Решение № 7070 от 13.7.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Директора на Дирекция ОДОП- Пловдив при ЦУ на НАП и от Мирамар Инвест ЕООД,гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 767 от 14.04.2021г. по адм. дело 151/2021г. по описа на Административен съд Пловдив. Директорът на Дирекция ОДОП- Пловдив обжалва горепосочения съдебен акт в частта, с която е отменен оспореният Ревизионен акт Р-16001618002584-091-001/13.02.2019г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив. Касаторът поддържа, че в тази му част първоинстанционното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено и обективно всички несъответствия в представените от ревизирания доказателства, в резултат на което е достигнал до необоснования извод, че спорните доставки са реално извършени. Подчертава, че голяма част от ангажираните доказателства са представени едва в хода на съдебното производство, което силно разколебава възприемането им като достоверни. Сочи, че при извършените насрещни проверки доставчиците не са изяснили механизма на доставките. В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу оспорения РА и в тази му част, ведно с присъждане на осъществените разноски. В условията на евентуалност възразява за прекомерност на адвокатското възражение, заплатено от насрещната страна. Мирамар Инвест ЕООД обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу горепосочения РА. Поддържа, че в тази му част атакувания съдебен акт е неправилен като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Касаторът изтъква, че събраните доказателства установяват реалното извършване на спорните доставки. Сочи, че нередности при доставчиците не могат да се противопоставят на получателя, като в тази връзка се позовава на цитираната практика на СЕС и ВАС. Акцентира, че липсват каквито и да е доводи и доказателства, че получателят е знаел, че доставките са белязани с измама или злоупотреба. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и на РА в тази му част, ведно с присъждане на осъществените разноски. От Мирамар Инвест ЕООД е депозирана и частна жалба срещу Определение 810/03.06.2021г. по адм. дело 151/2021г. по описа на АС- Пловдив, с което е отхвърлено искането му за изменение на горепосоченото решение в частта му за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 161, ал.3 ДОПК, с оглед на което неправилно първоинстанционният съд им е възложил разноските по делото. В тази насока излага обстойни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на сторените разноски в пълен обем. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на първата и неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното: Производството по адм. дело 151/2021 г. по описа на АС- Пловдив е образувано в изпълнение на Решение 507 от 15.01.2021г. на ВАС, Осмо отделение, с което е отменено Решение 760 от 14.04.2020г. на АС- Пловдив по адм дело 1656/2019г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Негов предмет е законосъобразността на РА Р- 16001618002584-091-001 от 13.02.2019г. на органи по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с Решение 296/13.05.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП- Пловдив. С него е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит на Мирамар Инвест ЕООД в общ размер от 84 643,13 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 22870,86 лв. по фактури, издадени от Акваграфикс ЕООД, Алекс 10 ЕООД, Дон Тон ЕООД, Йоан ЕООД, Миско Арт ЕООД, Ерая Мидикал ИнженерингЕООД, Стоун Хаузес ЕООД, Ти Джи Ентертеймънт ЕООД, Аскун ЕООД, Колори-1 ЕООД, Теле Адванс ЕООД, Вехстроймар ЕООД, Адвера Р 2016 ЕООД, Екс Груп С ЕООД и Никсим ЕООД. Правото на данъчен кредит не е признато на основание чл. 70, ал.5 ЗДДС, чието приложение е обусловено от извода на ревизиращите, че фактурираните доставки не са реално извършени. Той е формиран въз основа на осъществени насрещни проверки на издателите на фактурите, както и данните от информационната система на НАП, въз основа на което е установено, че всички доставчици са с прекратена регистрация по ЗДДС и не разполагат с материална и кадрова обезпеченост за осъществяване на спорните доставки. В хода на съдебното производство са проведени ССчЕ и допълнителна ССчЕ, заключенията по които са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. Експертът по допълнителната ССчЕ е изследвал последващите облагаеми доставки на услуги, извършени от ревизирания и документалното им съответствие с процесните. След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност първоинстанционният съд е приел за установено реалното извършване на доставките по фактурите, издадени от Миско Арт ЕООД, Ерая Мидикал Инженеринг ЕООД, Стоун Хаузес ЕООД, Ти джи Ентъртеймънт ЕООД, Теле Адванс ЕООД, Вехстроймар ЕООД, Адвера Р 2016 ЕООД и Екс Груп ЕООД. За останалите спорни фактури решаващият състав е преценил, че те не обективират действително осъществени доставки, тъй като не са ангажирани доказателства, че правото на собственост върху стоките е предадено от издателя на фактурите на ревизирания. При произнасяне досежно разноските по делото, АС- Пловдив е приел, че спрямо ревизираното дружество следва да се приложи разпоредбата на чл. 161, ал.3 ДОПК, тъй като в хода на съдебното производство то е представило множество доказателства, които би следвало да ангажира при ревизията. Поради това, в полза на ревизираното дружество разноски не са присъдени, а искането му за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение с обжалваното определение. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основателни са доводите на ревизираното дружество, че в хода на съдебното производство не са предприети дължимите процесуални действия за комплектоване на административната преписка в пълен обем и изясняване на спора от фактическа страна. Независимо, че първоинстанционният съд е констатирал, че липсват доказателства за компетентността на органа по приходите, който е възложил процесната ревизия и на ръководителя на ревизията, той е приел, че неприложени по делото 3 бр. заповеди на Териториалния директор на ТД на НАП Пловдив, включително и акта по чл.112, ал.2 ДОПК, са му служебно известни. Действително, нормата на чл. 155 ГПК във вр. с §2 ДР на ДОПК допуска общоизвестните и съдебноизвестните на съда факти да не подлежат на доказване, но едновременно с това предвижда задължение за съда да ги съобщи на страните. Решаващият състав обаче не е сторил това в хода на съдебното производство, а е поставил жалбоподателя в процесуална изненада при постановяване на атакуваното решение. Така пряко е накърнил възможността оспорващият да упражни правото си на защита в пълен обем и е допуснал процесуално нарушение, което следва да се определи като съществено, тъй като пряко е рефлектирало върху преценката за действителността на оспорения РА. Освен това, досежно фактурите, издадени от Миско арт ЕООД, правните изводи на съда са формирани единствено въз основа на непредставянето на съставения във връзка с насрещната проверка ПИНП с П-22221018123777-141-001 от 30.08.2018г., без да е указано на приходния орган, че следва да попълни преписката със заверено за вярност копие и от този документ. В резултат, спорът и в тази му част е останал неизяснен от фактическа страна, което неред с неустановената главно и пълно материална компетентност на органите по приходите, издали оспорения РА, обуславя извод, че обжалваното решение следва да се отмени като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилността на обжалваното решение мотивира извод и за неправилност на определението, с което е отхвърлено искането за неговото изменение в частта му за разноските. Тъй като отмяната на първоинстанционното решение е повторна, а основанието за отмяна налага събирането на горепосочените доказателства, то по аргумент от чл. 227, ал.2 АПК делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание. След провеждането му и приключване на устните състезания по делото, настоящият състав следва да се произнесе по съществото на спора, включително и по отговорността за разноските. Така мотивиран и на основание чл. 227, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение