация за сумата от 12 410,22 лева; по т.2.1, представляваща отказ от верификация за сумата от 1 218 лева; по т.4, представляваща отказ от верификация за сумата от 7 586,49 лева. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В частта по т.1, представляваща отказ от верификация за сумата от 12 410,22 лева, съдът не съобразил, че съгласно чл.21, ал.2, т.2 от Общите условия към АДБФП промяна в КСС преди провеждане на процедури по избор на изпълнител е допустимо единствено след като бенефициерът е уведомил УО на ОПРР с представяне на уведомление чрез ИСУН 2020, придружено от съответните документи, и е получил писмено одобрение от РУО на ОПРР. Жалбоподателят бенефициер не предприел действия по промяна на КСС към АДБФП съгласно Общите условия към АДБФП за включване на дейности за изпълнение на организация на движението. Ето защо и разходите по част Организация на движението били недопустими на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година), тъй като не попадали в одобрения проект категория разходи. Съдът неправилно се позовал на заключението на изслушаната по делото експертиза, без да направи извод от правна страна за спазване на процедурата по изменение на КСС съгласно Общите условия към АДБФП. В частта т.2.1, представляваща отказ от верификация за сумата от 1 218 лева РУО претендира неправилност на обжалваното съдебно решение поради съобразяване в тази му част изцяло със заключението на изслушаната по делото експертиза, без да вземе предвид, че отчетните дейности на бенефициера и изводите на РУО са направени на етап предхождащ изготвянето на заключението, а именно етапа на верификация по искането за окончателно плащане след проверки на място и по документи, към който именно трябва да са релевантните за решаване на спора факти и обстоятелства. В частта по т. 4, представляваща отказ от верификация за сумата от 7 586,49 лева, РУО сочи, че изводите на първоинстанционния съд за несъответстваща правна квалификация са неправилни. Никъде органът в частта по т.4 не бил посочил правна квалификация по чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година). Напротив, изписаната такава по чл.63, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година) съответствала на извода на РУО за непредставяне от бенефициера на изискуемите според Методическите указания за изпълнение на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020 година, публикувани на сайта на ОПРР, доказателства за извършване на дейностите, чието верифициране се иска. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение в оспорената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на община Петрич срещу административния акт и в тази част. Претендира разноски по делото. В отговор на касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020г. община Петрич прави следните възражения: В частта по т.1, представляваща отказ от верификация за сумата от 12 410,22 лева, общината твърди, че съдът правилно се е позовал на заключението на изслушаната по делото експертиза, доколкото всяка една от предвидените СМР по позиции била изпълнена на място. Такова позоваване съдът извършил и в частта по т.2.1, представляваща отказ от верификация за сумата от 1 218 лева. Експертизата била допустимо и относимо доказателствено средство, прието от съда по надлежен ред. Съдебното решение в частта по т.4 напълно съответствало на фактите и правото, тъй като в хода на съдебното производство били представени писмени доказателства за всички факти от значение за допустимостта на разхода по тази точка. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба на РУО като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение на неоснователност на касационните жалби. При извършена служебна проверка за допустимост на касационните жалби, съставът на Върховния административен съд приема, че същите са подадени в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страни с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Благоевград е образувано по жалба на община Петрич срещу решение РД-02-36-744 от 09.06.2021 година на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020г. представляващо отказ от верификация на разходи по четири пункта по направено от община Петрич искане за окончателно плащане по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020 година BG16RFOP001-1.035-0001-С01 от 03.04.2017 г. за изпълнение на проектно предложение Подобряване на градска среда в УПИ ХХV, кв. 53, отреден за градски парк (л. 165 и сл.). Въз основа на анализ на доказателствата по делото, включително изслушаната и приета като доказателство експертиза, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма. В частта по т.4 от административния акт (представляваща отказ от верификация за сумата от 7 586,49 лева) АС гр. Благоевград е направил извод за незаконосъобразност поради немотивираност. Според първоинстанционния съд, РУО просто изброил непредставените от бенефициера доказателства в хода на процедурата по верификация, след като му дал възможност да попълни преписката, но не уточнил коя разпоредба на нормативен акт била нарушена в хипотезата на квалификацията по чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година). В частта по т.1 (представляваща отказ от верификация за сумата от 12 410,22 лева), съдът е обосновал незаконосъобразност на