Решение № 13769 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3589/2010 г.

Решение № 13769 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3589/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Пламен Райков Петров от гр. Монтана против решението от 1.02.2010 г., постановено по адм. д. № 712/2009 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 5228 от 1.09.2009 г. на началника на РУ на МВР - Монтана за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване въпроса за отговорността" на основание чл. 171, ал. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички възражения по първоначалната жалба във връзка с нарушения на процесуалните правила при издаване на административния акт, не е обсъдила в съвкупност събраните по делото доказателства, което е довело до неправилния извод за законосъобразност на заповедта. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорения административен акт. Ответникът началникът на РУ на МВР - Монтана не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба по същество за неоснователна. С атакуваното решение Монтанският административен съд е приел, че са налице сочените фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е законосъобразен. Правилно е прието от събраните доказателства, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол. Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 5228/27.08.2009 г. от компетентния орган. С оспорената заповед на водача е приложена принудителна административна мярка "отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността му" на основание чл. 171, ал. 1, б "б" от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол или медицинско изследване, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство", до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на алкохол. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Такъв акт е съставен на Петров, същият му е връчен при вписани от адресата възражения. С акта са установени и други съставомерни по смисъла на Закона за движение по пътищата нарушения. Първоинстанционният съд е допуснал до разпит поисканите от жалбоподателя свидетели, чиито показания е обсъдил ведно с всички доказателства по делото и съобразно конкретния предмет на административноправния спор. Съдът е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, която е с временен характер, е законосъобразен административен акт. Целта на тази мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала. Неоснователно е искането по същество за отмяна на заповедта, тъй като пред първоинстанционният съд безспорно са установени материалноправните предпоставки за налагане на принудителната мярка. Тази мярка няма санкционен характер. По своя характер тя е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. Поради това и развиваните пред двете съдебни инстанции съображения са такива по съществото на ангажирана последваща административнонаказателна отговорност и са ирелевантни за конкретния правен спор. При така установената по делото фактическа обстановка касационната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд както във връзка с материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, така и по отношение изводите за спазване на административнопроцесуалните правила. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и обосновано, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд