Решение № 4579 от 2.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 639/2025 г.

Производството е по реда на 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лабстил - Медико-диагностична лаборатория за клинични и рентгенологични изследвания" ООД със седалище и адрес на управление гр. Омуртаг, [адрес], подадена чрез пълномощника адвокат И. Иванов, против решение 1946 от 04.12.2024 г. по адм.д. 567/2023 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу Заповед РД-09-98/24.09.2024г. на И.Д. Директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Търговище за налагане на санкция за прекратяване на договор за оказване на медико-диагностична дейност, по определен пакет - частично, по отношение на лекаря, който не е извършил отчетената дейност. Изложени са оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, че е отчетена неизвършена дейност. Според касатора в нарушение на процесуалните правила не са взети предвид дадените свидетелски показания и не е обсъдено възражението му за несъразмерност на наложената санкция. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или постановяване на друго решение за отмяна на Заповед РД-09-98/24.09.2024г. на И.Д. Директор на РЗОК-Търговище. Ответникът - Директор на РЗОК-Търговище, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Ц. Йосифова с представения писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Като счита съдебното решение за правилно и законосъобразно, моли да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване при пълно споделяне на аргументите, изложени в решението на Административен съд Търговище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение 1946 от 04.12.2024 г. по адм.д. 567/2024 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата на "Лабстил - Медико-диагностична лаборатория за клинични и рентгенологични изследвания" ООД гр. Омуртаг срещу Заповед РД-09-98/24.09.2024г. на И.Д. Директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Търговище за налагане на санкция за прекратяване на договор за оказване на медико-диагностична дейност, по определен пакет - частично, по отношение на д-р Н. Й. Д., която не е извършила отчетената дейност. От фактическа страна е установено, че между лечебното заведение - Лабстил - медико - диагностична лаборатория за клинични и рентгенологични изследвания ООД и НЗОК е сключен Договор 250170/05.10.2023 г. за оказване на медико-диагностична дейност с Приложение 1 към него. Със Заповед РД - 11-378/27.08.2024г. на и.д. директор на РЗОК - Търговище, е разпоредено извършването на тематична проверка на изпълнителя на медицинска помощ Лабстил- медико - диагностична лаборатория за клинични и рентгенологични изследвания ООД, със задача - организация и изпълнение на индивидуалния договор по НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. във връзка с докладна записка, с Вх.РЗОК 93-00-871/14.08.2024г. Резултатите от проверката са обективирани в съставения от проверяващите контрольори Протокол РД-11-/4/03.09.2024г. от извършената проверка, в който са описани установените факти и екземпляр от този протокол е надлежно връчен на проверявания изпълнител на медицинска помощ на 04.09.20 На 22.07.2024г. в Лабстил - медико-диагностична лаборатория за клинични и рентгенологични изследвания ООД, намираща се на адрес гр. Омуртаг, ул."Търновска", 55, сградата на Медицински център-1-Омуртаг" ЕООД, д-р Н. Й. Д. лекар специалист Клинична лаборатория в ЛЗ, е отчела, че е извършила медико-диагностично изследване с код 01.22 Гликиран хемоглобин на ЗОЛ А. Х. А., отразено в Направление за медико-диагностична дейност (бл. МЗ-НЗОК 4) 22177В01 DCBF/25.06.2024 г. От справка от Интегрирана информационна система за НЗОК , Осигурени лица е установено, че ЗОЛ А. Х. А. е починало на 28.06.2024 г. В хода на проверката е представено обяснение от д-р Н. Й. Д., че назначеното на 25.06.2024г изследване Гликиран Хемоглобин на пациентката А. Х. А. е извършено на същата дата, а направлението за МДД е върнато по-късно и е въведено на 22.07.2024г. или МДД е донесено от друга пациентка, представила се като А. Х. А.. На 02.09.2024 г. е предоставено сканирано Направление за медико-диагностична дейност (бл. МЗ-НЗОК 4) 22177B01DCBF/25.06.2024r. с вх. РЗОК-Търговище 378/3/02.09.2024г. с подпис на пациент, от което е видно, че биологичният материал на ЗОЛ А. Х. А. е взет на 22.07.2024 г. По делото е разпитана свидетелката Х., която твърди, че лично извършва този вид изследване с апарат и не може да има резултат без изследването реално да е извършено. За случая обяснява, че талонът за изследването е бил предоставен впоследствие от близки на пациентката без да съобщят за смъртта й. Имали практика, когато не е наличен талонът, да записват резултата на бележка и изчакат предоставянето му, за да отчетат дейността. За да отхвърли жалбата на лечебното заведение, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, съдържа в достатъчно ясна степен и в пълнота фактическите и правните основания за нейното издаване, а в хода на административното