акта, и като се е позовал на заключението на приетата по делото експертиза, е мотивирал допустимост на разхода на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година). Според съда, одобрената проектна документация съдържала част Организация на движението, за която в КСС към проекта са предвидени СМР в позиции 1, 2, 3, 4 и 5 и следователно разходите за тях са разходи включени в документите по чл.26, ал.1 ЗУСЕФСУ (КСС) и в одобрения проект категория разходи. В частта по т. 2.1. АС гр. Благоевград е отменил акта като незаконосъобразен за сумата от 1218 лева като се е позовал на заключението на вещото лице в тази част. За СМР в позиция 112, според АС гр. Благоевград, експертът е установил на място реално монтирани 7 броя метални ограждения от отчетените 8 броя. В останалата част жалбата на община Петрич е отхвърлена като неоснователна: В частта по т.2 относно Позиция Доставка и монтаж на чугунени предпазители за дървета в настилка с 1000/1000мм съдът е посочил, че разходът е недопустим на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година), тъй като доставката на предпазители сама по себе си без монтаж, както е предвидено, не изпълнява условието. Досежно разхода за Позиция Шапка от гнайс с дебелина до 4см. съдът е намерил възражението на жалбоподателя за липса на констатации в протокола от 24.07.2020 година за неоснователно. Приел е, че в срока до 30.12.2020 година община Петрич не е представила доказателства за отстраняване на некачественото изпълнение на СМР в позиция 118. Досежно разхода по т.3, представляваща отказ от верификация за сумата от 20 685,88 лева, съдът, въз основа на приетата експертиза, е приел, че: По т.3.1.: за количествените превишения на СМР над 15 % спрямо първоначално определените количества на обща стойност 14 677,82 лв. без ДДС, същите не подлежат на верифициране, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 АДБФП. Считат се за непредвидени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект и следователно са недопустими по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. По т.3.2.: Според съда, разликата между превишените количества СМР до 15 % (11 827,35 лв. експертното заключение) и намалените количества СМР до 15 % (7 732,46 лв. експертното заключение) също не подлежи на верифициране като недопустим разход чл. 23, ал. 1, т. 2 от АДБФП вр. чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторите не релевират възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон касационният състав приема следното: Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него административен акт, решение РД-02-36-744 от 09.06.2021 година на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020г., представлява отказ от верификация на разходи по четири пункта по направено от община Петрич искане за окончателно плащане по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020 година BG16RFOP001-1.035-0001-С01 от 03.04.2017 г. за изпълнение на проектно предложение Подобряване на градска среда в УПИ ХХV, кв. 53, отреден за градски парк. Актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че в частта по т.4 (представляваща отказ от верификация за сумата от 7 586,49 лева) административният акт е незаконосъобразен поради немотивираност. На първо място не съответства на действителното правно положение изводът на съда, че актът в тази част е издаден на основание чл. 57, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година). Видно от разпоредителната част на акта, отказът от верификация по т.4 за сумата от 7 586,49 лева е издаден на основание чл. 63, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ и чл. 57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година). От фактическа страна, както посочва и съдът, са изписани непредставени доказателства, представляващи документи за доказване/отчитане на разходите. Както правилно е приел и административният съд, документите са изискани с нарочно писмо от 24.07.2020 година чрез ИСУН от общината и не са представени до момента на постановяване на отказа от верификация. Така изписаната фактическа обстановка непредставяне на документи за доказване на дейности/разходи, за които се иска верификация, след нарочното им изискване от РУО, представлява основание за отказ за верификация по посочената от органа квалификация на чл. 63, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година). Процедурата по верификация започва по искане на бенефициера (по аргумент от чл.60, ал.1 от ЗУСЕФСУ) за авансово, междинно или окончателно плащане. Окончателните плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По аргумент от чл. 62, ал.1, изр.последно от ЗУСЕФСУ, в редакцията му преди изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. за програмен период 2014-2020 година управляващият орган извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициера. Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо. Съгласно чл.60, ал.2 от Закона, кои са писмените доказателства за извършване на съответното плащане се определя с документите по чл. 26, ал.1 (Насоките за кандидатстване в частта на Условията за изпълнение на проекта). Разходите се доказват въз основа на заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност и на други изискуеми документи съгласно приложимото българско законодателство, освен в изрично посочени в закона случаи. Компетентен да извърши проверка в процедура по верификация, по аргумент от чл.60, ал.1 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), е Ръководителят на управляващия орган по програмата (РУО) по смисъла на чл.9, ал.5 от Закона. Съгласно чл. 63, ал.1 от ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), управляващият орган може да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициера, когато: 1. сума, включена в искането за плащане, не е дължима; 2. не са предоставени заверени фактури и/или счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, или други изискуеми документи, доказващи извършване на дейностите в съответствие с условията за допустимост по раздел І; 3. има съмнение за нередност, отнасяща се до съответните разходи; 4. представените документи за физическия и финансов напредък на проекта са некоректно попълнени или не съдържат цялата задължителна информация. Съдебната практика на ВАС е в насока, че правомощията по чл.63, ал.1 от Закона се осъществяват в хипотеза на правна възможност, а не на задължение за органа. В определение на ВАС по адм.д. 9023/2019 г. се посочва, че производството по верификация започва по инициатива на бенефициера и именно той е този, който трябва да представи релевантните доказателства на органа, за да прецени той допустимостта на разхода. За представяне на документите и разясненията, управляващият орган определя разумен срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Срокът за верифициране на разхода по искане за окончателно плащане спира да тече до представянето на документите и разясненията, но общо за не повече от един месец. Въз основа на анализ на представените писмени доказателства и оценка за съответствие на разхода с изискванията на ЗУСЕФСУ (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), а при необходимост и проверка на място, РУО издава мотивиран писмен акт, с който приключва процедурата. По искане на бенефициера, РУО отказва да верифицира разхода в хипотеза на непредставяне на документ или разяснение в срок. (акт с правна квалификация чл. 64, ал.1, предложение първо от ЗУСЕФСУ). Горното обосновава извод за неправилност на съдебния акт в частта, в която съдът е отменил решение РД-02-36-744 от 09.06.2021 година в частта по т.4, представляваща отказ от верификация за сумата от 7 586,49 лева. Непредставянето пред РУО на изискуеми доказателства за претендирани разходи е самостоятелно основание за отказ за верификация по чл. 63, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година). Основанието за отказ се базира на непредставянето на доказателства за разхода с искането за окончателно плащане/или в рамките на допълнително предоставен затова срок, поради което и представянето им в хода на съдебното производство е ирелевантен факт за законосъобразността на акта. Административният акт в частта по т.4 е законосъобразен, при правилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция не споделя и изводите на АС гр. Благоевград в частта по т.1 (представляваща отказ от верификация за сумата от 12 410,22 лева), в която съдът е обосновал незаконосъобразност на акта като се е позовал на заключението на приетата по делото експертиза и е мотивирал допустимост на разхода на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година). В частта по т.1, представляваща отказ от верификация за сумата от 12 410,22 лева, съдът, както правилно посочва РУО, не е съобразил, че съгласно чл.21, ал.2, т.2 от Общите условия към АДБФП промяна в КСС преди провеждане на процедури по избор на изпълнител е допустимо единствено след като бенефициерът е уведомил УО на ОПРР с представяне на уведомление чрез ИСУН 2020, придружено от съответните документи, и е получил писмено одобрение от РУО на ОПРР. Жалбоподателят бенефициер в случая не е предприел действия по промяна на КСС към АДБФП съгласно Общите условия към АДБФП за включване на дейности за изпълнение на организация на движението. Ето защо и разходите по част Организация на движението са недопустими на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година), тъй като не попадат в одобрения проект категория разходи. Съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице в тази част без да направи обосновка въз основа на анализ на доказателствата по делото в насока спазена ли е процедурата по изменение на КСС съгласно Общите условия към АДБФП, каквито доказателства не са представени. Горното обосновава извод за неправилност на съдебния акт в частта, в която съдът е отменил решение РД-02-36-744 от 09.06.2021 година в частта по т.1, представляваща отказ от верификация за сумата от 12 410,22 лева. Непредставянето на доказателства за спазване на процедурата по изменение на КСС съгласно Общите условия към АДБФП не дава основание за допустимо включване на дейности за изпълнение на организация на движението в КСС към договора. Ето защо и разходите по част Организация на движението са недопустими на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година), тъй като не попадат в одобрения проект категория разходи. Административният акт в частта по т.1 е законосъобразен, при правилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция приема за неправилни и изводите на АС гр. Благоевград в частта по т. 2.1. АС гр. Благоевград е отменил акта като