Решение № 5095 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1597/2015 г.

Решение № 5095 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1597/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, срещу решение № 2853/12.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2169/14 г., по описа на Административен съд гр. В. /АС/, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 031304522/5.02.2014 г. на орган по приходите, потвръден с Решение № 224/23.05.2014 г. на ИД Директор на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира разноски за две инстанции. Ответната страна - "Б. С. Л." ООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., в писмен отговор, чрез адв. И. Златев излага доводи за правилност на решението в обжалваната част. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на настоящото производство е решението на АС в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 031304522/5.02.2014 г. на орган по приходите, потвръден с Решение № 224/23.05.2014 г. на ИД Директор на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, относно определени задължения по ЗДДС - ДДС за м. 06.10 г. в размер на 833.33 лв., ведно с лихва от 305.33 лв. и за м. 11.11 г. в размер на 687.90 лв., ведно с лихва в размер на 150.75 лв.; и в частта, в която е извършено преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение, като е намалена декларираната от дружеството данъчна загуба, както следва: за 2010 г. със сумата от 4 166.67 лв. и за 2011 г. със сумата от 3 439.49 лв. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на "Б. С. Л." ООД, поради липса на касационна жалба решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. В частта по ЗДДС: От фактическа страна за установено съдът е приел, че предмет на процесните доставки по фактури № № 840/31.05.10 г. и 1945/28.11.11 г., са СМР услуга, като в хода на ревизионното производство доставчика "Архиком ММ" ЕООД, не е открит на декларирания данъчен адрес. П. справка в информационните масиви на НАП е установено, че данъка е начислен, има подадени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ с ик. код "Други довършителни строителни работи" за назначени лица по трудов договор, като има и извършени плащания по реда на КСО. Няма декларирани търговски обекти. Няма регистрирани фискални устройства. От управителя на дружеството-доставчик са постъпили писмени обяснения, съгласно които е в невъзможност да представи исканите документи, тъй като на 3.07.12 г. същите са иззети от Специализираната прокуратура по ДП 13/12 г. представил е и копие от протокола за изземване, от които за установено съдът е приел, че не касаят проверявания период. От ревизираното лице са представени копия на процесните фактури, ведно с фискален бон към всяка от тях за извършени плащания в брой, 2 бр. договори за извършване на СМР /ведно с Приложение № 1, неразделна част от него/, в обекти: магазин Слънчев бряг, Крайбрежна алея № 5; офис гр. В., ул. "Н. Вапцаров" № 5, ет. ..., офис 701. От анализа на договорите, съдът е приел, че са договорени конкретни СМР, че осигуряването на материали, детайли и конструкции за извършването им е задължение на възложителя. Обсъдени са представените и приети по делото протоколи за извършените СМР, както и счетоводни регистри за извършено осчетоводяване на получените услуги. Обсъдени са представените в хода на съдебното производство фактури за закупени материали от 12.05.10 г., 26.05.10 г., 5.10.11 г., 29.10.11 г. и 30.10.11 г., ведно с касови бонове към тях за извършени плащания. Въпреки оспорването на подписите върху договорите и Приложение № 1 към тях, съдът е приел, че същите следва да бъдат ценени като частни свидетелстващи документи ведно с останалите доказателства по делото. Обсъдено е заключението на приетата като неоспорена по делото ССЕ, от която се установява, че процесните фактури са осчетоводени от жалбоподателя, съобразно нормативните изисквания. От заключението на СТЕ, съдът е приел за установено, че след извършен оглед на място и анализ на договорените услуги и приетите в последствие работи с приложените протоколи, описаните СМР в процесните фактури са изпълнени. От разпита на свидетелите за установено съдът е приел, че дружеството-жалбоподател е притежавало обектите в които са извършени процесните СМР и в същите са извършвани ремонти съответно през зимата на 2009 г., май 2010 г. и в края на 2011 г. Свидетелите заявяват, че нямат конкретен спомен за фирмата, която е извършвала тези ремонти, като първият сочи, че е присъствал на подписването на протоколи, с които са приети СМР. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, тъй като е получил реално процесните услуги по облагаема доставка, на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС, на която услугата е извършена, поради което не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като данъка, не е начислен неправомерно. Процесните доставки са обективирани във фактури, отговаряща на изискванията на чл. 7 от ЗСч; същите са коректно отразени в счетоводството на жалбоподателя, съобразно изискванията на националното счетоводно законодателство, и са своевременно декларирани, в т.ч. и от доставчика в отчетните му регистри по ЗДДС. В частта по ЗКПО: Относно извършено от органа по приходите преобразуване на финансовия резултат за 2010 г. и 2011 г. в посока увеличение със сумите съответно от 4 166.67 лв. и 3 439.49 лв., представляващи стойността по обсъдените по-горе в частта по ЗДДС доставки, в хода на ревизията е прието, че разходите по тези фактури, не са документално обосновани, на осн. чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 от ЗКПО и чл. 4, ал. 3 от ЗСч. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция т. е., за да се признае за целите на данъчното облагане отразеният в счетоводният документ разход, следва да е извършен по реална сделка или да е отразяващ вярно стопанската операция, както е посочено в разпоредбите на ЗКПО. Предвид обстоятелството, че за доставките по фактури № № 840/31.05.10 г. и 1945/28.11.11 г. са налице доказателства за извършени услуги, съдът е приел, че разходите по същите се явяват документално обосновани, а РА е незаконосъобразен в тази му част. Решението в обжалваната му част е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствентие правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. В договорите между страните и Приложение № 1, неразделна част от тях са посочени обектите, а именно: магазин № 5, находящ се в к. к. "Слънчев бряг", Крайбрежна алея и офис гр. В., ул. "Н. Вапцаров" № 5, ет. ..., офис 701, както и конкретните СМР, които следва да се извършат. Последните съответстват на представените в хода на ревизията протоколи, с които са приети СМР. Представени са и доказателства /фактури/ за закупувани от ревизираното дружество, в периода на извършване на СМР, строителни материали. Основният довод в касационната жалба е за допуснато нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, свързано с факта, че съдът е изградил своите изводи въз основа на оспорени своевременно от процесуалния представител на касатора доказателства, чиято автентичност не е доказана от страната, която се ползва от същите. Действително договорите и Приложение № 1, неразделна част от тях в които са посочени обектите, както и конкретните СМР, които следва да се извършат и които съответстват на представените протоколи, с които са приети СМР, са оспорени от касатора в хода на първоинстанционното производство, но както е приел АС, като частни документи същите следва да се ценят и обсъждат от съда в съвкупност с всички доказателства. В тази насока обсъдени ведно с приетите заключения на ССЕ, СТЕ, фактурите за закупуване на материал, свидетелските показания и данните за наличие на кадрови ресурс при доставчика, правилно е прието, че процесните услуги са реално извършени. В тази насока са неоснователни доводите на касатора, че съдът не е посочил кои са фактурите за закупени материали. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, това са фактури за закупени материали от 12.05.10 г., 26.05.10 г., 5.10.11 г., 29.10.11 г. и 30.10.11 г., ведно с касови бонове /стр. 9-16/. Неоснователен е довода за липса на доказателства за датата на данъчно събитие. Въпреки липсата на дата на съставяне на двустранните протоколи за приемане на СМР, данъчното събитие се установява от датата на издаване на процесните фактури. С оглед на изложеното и при липса на твърдения и данни за данъчна измама, правилно съдът е приел, че следва да се отчете обективната невъзможност на получателя да контролира всички елементи по търговската верига, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,