Решение № 8467 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1783/2022 г.

Решение № 8467 от 4.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1783/2022 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. А. срещу Решение № 5989 от 22.10.2021 г., постановено по адм. дело № 4157 по описа за 2021 г. на Административен съд София-град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Ответните страни – Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София-град, Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София град, Агенцията за хора с увреждания, Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София-град, не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Експертно решение (ЕР) на HEJIK № 0623 от зас. 056 от 26.03.2021 г. От фактическа страна по делото е установено следното: С Експертно решение № 0752 на Трудова експертна лекарска комисия, към УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД, гр. София, взето на заседание № 154, проведено на 18.11.2020 г., по повод освидетелстване на жалбоподателя Е. А., и след извършен преглед, е определена обща оценка на работоспособността 30% трайно намалена работоспособност и срок на определения процент трайна намалена работоспособност/вид и степен на увреждане: за три години - до 01.11.2023 г. Общата оценка на ТНР от 30 % е установена при водеща диагноза: [заличен текст]. Посочени са основните заболявания на жалбоподателката, както следва: [заличен текст]. Изложени са противопоказните условия на труд, както следва: физическо пренатоварване, вдигане и пренасяне на тежести, неблагоприятни климатични условия, принудителни пози, неблагоприятен микроклимат. Не е приет професионален характер на болест, причинена от физическо натоварване, поради следните причини: а) Е. А. е работила в много и различни фирми с кратка продължителност на трудовата дейност и с различни по време прекъсвания, б) изпълняваните професии (продавач, счетоводител, касиер, книговодител, чистач и др.) не са типично свързани с извършване на физическо натоварване, в) недостатъчни и неубедителни данни за рискова експозиция на физическо натоварване (системна ръчна работа, тежести, принудителни работни пози, типична двигателно-монотонна дейност и др.). С оспореното ЕР на HEJIK № 0623 от зас. 056 от 26.03.2021 г. е потвърдено ЕР № 0752 на ТЕЛК към УМБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД, гр. София, взето на заседание № 154, проведено на 18.11.2020 г. по всички поводи и относно крайния процент ТНР от 30%. Посочена е водеща диагноза: [заличен текст]. Общо заболяване: [заличен текст]. Като противопоказни условия на труд е посочено: без тежко физическо пренатоварване. НЕЛК е приела също, че заболяванията на жалбоподателката са с общ характер поради липса на рискове от трудовата дейност и производствения процес при изпълняваната професия (касиер-аранжор), обуславящи развитие на [заличен текст]. От приложените документи (производствена характеристика, карта за оценка на риска, становище на СТМ, протокол на ТП на НОИ) за извършено проучване на професионална болест се установява, че трудовата дейност на посочените длъжности не е свързана със системна работа при повтарящи се движения на ръцете и при наведена работна поза, а е била с разнообразни по вид дейности без монотонния, с леко до умерено динамично и статично физическо натоварване, без вдигане и пренасяне на наднормени тежести и без статично натоварване, ангажиращо шийно-раменната и поясната област. Като допълнителни фактори, определящи общия характер на заболяването са посочени: а) в карта за предварителен медицински преглед от 28.11.2018 г. е отразено: "неврологично без отклонения", а след около 1 година се диагностицират [заличен текст]; б) съгласно списък на професионалните болести "Условия за признаване" на [заличен текст] са необходими минимум осем години доказана работа със системно статично пренапрежение на шийно-раменните области и принудителна работна поза-тежък физически труд. "Аранжор-касиер" не е посочена и като типична рискова професия, т. е. не се покриват изискванията на СПБ; в) налице са данни за [заличен текст] и в други стави на тялото, неучастващи в трудовата дейност, насочващи за [заличен текст]; г) диагностицирането на [заличен текст] на [възраст] възраст не е характерно за професионалните [заличен текст], а насочва за възрастово-дегенеративни изменения (разчетени по този начин от образните специалисти). С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. От назначената и приета от съда комплексна съдебно-медицинска експертиза се потвърждава извода на НЕЛК, обективиран в оспореното решение, а именно, че заболяванията на жалбоподателката не са с професионален характер, а от приложената медицинска документация не се установява причинно-следствена връзка на установената патология на [заличен текст] и факторите на работната среда по време на целия й трудов стаж. Отсъстват предпоставки от трудово-хигиенно естество за професионална обусловеност на заболяванията, посочени в бързите известия от 17.07.2020 г. по код 4101 от списъка на професионалните болести. Касае се за общи заболявания, за които няма никакво основание да бъдат определени като професионални. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,