незаконосъобразен за сумата от 1218 лева като се е позовал на заключението на вещото лице в тази част. За СМР в позиция 112 експертът е установил на място реално монтирани 7 броя метални ограждения от отчетените 8 броя. Касационният състав споделя възраженията на РУО в насока, че верификацията като процедура е проверка за допустимост на разходите въз основа на документи или проверки на място извършени от компетентните затова лица. Изводите в акта представляващ отказ за верификация са въз основа на тези проверки и констатации. Дори и същите да са оспорени от бенефициерите, последните трябва да ангажират опровергаващи ги доказателства към датата на проверката (най-късно до датата на произнасяне на РУО по искането за верификация на етап окончателноплащане), каквито в случая не са представени. Основателно е възражението на РУО, че заключението на вещото лице по т.2.1 е изготвено след проверка на място, осъществена във всички случаи след датата на образуване на делото в съда. Тъй като фактите се проверяват от съда така както са установени към датата на проверката, по която се произнася РУО, констатациите след тази дата са неотносими към спора по същество. Горното обосновава извод за неправилност на съдебния акт в частта, в която съдът е отменил решение РД-02-36-744 от 09.06.2021 година в частта по т.2.1, представляваща отказ от верификация за сумата от 1218 лева. Разходът по позиция 112 доставка и монтаж на метални ограждения 8броя не е извършен реално към датата на проверката от 24.07.2020 година, като до датата на постановяване на отказа за верификация липсват доказателства за реалното му извършване, поради което се явява недопустим на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година). В останалата част решението на АС гр. Благоевград е правилно, както следва: Касационната инстанция приема за правилен изводът на АС гр. Благоевград, че в частта по т.2 относно Позиция Доставка и монтаж на чугунени предпазители за дървета в настилка с 1000/1000мм разходът е недопустим на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година), тъй като доставката на предпазители сама по себе си без монтаж, както е предвидено, не изпълнява условието за реалност на строителните дейности на етап окончателно плащане. В заключението на вещото лице се посочва, че от позиция 23, 31 бр. предпазители са съхранявани в склад на общината. Проверката на място на етап окончателно плащане обаче изисква обследване на завършеността на дейностите по проекта, безспорно включващи освен доставка и монтаж на чугунените предпазители на дървета в настилка 1000/1000мм. Без монтирането им на място в изпълнение на проекта няма как да се констатира физическия и финансов напредък на проекта на окончателен етап. Досежно разхода за Позиция Шапка от гнайс с дебелина до 4см. и касационната инстанция намира възражението на касатора за липса на констатации в протокола от 24.07.2020 година за неоснователно. На 16.12.2020 година е извършена проверка на място с цел проследяване на изпълнението на отправените препоръки. При повторната проверка е установено, че констатация 9 в насока да се възстанови шапката от гнайс, не е изпълнена. В срока до 30.12.2020 година община Петрич не е представила доказателства за отстраняване на некачественото изпълнение на СМР в позиция 118. Касационната инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд в частта по по т.3 от административния акт, представляваща отказ от верификация за сумата от 20 685,88 лева. От заключението на вещото лице се установява, че с Протокол за приемане на извършени СМР 6 и издадена от изпълнителя БГ-КО-Петрич ДЗЗД фактура от 01.06.2020 година се констатира завишаване на количества СМР с повече от 15% от заложените в КСС към договора на обща стойност 14 677,82 лв. без ДДС. Завишените количества СМР с повече от 15% от заложените в КСС към договора отчетени с така посочения протокол, на обща стойност 14 677,82 лв. без ДДС, не се компенсират с намалените количества до 15% от други позиции в КСС. В тази смисъл е без значение разликата между стойностите на завишените количества СМР с повече от 15% от заложените в КСС към договора и намалените количества до 15% от заложените в КСС към договора. Количествените превишения на СМР над 15 % спрямо първоначално определените количества на обща стойност 14 677,82 лв. без ДДС, не подлежат на верифициране, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 АДБФП. Считат се за непредвидени в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект и следователно са недопустими по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година). Правилен е изводът на съда и по т.3.2 в насока, че разликата между превишените количества СМР до 15 % (11 827,35 лв. експертното заключение) и намалените количества СМР до 15 % (7 732,46 лв. експертното заключение) също не подлежи на верифициране като недопустим разход чл. 23, ал. 1, т. 2 от АДБФП вр. чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (в редакцията му към ДВ, бр.101/2015 година). В частта, в която АС гр. Благоевград е отхвърлил жалбата на община Петрич, съдебното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на касатора, ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020г. се дължат разноски за юрисконсулт в размер на 200 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд