Решение № 9967 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8230/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Х. от Сирия, чрез служебен защитник адв. Налбантова, срещу Решение 5729 от 09.06.2025 г., постановено по адм. дело 1150/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2771/27.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/. С писмена молба, депозирана по делото на 01.08.2025 г., касаторът Х. Х. Х. жалбоподател и пред първоинстанционния съд, прави отказ от подадената жалба против Решение 2771/27.03.2025 г. на председателя на ДАБ и моли производството по делото да се прекрати. Искането е мотивирано с желанието на жалбоподателя да се завърне в родната си страна Сирия. Върховният административен съд намира, че отказът от оспорване е направен съобразно изискването на чл. 155, ал. 1 от АПК и следва да бъде уважен. Отказът от оспорване е направен извън съдебно заседание, с писмена молба, поради което е спазена нормата на чл. 155, ал. 3 от АПК. Съгласно правилото на чл. 155, ал. 1 АПК при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него. При отказ от оспорването последицата е прекратяване на висящото съдебно производство, защото съдът се десезира от повдигнатия с жалбата спор. В конкретния случай отказът от оспорването е направен след постановяване на съдебното решение от първоинстанционния съд и преди произнасяне на касационната инстанция. Следователно постановеното съдебно решение следва да се обезсили по причини, настъпили след постановяването му, а именно оттегляне на оспорването от жалбоподателя и да се прекрати образуваното пред първата инстанция съдебно производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,