Решение № 2967 от 5.3.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10559/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция Национална полиция-МВР, подадена чрез процесуален представител срещу решение 318/20.07.20г., постановено по адм.д.177/20г. на Административния съд С.-град.В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неговата необоснованост. Развиват се съображения, че връчването на електронния фиш не е елемент от условията за законосъобразността му, а условие за реализиране на административнонаказателната отговорност, както и причина за неговото обжалване, поради което плащането на адвокатския хонорар е пряка последица от връчването на електронния фиш. Според касатора, фактът, кой е връчил електронния фиш е определящ за ответника по иска, ако това е длъжностно лице на МВР, отговорността за причинените имуществени вреди следва да се отнесе към структурата на МВР, но ако електронният фиш е връчен с препоръчено писмо, което действие се извършва от частно-правен субект, то тогава ЗОДОВ бил неприложим. Поддържа се, че вредоносното събитие в конкретния случай е не самият електронен фиш, а незаконосъобразното връчване на електронния фиш, след изтичане на давностния срок за това. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за установяване на обстоятелството по връчването на въпросния електронен фиш. Ответникът С. Ненкова, чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Твърди се, че касаторът е имал възможност да ангажира доказателства за твърденията си в първоинстанционното производство, но не го е направил, както и че тонът в касационната жалба е проява на враждебност и неуважение към съда. Иска се присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приел наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по иска. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото, в рамките на срока за касационно обжалване на подлежащото на инстанционен контрол съдебно решение, което е неблагоприятно за касатора. По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Първоинстанционния съд е бил сезиран с иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за съдебното обжалване на електронен фиш, издаден от Главна дирекция Национална полиция, който е бил отменен по съдебен ред. С оглед съдържанието на исковата молба, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като правилна квалификацията на иска, дадена от първоинстанционния съд като такава по чл.1, ал.1 ЗОДОВ във връзка с чл.204, ал.1 АПК. Възражението на касатора, че квалификацията на иска следва да е чл.204, ал.4 АПК е неоснователно, тъй като съдът определя правната квалификация на иска въз основа на твърденията в исковата молба, които могат и да се разминават с действителното фактическо и правно положение. Когато фактическата обстановка, описана в исковата молба не отговаря на обективната фактическа обстановка е въпрос касаещ основателността на предявения иск, а не на грешна правна квалификация. По същите съображения следва да се отхвърли възражението на касатора за неправилно конституиране като ответник по иска ГД НП, тъй като именно този ответник следва от твърденията в исковата молба. За установено от фактическа страна, административният съд е приел следното: електронният фиш, с който на ищцата е наложена глоба, издаден от ГДНП, е отменен с влязло в сила съдебно решение на Пернишкия районен съд. Въз основа на този факт, първоинстанционният съд е приел, че е налице първата предпоставка по чл.1 ЗОДОВ. Административният съд е установил, че в производството пред РС-Перник, образувано във връзка с обжалването на електронния фиш, ищцата е била представлявана от адвокат, за което процесуално представителство са представени пълномощно и договор за процесуална защита и съдействие, в който уговореният хонорар е в размер на 300 лева, и за който е установено, че е заплатен по банков път на16.09.19 година. Първоинстанционният съд е преценил като неоснователно възражението на ответника, че ищецът е причинил сам на себе си вредата, тъй като вместо да направи възражение за давност пред ответника, е предприел действие по обжалване на електронния фиш. Съдът е обосновал този свой извод със съображението, че давностните срокове за образуване на административно-наказателно производство и налагане на административно наказание са част от процесуалните правила за провеждане на административнонаказателното производство, за които съдът следи служебно. Съдът е отхвърлил твърдението на ответника, че давността в административно-наказателното производство се прилага само след направено възражение, както и че то следва да се заяви пред административно-наказващия орган. В случая на ищцата, районният съд бил приел, че давността по чл.81, ал.2 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН за налагане на административното наказание е изтекла и затова го е отменил. Административният съд е посочил, че въпросите, решени с решението на районния съд, не могат да бъдат пререшавани в производството по иска по чл.1 ЗОДОВ. Решението на районния съд обвързва административния съд досежно незаконосъобразността на електронния фиш. По тези съображения, административният съд е преценил като основателен предявения иск. Правилно съдът е приел, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Основанието, на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК. Наказателното постановление може да бъде отменено както поради нарушение на материалния закон или допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, така и по причина изтекла погасителна давност, какъвто е конкретният случай. В случая е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В този смисъл е налице и практика на Върховния административен съд - решение 8330/04.06.2019г., постановено по адм.д. 134/19г., както и решение 501/13.01.2020 г., постановено по адм.д. 15428/2018 година. В съответствие с доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че са налице и останалите две предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на ответника. По силата на тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издадените наказателни постановления, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето.Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. Решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в касационната инстанция и заявеното искане от ответника за присъждане на разноските за тази инстанция, последните следва да му се присъдят, тъй като са поискани своевременно и са налице доказателства, че са направени - договор за правна защита и съдействие от 20.08.20г. между С. Ненкова и адвокат Я. Сотирова за процесуалното представителство на Ненкова по настоящото производство, за което е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за което е отбелязано в договора, че е заплатено в брой. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд