Решение № 993 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9126/2011 г.

Решение № 993 от 19.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9126/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Димитър Ангелов Ненчев, от гр. София, против заповед № К-5005/18.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Моли за отмяната й. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Жалбоподателят е заемал длъжност началник група "Въоръжение" към отдел "Управление на собствеността и социалните дейности" на СДВР. За периода от 05.10.2009 г. до 12.10.2010 г. същият е бил в отпуск по болест. Дисциплинарното производство срещу Димитър Ненчев е образувано по повод подаден сигнал за допуснато нарушение от Красимира Спасова -специалист в група "Въоръжение" на отдел УССД - СДВР по съхранение на класифицирани документи. Извършена е проверка от дирекция "Инспекторат" на МВР, при която е установено, че на 09.08.2010 г. в Софийска районна прокуратура е получен анонимен сигнал с приложени два бр. ведомости с гриф "поверително", които били намерени на улицата. На 15.02.2011 г. директорът на СДВР е предложил на министъра на вътрешните работи да образува дисциплинарно производство срещу Димитър Ненчев. Със заповед от 17.03.2011 г. дисциплинарнонаказващият орган е образувал дисциплинарно производство, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. На 23.03.2011 г. държавният служител е запознат със заповедта. На 22.03.2011 г. председателят на дисциплинарно-разследващия орган е поканил Ненчев да даде писмени обяснения. На 25.03.2011 г. жалбоподателят е дал писмени обяснения, с които дисциплинарнонаказващия орган е запознат на 18.05.2011 г., видно от поставената резолюция. На 25.03.2011 г. държавният служител е изслушан от дисциплинарно-разследващия орган, за което е съставен протокол. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 11.04.2011 г. е изготвена обобщена справка, в която са направени изводи, че Димитър Ненчев през месец септември 2009 г. е предал ведомости обр. 124 и 126, съдържащи класифицирана информация на Иванка Николова Игнатова, бивш "системен оператор" в СДВР, която нямала разрешение за достъп до такава информация, а през месец юни 2010 г. по повод предстоящото пенсиониране на Игнатова е поискал папката, в която се съхранявали ведомостите и я е поставил в касата в служебния си кабинет. Посочено е, че Ненчев е съхранявал квалифицирана информация, без да има съответното разрешение за това, а наличното било изтекло на 29.07.2008 г. Констатирано е, че с разпореждането си да бъдат изготвяни и съхранявани документи, съдържащи класифицирана информация - ведомости обр. 124 и 126 от подчинената му служителка Иванка Игнатова, която няма разрешение за достъп за работа с класифицирана информация, Димитър Ненчев е нарушил правилата за защита на класифицирана информация, което е довело до нерегламентиран достъп, съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация, с което е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. На 13.04.2011 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 18.05.2011 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Димитър Ненчев дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че през периода от месец септември 2009 г. до края на месец май 2010 г., с предоставяне на документи, съдържащи класифицирана информация, на служител, който няма съответното разрешение за достъп, е нарушил правилата за защита на класифицирана информация, регламентирани в чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация, което е довело до нерегламентиран достъп по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 227, ал. 1, т. 4, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. От събраните в административното производство доказателства, в т. ч. и обясненията, дадени от служители на СДВР се установява, че ежегодно в края на месец януари от системния оператор Иванка Игнатова се изготвят ведомости обр. 124 и 126. Същата е изготвяла тези ведомости от 1998 г. до пенсионирането й през лятото на 2010 г. След изготвяне на ведомостите, същите се утвърждават от директора на СДВР. Всяка от ведомостите се е изготвяла в два екземпляра, като след утвърждаването им единият екземпляр се връща в група "Въоръжение", а другият се изпраща в дирекция "УССД" на МВР. За периода 05.10.2009 г. до 12.10.2010 г. Димитър Ангелов Ненчев - началник група "Въоръжение" е бил в отпуск по болест, поради което неговите задължения се осъществявали от Красимира Спасова - специалист първа степен в група "Въоръжение". През 2010 г. след утвърждаване и извеждане на ведомости 124 и 126 под № С-11 и С-13 същите се получават от заместника на жалбоподателя - Красимира Спасова, която ги предава на Иванка Игнатова, изготвила същите и изпълняваща длъжността "системен оператор" за съхранение в касата й, където се съхранявали ведомостите, изготвени през предходните години. От обясненията, дадени от Иванка Игнатова, Аделина Христова, работеща на длъжност "системен оператор" след пенсионирането на Игнатова, Росица Новачева и Иван Кутевски се установява, че ведомостите са се изготвяли от системния оператор - Игнатова по предварително предоставена компютърна програма от дирекция "УССД" на МВР, като достъп до програмата е имала само тя, въпреки че никога не е притежавала разрешение за достъп до класифицирана информация. През 2009 г. Ненчев взел папката с ведомостите, която се съхранявала в касата на Игнатова. При изготвяне на ведомостите за 2009 г. през месец януари 2010 г. системният оператор поискал папката от Ненчев и той и я предоставил. Игнатова изготвила ведомостите и ги предала на Спасова за подпис и за утвърждаване от директора. След утвърждаване на ведомостите по един екземпляр от същите били върнати на Игнатова, която ги приложила в папката при ведомостите от предходните години. През месец май 2010 г. Ненчев поискал папката от Игнатова, като последната му я предала в т. ч. и ведомости 124 и 126 за 2009 г., изготвени през месец януари 2010 г. При предаването на папката присъствала и Аделина Христова. От събраните доказателства е установено и че Игнатова е поставила въпроса за необходимостта да притежава разрешение за достъп до класифицирана информация, като след разговор на Ненчев с прекия му началник Кутевски, последният е заявил, че не е необходимо такова разрешение. Установено е, че заеманата от служителката длъжност не е включена в списъка по чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация, както и че за периода, описан в оспорената заповед разрешение за достъп до класифицирана информация не са имали нито жалбоподателя, нито неговата заместничка Спасова, а за определен период от време разрешение не е имал и прекият им началник Кутевски (писмо рег. № 6772/24.03.2011 г.; обяснения на Р. Новачева вх. № 209/13.01.2011 г.). В резултат на дадено предписание на 01.12.2010 г. от ТДНС длъжността системен оператор към група "Въоръжение" на СДВР е включена в списъка по чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация, а впоследствие на описаните лица са издадени разрешения за достъп до класифицирана информация. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с обобщената справка. Същият е дал обяснения, с които министърът на вътрешните работи е запознат, което е удостоверено с поставената резолюция. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Заповедта е издадена в нарушение на материалноправната норма на чл. 227, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, съгласно която тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение е нарушаване на правилата за защита на класифицираната информация, довело до нерегламентиран достъп. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е бил в отпуск по болест за периода 05.10.2009 г. - 12.10.2010 г. От една страна посочения в заповедта период на извършване на дисциплинарното нарушение не е конкретизиран, а от друга страна по делото не е установено за времето от месец септември 2009 г. до 05.10.2009 г., когато на жалбоподателя е разрешен отпуск по болест, същият да е извършил описаното в административният акт дисциплинарно нарушение, тъй като данните по делото сочат, че папката с ведомостите е предадена на Игнатова през месец януари 2010 г. За останалият период, визиран в оспорената заповед жалбоподателят е бил в отпуск по болест и не е могъл, както и не е притежавал правомощията да изпълнява задълженията си по служба, поради което не би могъл да извърши нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Но дори и да се приеме противното, то от събраните по делото доказателства не се установява държавният служител да е нарушил правилата за защита на класифицираната информация, което да е довело до нерегламентиран достъп. От обстоятелството, че жалбоподателят е предал ведомостите (които са изготвени до 2008 г. включително) през месец януари 2010 г. на системния администратор, който е съхранявал същите за периода месец януари - месец май 2010 г. не може да се направи извод, че спрямо Ненчев е осъществена хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Към момента на предаването им не са били изготвени ведомостите за 2009 г., за които са налице данни, че е осъществен нерегламентиран достъп. По делото не са налице доказателства жалбоподателят да е предавал или предоставял достъп до ведомостите, изготвени през м. януари 2010 г. на когото и да било. Фактът, че Игнатова не е притежавала разрешение за достъп до класифицирана информация не може да се вмени във вина на жалбоподателя, тъй като длъжността й не е била включена в списъка по чл. 37 от Закона за защита на класифицираната информация съгласно, който ръководителите на организационните единици определят списък на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна, съответно ръководителите на службите за сигурност и обществен ред определят списъка по ал. 1 за тези служби. Следователно Ненчев не е имал правомощията да включи длъжността на системния оператор в този списък, като същевременно същият е поставил въпроса пред прекия си началник за необходимостта от разрешение за достъп до класифицирана информация на Игнатова. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че за периода, посочен в оспорената заповед, жалбоподателят не е притежавал разрешение за достъп до класифицирана информация, поради което и не би могъл да предостави нерегламентиран достъп до същата. Последният може да бъде предоставен единствено от лица, притежаващи допуск до класифицирана информация. Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация, цитиран като нарушен от Ненчев, достъп до класифицирана информация се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп, при спазване на принципа "необходимост да се знае", освен ако този закон предвижда друго. От изложеното се налага извода, че за периода, описан в оспорената заповед, жалбоподателят е получил достъп до квалифицирана информация, без да има разрешение за достъп, поради което не е извършил нарушението, посочено в заповедта за уволнение. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на предписаната от закона форма. В нея е посочено нарушение, извършено за периода от месец септември 2009 г. до края на месец май 2010 г. От събраните по делото доказателства е установено единствено предаване на ведомостите от Ненчев на Игнатова през месец януари 2010 г., без ведомостите за 2009 г., които са изготвени впоследствие, за други документи и през друго време липсват доказателства. Нарушението на служебната дисциплина не е индивидуализирано. Позоваването на нормата на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация е общо и не посочва начина по който е осъществен нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Посоченият текст дава легално определение на понятието "нерегламентиран достъп до класифицирана информация" и съдържа няколко самостоятелни хипотези. Следователно фактическите основания, изложени в оспорената заповед не дават възможност да се установи в нарушение на кои правила за защита на квалифицираната информация Ненчев е допуснал нерегламентиран достъп до същата. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,