Решение № 4896 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2009 г.

Решение № 4896 от 13.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1352/2009 г., VII о., докладчик съдията Ваня Анчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Хелена Тереса Димова, от гр. Русе, чрез нейния съпруг и пълномощник - Валентин Йорданов Димов, срещу решение № 250/4.12.2008 г., постановено по преписка № 51/2006 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД (Комисията). С оспорения административен акт не е установено дискриминационно третиране на жалбоподателката по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. по признак "гражданство" и е оставено без уважение искането да бъде назначена за държавен служител на длъжност "Главен експерт" при условията, които с ПМС № 47/2004 г. са приложени за български граждани. В жалбата са развити подробни оплаквания за незаконосъобразност на решението на КЗД поради допуснато противоречие с материалноправните разпоредби. Поддържа се наличие на предпоставки за квалифициране на действията на Министерския съвет на Република България и Народното събрание като неравно третиране по смисъла на антидискриминационното законодателство. По изложените в жалбата подробни съображения се иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител - юрк. Горянова, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Заинтересуваната страна - Народно събрание, не ангажира становище по делото. Заинтересуваната страна - Министерски съвет на Република България (МС), чрез процесуалния си представител юрк. Василев, оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството по преписка № 51/2006 г. на КЗД е образувано по жалба на Валентин Йорданов Димов, съдържаща оплаквания, че съпругата му - Хелена Тереса Димова, гражданин на Република Полша, е дискриминирана по признак "гражданство" с актове на Народното събрание и МС. Според твърденията, поддържани в жалбата и в хода на производството, с акт на Народното събрание от 1999 г. е въведена забрана за гражданите на държави от Европейския съюз да заемат ръководни длъжности в администрацията. С ПМС № 47 от 1 март 2004 г. е бил приет Единния класификатор на длъжностите в администрацията (ЕКДА), с който се въвеждала забрана за заемането на длъжности за висше и полувисше образование от граждани на Европейския съюз. В резултат на тези нормативни разпоредби, Хелена Тереса Димова, която притежава магистърска степен и е работела като водещ експерт в Регионалната дирекция на Министерството на земеделието, е понижена в длъжност за средно образование и е получавала 1, 5 пъти по-ниско месечно възнаграждение от българските граждани. По същата причина тя не е получавала и увеличение на основното месечно възнаграждение от 2003 г. Въз основа на тези факти се извежда оплакване, че при равни други условия, Димова е третирана неблагоприятно като чужд гражданин, като претендира защита срещу дискриминация и поддържа искане за назначаване на заеманата преди това длъжност. С решение № 48 от 24.10.2006 г. Комисията е приела по отношение на Валентин Йорданов Димов, че не е било извършено нарушение на ЗЗДискр. по признак "гражданство" спрямо съпругата му, като формулираното искане за назначаването й за държавен служител на длъжността "Главен експерт" при условията на ПМС № 47/2004 г., които са били приложени за български граждани, е било оставено без уважение. С решение № 6598/26.06.2007 г. по адм. д. № 12304/2006 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. С решение № 11044/12.11.2007 г. по адм. д. № 7778/2007 г., петчленен състав на Върховния административен съд е отменил решението и е върнал преписката на КЗД с указания да конституира като страна по спора лицето, за което се твърди, че е жертва на дискриминация, а не подателя на сигнала по чл. 50, т. 3 от ЗЗДискр. С оспорения понастоящем административен акт Комисията е изпълнила указанията на касационния състав и е установила по отношение Хелена Тереса Димова липса на дискриминационно третиране по признак "гражданство". След анализ на ангажирания доказателствен материал, КЗД се е позовала на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., според който не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство, когато това е предвидено в закон или международен договор, по който Република България е страна. Установено е от данните по преписката, че жалбоподателката е полска гражданка, притежава висше образование с образователна степен "магистър" и е заемала длъжност "Главен експерт" в Регионална дирекция "Селекция и репродукция в животновъдството" - гр. Русе към Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ). С ПМС № 47 от 1.03.2004 г. е приет ЕКДА, предвиждащ, че длъжността "Главен експерт" може да се заеме от съответно лице след издаване на акт за назначаване на държавен служител, като едновременно с това трудовото правоотношение с лицето се прекратява. На това основание със Заповед от 30.03.2004 г. на изп. директор на ИАСРЖ е отказал да издаде акт за назначаването на Хелена Тереса Димова като държавен служител на заеманата по трудово правоотношение длъжност и същата е била преназначена на длъжност "Главен специалист". Видно от представената в хода на настоящото производство Заповед № 1971/14.07.2008 г. на органа по назначаването, след междувременно настъпилите законодателни промени и отпадане условието за притежаване на българско гражданство за заемане на длъжност по служебно правоотношение, жалбоподателката е назначена на претендираната длъжност. Статутът на държавните служители е уреден със Закона за държавния служител (ЗДСл., Обн., ДВ, бр. 67/27.07.1999 г.), като съгласно чл. 7, ал. 1 от с. з. (в относимата му редакция, действала до измененията в ДВ, бр. 48/2008 г.), за държавен служител може да бъде назначено лице, което отговаря за лимитативно изброените условия, вкл. да е български гражданин. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство, когато това е предвидено в закон. При условие, че жалбоподателката не притежава българско гражданство и по този начин не е съответствала на предвиденото императивно законово изискване, отказът да бъде назначена за държавен служител не съставлява неравно третиране по признак "гражданство" по смисъла ЗЗДискр. В унисон с възприетия извод е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (Обн., ДВ, бр. 153 от 23.12.1998 г.), съгласно която чужденци те в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. Т. е. и този закон изрично допуска ограничения в третирането на чужди граждани, независимо от тяхната националност. Цитираните норми на ЗДСл. и ЗЧРБ са в унисон с чл. 26, ал. 2 от Конституцията регламентиращ, че чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. Вярно е, че с чл. 32, т. 2 от Договора за създаване на Европейската общност е предвидено, че следва да бъде премахната всяка дискриминация, що се отнася до условията за наемане на работа, възнаграждението и други условия на труд. Това изискване обаче третира трудовите договори, а предвид особеният статут на държавните служители и различния характер на трудовите и служебни правоотношения, не се отнася до назначаването на длъжност в системата на държавната администрация по служебно правоотношение. Конституционният съд в Решение № 5/6.04.1993 г. по к. д. № 6/1993 г. приема, че поначало понятието "държавна служба" като вид обществена дейност се използва в административното право, където се свързва с държавното управление и държавната администрация, т. е. с функциите на изпълнителната власт. Най-общо това е дейност по осъществяване на функциите на държавата, извършвана от името на държавата и за реализиране правомощията на предвидените в Конституцията нейни органи. Поради това и противно на оплакванията на жалбоподателката, цитираният международен акт, касаещ престирането на работна сила по двустранен договор за извършване на определена работа е неприложим за този вид дейност, квалифицирана като "държавна служба", и то в държава, която не е била членка на общността към този момент. При тази нормативна регламентация и след като процедирането на органа по назначаването по отношение жалбоподателката е обосновано с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДСл., неравното й третиране попада в обхвата на изключенията по чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. Пространните оплаквания, съдържащи критика на нормативните изисквания не могат да бъдат обсъждани, доколкото правораздавателната дейност се състои в тълкуване и прилагане, а не в ревизия на закона. Като е приел, че не е налице дискриминация по отношение на Хелена Тереса Димова по признак "гражданство" и е оставил жалбата, в т. ч. искането за учредяване на служебен статус без уважение, административният орган е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения съдът намира, че решението на КЗД е законосъобразно. Жалбата срещу него е неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,