производство са спазени процесуалните правила и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване на правото на защита на адресата. По отношение на съответствието на акта с материалния закон при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът е приел за доказани по делото фактическите констатации на органа, изложени в оспорената заповед - отчетена дейности като извършена за заплащане на лечебното заведение от РЗОК чрез подадения електронен финансови месечен отчет на лечебното заведение за месец юли 2024г., която не е били извършени на здравно осигуреното лице от д-р Н. Й. Д.. Тези обстоятелства са счетени за съставомерни по чл.59, ал.11,т.1,б а от ЗЗО, чл.462, ал.1, буква а" от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025г. и чл.39, ал.2, т.1 от Договор 250170/05.10.2023г. за оказване на медико-диагностична дейност, във връзка с чл.103, ал.2 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г. и обосноваващи от фактическа и правна страна налагането на санкция по чл.59,ал.13 от ЗЗО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил и обсъдил относимите факти, които са обусловили издаването на административния акт. Съдебната проверка по чл. 168 АПК относно законосъобразността на оспорената писмена покана е извършена на всички основания по чл. 146 АПК. Отчитането на дейност, която не е извършена от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, съставлява основание за прекратяване на договора - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 462, ал.1, буква а" от НРД за медицинските дейности за 2023 - 2025г. При наличие на такива безспорно установени факти директорът на РЗОК прилага в условията на обвързана компетентност, без възможност за избор между две алтернативни наказания, санкцията "прекратяване на договор" по отношение на лекаря, отчел неизвършена дейност. В случая приобщените доказателства в своята съвкупност не сочат еднозначно, че отчетеното като извършено на 22.07.2024г изследване на пациентката А. Х. А. реално е направено. В тази връзка правилно не са ценени показанията на разпитаната свидетелка поради нейната заинтересованост с оглед служебната й зависимост от касатора и несъответствието на дадените сведения с другите доказателства по делото. Неправилно е прието от съда обстоятелството, че вземане на биологичния материал от пациентката е извършено на 22.07.2024г. Всъщност, това е датата, посочена в документа за отчитане на дейността пред РЗОК Търговище, което касаторът е посочил в обясненията си в хода на проверката и потвърждава в касационната жалба. Тази неточност обаче не води до друг извод за главния релевантен факт от значение за спора, а именно извършена ли е конкретната МДД, отчетена по направление 22177B01DCBF/25.06.2024r. По силата на чл.173, ал.4 от НРД 2023-2025г извършените медико-диагностични изследвания на ЗОЛ се отразяват в съответния лабораторен журнал хартиен или електронен, по хронология с отразени резултати. В ал.5 е предвидено в случаите на задължително апаратно отчитане медико-диагностичната лаборатория да съхранява първичната лабораторна документация оригиналните апаратни данни (на хартиен или електронен носител), с които се документира реалното извършване на съответното МДИ, за срок не по-малко от 1 година. В представеното извлечение от електронния регистър на Лабстил - медико- диагностична лаборатория за клинични и рентгенологични изследвания ООД е отразено, че изследването на А. А. е регистрирано на 25.07.2024г. Не са ангажирани никакви други доказателства, от които да се направи извод дори като индиция, че медицинската дейност е реално е осъществена преди датата на смъртта на пациентката и на коя дата е станало това. При тези фактически установявания правилно е ангажирана отговорността на лечебното заведение с налагане на предвидената в НРД санкция за отчитане на неизвършена дейност. Действително паричната стойност на изследването е ниска, но непосочването й не отразява на законосъобразността на заповедта, нито прави санкцията несъразмерна по смисъла на чл.6 от АПК. Прекратяването на индивидуалния договор с НЗОК е най-строгото наказание за лечебните заведения, което недвусмислено показва тежестта на нарушението. Целта на санкцията е да не се допуска неправомерно разходване на ресурси от бюджета на НЗОК, независимо от договорената цена на отчетената неизвършена медицинска дейност, както и да не се допуска лечебно заведение, извършило такова по вид нарушение на НРД при изпълнение на сключения договор, да продължи да получава публични средства. По тези съображения касационният състав намира, че като е отхвърлил подадената жалба на лечебното заведение, Административен съд Търговище е постановил правилен съдебен акт, за който не се установяват касационни основания за отмяна и следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, "Лабстил - Медико-диагностична лаборатория за клинични и рентгенологични изследвания" ООД следва да бъде осъдена да заплати на Националната здравноосигурителна каса разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,