Решение № 15235 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7048/2009 г.
ВАСV отделение14.12.2009 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
Отменя решение № 52 от 6.04.2009 г., постановено по адм. д. № 148/2008 г. по описа на Административен съд гр. Хасково и вместо него постановява: Отменя решение № ХА-2-ДОС/2008 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Хасково. Връща административната преписка на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Хасково за произнасяне с оглед указанията, дадени в мотивите на настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15235 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7048/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Зелени Балкани", със седалище гр. Пловдив, против решение № 52 от 6.04.2009 г., постановено по адм. д. № 148/2008 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Хасково не е изразил становище по жалбата. Заинтересуваната страна Бойко Георгиев Янев не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Хасково е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № ХА-2-ДОС/2008 г. на директора на РИОСВ гр. Хасково, с което е съгласувано инвестиционно предложение за поземлен имот № 000441, земеделска територия с начин на трайно ползване - пасище, мера с площ от 45.005 дка, с цел преотреждане за "жилищно строителство" реализацията, на което няма да доведе до значително увреждане на природните местообитания, популации и местообитания на видове, предмета и целите на опазване на защитени зони "Родопи -Източни" ВG0001032 и "Яз. Ивайловград" ВG0002106. По делото се установило, че на 14.01.2008 г. Бойко Георгиев Янев уведомил директора на РИОСВ за инвестиционното си намерение "Изграждане на еднофамилни жилищни сгради върху собствен поземлен имот № 000441, находящ се в землището на с. Дъбовец, местност "СТ6 Телтиково", община Любимец. С уведомлението възложителят е поискал да бъде уведомен за необходимите действия, които следва да предприеме по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 31а от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). С решение № ХА-21-ОС/22.02.2008 г. директорът на РИОСВ Хасково е постановил да се извърши оценка за степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитени зони - "Родопи -Източни" ВG0001032 и "Язовир Ивайловград" ВG0002106. Изготвен е доклад за оценка на степента на въздействие върху потенциално защитени зони "Родопи -Източни" ВG0001032 и "Язовир Ивайловград" ВG0002106, представен в РИОСВ Хасково с писмо на 26.03.2008 г. Върху писмото е поставено разпореждане от 27.03.2008 г. - "За обществено обявяване", а на 29.04.2008 г. е постановено оспореното решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил извод, че оспорения административен акт е издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че съдържанието на изготвения доклад съответства на изискванията на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (наредбата). Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Изводите на първоинстанционният съд, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на производствените правила е незаконосъобразен и в противоречие със събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че теренът върху който ще се осъществява инвестиционното намерение се намира на територията на две защитени зони "Родопи -Източни" ВG0001032 и "Язовир Ивайловград" ВG0002106. В решението за извършване на оценка за съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони, административният орган е посочил изискванията към обхвата, обема и съдържанието на оценката по чл. 21, включително възможни алтернативни решения, наличие на обстоятелствата по чл. 33 ЗБР, предложения за смекчаващи мерки/компенсиращи мерки. Видно от представеният доклад е, че структурата му отговаря на изискванията на чл. 23, ал. 2 от наредбата, но само формално. С решението за извършване на оценка на въздействието на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони е отбелязано, че в района са предвидени за осъществяване и други сходни инвестиционни предложения, като с оценката за съвместимост следва да се изясни кумулативния ефект от осъществяване на инвестиционното предложение с другите в района. Този кумулативен ефект не е оценен с доклада. В последния единствено са изброени останалите инвестиционни предложения- т. 2 от Доклада, а в т. 3 са посочени елементите на инвестиционното предложение, като не е оценен кумулативния ефект с останалите инвестиционни предложения, които биха могли да окажат значително въздействие върху защитените зони или техните елементи. От тук следва, че съдържанието на Доклада не отговаря на изискванията на чл. 23, ал. 2 от Наредбата. Нормата на чл. 9, ал. 1 от наредбата изисква оценката на степента на въздействие върху защитените зони да се възложи на експерти с компетентност в областта на опазване на местообитанията и видовете, включени в приложения № 1 и 2 ЗБР, които отговарят на определените в нормативният акт изисквания, като чл. 9, ал. 2 и 3 регламентират, че наличието на изискванията по ал. 1 се удостоверява със съответните документи, които задължително се прилагат към доклада по чл. 23, ал. 2, а експертите представят декларация за всеки отделен случай, с която удостоверяват, че отговорят на законоустановените изисквания. Изискванията на чл. 9, ал. 2 и 3 са определени в чл. 23, ал. 2, т. 12 от наредбата като част от съдържанието на доклада. В случая към доклада липсват описаните приложения, а административният орган с молба от 16.02.2009 г. е заявил, че е представил цялата административна преписка. Съгласно изискванията на чл. 24, ал. 3 от наредбата компетентният орган извършва оценка на качеството на доклада в 14-дневен срок от внасянето му въз основа на определените в нормата критерии. По делото не са представени каквито и да било доказателства, установяващи извършването на оценка на Доклада. Липсват и доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 25, ал. 1 от наредбата относно обявяване на инвестиционното предложение на интернет страницата на РИОСВ Хасково. Изводът на съда за противното е незаконосъобразен, тъй като по делото не са представени надлежни доказателства, установяващи обявяването на инвестиционното предложение по предвидения за това в закона ред. Направената от съда служебна справка в тази насока е недопустима, тъй като от една страна при преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 155 от ГПК съдът е следвало да обяви това на страните, а от друга страна в тежест на административният орган е било да установи спазване на изискването на чл. 25, ал. 1 от наредбата с допустимите за това доказателства. От изложеното следва, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗБР и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, а изводите на съда за обратното са незаконосъобразни. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по съществото на спора, с което оспореният индивидуален административен акт се отмени, а преписката върне на административния орган за ново произнасяне. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,