Решение № 2900 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12511/2008 г.

ВАСI отделение05.03.2009 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение, постановено от Софийски градски съд от 23.08.2007 г. по адм. д. № 1578/2005 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2900 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12511/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Образувано е по касационна жалба, подадена от "ИНКОМС-ИЕНТО" ООД, гр. Благоевград против решение, постановено от Софийски градски съд на 23.08.2007 г. по адм. д. № 1578/2005 г. с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 712/7.12.2004 г., потвърден с решение № 389/15.02.2005 г. на РДД-София и дружеството е осъдено да заплати разноски на ответника. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са всичките, посочени в чл. 209 т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на ДРА, като се претендират разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на ДОУИ - София чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата и иска потвърждаване на съдебното решение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява жалбата като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред СГС е бил ДРА № 712/7.12.2004 г. издаден от ДП-Благоевград. ДРА е резултат от извършена ревизия на "ИНКОМС-ИЕНТО" ООД по приложението на ЗМДТ за периода-1999 г.-2003 г. Като краен резултат, на данъчния субект са определени данък недвижими имоти (ДНИ) в размер на 1418, 34 лв. и лихви върху него в размер на 370, 97 лв. ; такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 5260, 15 лв. и лихви върху тази сума в размер на 1153 лв. Не са установени надвнесени суми. В жалбата си до съда, ревизираният субект твърди, че считано от 1999 г. притежаваната от него земя е в по-малък размер от декларираната, т. е не е 27 000 дка. (така както е декларирано), а е 13 000 дка. Твърди също така, че за това обстоятелство (промяната в размера на притежаваната земя) е подадена декларация по чл. 17 от ЗМДТ. Въз основа на тези обстоятелства, ревизираният субект иска от данъчните органи да бъдат коригирани данните относно фактически притежаваната от него площ, като начислените и надвнесени в повече данъци бъдат приспаднати от данъчните му задължения за бъдещи периоди. Софийски градски съд приема за установено, че дружеството е декларирало имота през м. 01.00г по реда на чл. 17 от ЗМДТ, като въз основа на отчетната му стойност е определен ДНИ и ТБО и част от задълженията за процесния период са погасени. Новата данъчна декларация за имота е подадена през м. 12.2003 г. в резултата на което, данъчните органи са приели, че новата отчетна стойност на имота, установена посредством експертна оценка за справедлива пазарна цена, изготвена от лицензиран оценител ще важи занапред. СГС е приел, че публичните задължения по процесния ДРА се определят по данъчна декларация, като данните в същата могат да бъдат променяни в два преклузивни срока, до изтичане на срока за подаване на дан. декларация и до изтичане на срока за плащане на данъка. В конкретния случай това не е направено за процесните години, поради което правилно данъчните органи не са установили недължимо платени ДНИ и ТБО. Решението на СГС е правилно. При постановяване на решението, съдът не е допуснал процесуални нарушения. Съдът е установил действителната фактическа обстановка по спора, в резултат на което правилно е приложил материалния закон. Както правилно е приел първоинстанционният съд, таксата за битови отпадъци и данъкът върху недвижимите имоти са публични вземания, чиито размер зависи от декларираните от данъчния субект обстоятелства. Промяната на декларираните обстоятелства, която съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ следва да се декларира в 2-месечен срок от промяната има действие занапред. Доводът на касатора, че не е направил промени в декларацията си през процесните години, тъй като не е знаел за реституирането на трети лица на част от декларирания от него имот е ирелевантен за спора. Като правилно решението на СГС следва да бъде потвърдено. Воден от горните съображения, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1